Съдебен прецедент в българското наказателно право - правен прецедент

Съдебен прецедент в българското наказателно право

Що се отнася до признаването на правни прецеденти източници на наказателното право, ситуацията е много подобна на гражданското право. Само наказателното право повече "затворен", както и в съответствие с чл. 1 от Наказателния кодекс на Република България наказателното право се състои само от настоящия кодекс.

Както беше отбелязано по-горе, по отношение на клон на гражданското право, в българските характеристики на правната система присъстват в решенията прецедента на Пленума на Върховния съд, както и съдебния контрол. Тъй като Върховният съд на България произвежда посочените по-горе документи, а в наказателното производство, всички по-горе разяснение по отношение на използването на закона по отношение на гражданското право, приложимо към наказателното право.

Препоръките на Върховния съд, както е посочено в документите, издадени от него, е по-вероятно модел за подражание на съдии и други правоприлагащи органи, тъй като правните актове не съдържат позоваване на задължението на съдиите да се ръководи от това обяснение. По този начин, наказателната процедура законодателството на Република България гласи: "присъдата по наказателно дело, следва да бъде законосъобразно, разумен и справедлив" (чл. 1, чл. 297 НПК). "Присъдата признава легитимен, разумен и справедлив, ако тя е в съответствие с изискванията на този кодекс и се основава на правилното прилагане на наказателното право" (чл. 2, чл. 297 НПК). Ето защо, когато официалното решение на присъдата съдията е свързано само с изискванията на действащото законодателство и не е длъжен да се ръководи от други източници.

На практика обаче, всичко се случва според някои - в друга. Ако съдията игнорирани обяснения на висшите съдилища, а след това влиза в действие механизъм за съдебен контрол, когато присъдата може да бъде отменена или променена от по-висша инстанция. По този начин, в чл. 389,18 Наказателно-процесуален кодекс на Република България предоставя основа за отмяна на присъдата, тъй като неправилното прилагане на наказателното право. Така че в крайна сметка, като отменя решения на по-ниски съдилища начин на тълкуване е посочено в най-високите съдилища управляващата разяснения страната има предимство.

За наказателното право, която се прилага в цялата страна, значението, придавано на еднаквото прилагане на наказателното право от всички съдилища в страната. За да се реализира това желание е проблематично, тъй като правилата на съвременната наказателно право да формулира общите абстрактни правила за поведение, без да обръща внимание на много важно особено. В допълнение, в описанието на явленията често се използват понятия оценка, разбиране и възприемане на размерът на които варира във всички хора. Във всеки случай, прибягването до правоприлагащите органи на наказателното право, като се използват средствата за тълкуване на закона, се прилага това правило по един или друг в зависимост от резултата от тълкуването начин. Но в този случай е възможно един и същ правилото ще се прилага по различни начини, а изпълнението му ще доведе до различни правни последици. За мултинационална България такива практики са опасни за целостта на една-единствена държава. За да предотвратите това, има решения на Пленума на Върховния съд, които съдържат задължителни за съдиите и другите правоприлагащи органи тълкуват пробите и прилагането на наказателното право.

Пълна отказ на съдебна прецедент като източник на наказателното право, не е възможно поради това, че част от българската правна система е общопризнатите норми и принципи на международното право. Съответно ч. 2 супени лъжици. 1 от Наказателния кодекс на Република България, трябва да се съобразят с общопризнатите норми и принципи на международното право. Част 4 на чл. 15 от Конституцията на Република България определя приоритета на международното право над националното право.

По този начин, ние сме се счита мястото на съдебен прецедент в българското наказателно право и е установено, че възможност за широко приложение в сравнение с гражданското право по-малко. Това се дължи, преди всичко, исторически разбиране на източниците на наказателното право, които задължително трябва да бъдат систематизирани и външен вид и е неприемливо да предоставят многобройни закона, правото да се установят правила на наказателното право. От гледна точка на надеждността и защитата на правата и свободите на човека и гражданин на тази позиция на държавата от него е безспорен. Но не трябва да се подценява от еднакво разбиране и прилагане на Наказателния кодекс на стойност България изясняване висшите съдилища. Ето защо, по-нататъшно развитие на вътрешния наказателното право е свързано с подобряването на правна техника при формулирането на правилата на наказателното право и последващото "полиране" и апробиране на приетите норми на органите на съдебната власт.