Защо архаизмите заключение, използвана литература - концепцията за архаизмите
1. Използването на архаизмите помага предадат ерата на определен исторически период, в произведения на изкуството. За да знаете историята, което трябва да знаете думите на времето.
Един пример,
използването на архаизмите, цитат от стихотворение на Александър Пушкин [1] "Пророкът": "Стани, Пророка, и ето, и да присъстват на ....". В този случай, думата "ето" е синоним на модерна реч - "виж", а думата "слушат" означава "слушам".
2. архаизмите обогатяват нашата реч, те го правят по-ярка. В крайна сметка, тези думи са били предавани от много хора от поколение на поколение. Той все още се използва много думи с архаизмите, като само по себе си поучително значение.
"Съхрани него" - този израз е фразеология, но в същността си е свързано архаизмите "ябълката" и "око". Ако преведете това изречение в съвременния български език, то ще звучи така: "Да се пази като зеницата на окото". Не е трудно да се отгатне, че "ябълката" = ученика, а "окото" = очи.
Също така, много хора, особено са живели по-дълъг живот, които се използват в речта си, остарели думи от своя страна не са наясно с това. Това, което сега наричаме архаизмите, за тях най-често срещаните думи. Тези хора използват архаизмите на навика за тях, те са незаменими. 3, стр.
архаична дума остарели
Много архаизмите намерени в литературата и да разберат, че тяхното използване е подходящо в съвременната реч. Въпреки това, по-често архаизмите придобие статут на крайната изчезване. Мисля, че езикът трябва да вземе естествения си ход, и да съживи архаизмите не си струва. Тя трябва да даде знак на почит към традицията, но живея в миналото, не е допустимо да се търсят нови начини за развитие. Това важи и за езика и речта на хората. Смятам, че в рамките на няколко десетилетия, думите, които използваме сега също стават архаизмите, за тези от бъдещите поколения.
1. Уикипедия - безплатна онлайн енциклопедия.
2. TSB (Енциклопедия) - 3-то издание, работата в 30 обема, през 1970.
3. Обяснителна речник на българския език S.I.Ozhegova (1900-1964) - 22-тото издание.