Трудовият договор като основа на трудово правоотношение, концепция, съдържанието, и частта

Член 37 от Конституцията на България гарантира свобода на труда, правото на всеки свободно да се разпорежда с техните способности да работят, изберете вида на дейност и професия, без никаква дискриминация, когато забрана на принудителен труд.

Условията на пазара на труда, свобода на труда позволява на всеки гражданин (физическо лице) за реализиране на правото на труд въз основа на трудов договор със свободно и доброволно избора на професия и съответната работа. Трудов договор в полза, така че основната форма на реализация на свободата на труда.

Това е функционалната роля на договора за наемане на работа в механизма на правно регулиране на трудовите отношения, както и правното значение на трудовия договор, което е особено очевидно в отношението на трудовия договор и трудовото правоотношение. Като юридически акт - основа на трудовото правоотношение - трудовия договор позволява на своите страни (работниците и на работодателите), за да стигнат до споразумение относно условията на договора, което е, на неговото съдържание, персонализират и конкретизират тези условия определят правата и задълженията на страните.

Трудов договор е и основата на съществуването и развитието на трудовото правоотношение. Промяна на условията на трудовия договор на страните (преводи, пътувания и др.) Води до промяна в трудовото правоотношение, както и прекратяване на трудовия договор закон връзка се разпада му страни, тоест, води до прекратяване на трудовото правоотношение.

В допълнение, на трудовия договор е един от най-важните институции, която заема централно място в системата на българското трудово законодателство. Тя обединява правни норми, уреждащи сключването, изменението и прекратяването на договора.

Трудовият договор може да бъде индивидуализирана условия на труд и увеличаване на гаранциите за отделния служител, ако не влиза в противоречие с разпоредбите на закони и други нормативни актове, правни споразумение, колективни трудови договори и местните разпоредби.

тези условия са признати за свързване, които определят правната природа на договора като трудов договор. Обвързана индивидуални условия служи за защита на интересите на по-слабата страна гаранцията, която в трудовия договор, като правило, е работник. Следователно задължителните условия са основните характеристики, характеристики на трудовия договор, страните трябва задължително да постигнат споразумение за всяко такова състояние, и го фиксират в договора.

По силата на посочения по-горе върховенството на закона трябва да бъдат включени в трудовия договор са следните условия:

място на работа, а когато работникът или служителят е нает на работа в клон или други отделни структурни подразделения на организацията се намира в друга област - мястото с посочването на отделна структурна единица и неговото местоположение;

дата на започване на работа, както и в случаите, когато на срочен трудов договор - и неговата валидност и обстоятелствата (причини), които са послужили като основа за сключването на срочен трудов договор в съответствие с този кодекс или друг федерален закон;

условията на възнаграждението (включително основната скорост на надница или заплата (заплати) бонуси, надбавки и бонуси);

работното време и времето за почивка (на служителя, ако то е различно от общите разпоредби в сила за работодателя);

гаранции и компенсации за работа в опасни и (или) опасни условия на труд, ако работникът или служителят е нает на работа при подходящи условия, като посочва характеристиките на условията на труд на работното място;

условия, които определят, когато е уместно, естеството на работа (мобилен, пътуване, пътуване, различно естество на работата);

условията на работното място на работа;

останалите условия в случаите, предвидени в законодателството на труда и други нормативни актове, съдържащи правни норми на трудовото законодателство.

Допълнителни (по избор) условия на трудовия договор, се определят по инициатива на страните (заети или работодателя).

Недопустимо е в трудовия договор за определяне на условия, които променят правилата на закона, които са задължителни (задължително) характер. Например, не можете да промените реда на договор за разглеждане на индивидуалните трудови спорове, тъй като тази процедура е императивно уредено със закон. Неприемливо е също така да се определят условия, изпълнението на който е свързан с задължаване на трети лица, т.е. лица, които не са страна по договора.

условия трудов договор не може да намали нивото на права и гаранции за работниците, осигурени от трудовото законодателство. Според ч. 2 супени лъжици. 9 труда България Код ако са включени такива условия в договора за работа, те няма да се прилагат.

Доброволно съгласие на съответния работник за условията, които се влошават положението си, не освобождава работодателя от отговорност, определен в законодателството за нарушаването на законите и други нормативни правни актове на труда.

Трудовият договор може да бъде включена, както и други условия, ако това е предвидено в споразумението, колективен трудов договор или споразумение между страните.

Партиите от трудовия договор са работодателя и служителя. По този начин, трудовият договор е двустранно споразумение между работника или служителя и работодателя, както трудов договор страните, че въз основа на това споразумение влезе в трудово правоотношение, са участниците в нея (актьори).

От правна гледна точка, във фигурата на работника съчетава две качества.

На първо място, на работника - човек, който има способността да работят и да осъзнава, способността му в контекста на трудово правоотношение. Въпреки това, наличието на една физическа способност да работи, за да стане служител на партия на трудовия договор, не е достатъчно. Реалната възможност да работят като се появява съзнателен, целенасочен и волева активност в хора в много ранна възраст, но това не означава, че малко дете, например, може да сключи трудов договор.

Съгласно чл. 63 от епохата на Кодекса на труда на Република България, в който е възможно да се сключи трудов договор - 16 години. Въпреки това, лицата, които са получили общото образование или получават общо образование и са навършили петнадесет години, могат да сключват трудов договор за извършване на лека работа, която не е вредно за здравето си.

Със съгласието на родител (настойник) и попечителство по труда договор може да бъде сключен с лице, получаване на общото образование и са достигнали възраст от четиринадесет години, за да изнесе концерт в свободното си образование по време на лека работа, която не е вредно за здравето му, и без да се засягат развитието на образователни програми.

В организации на кинематографията, театри, театър и концерти организации, циркове, със съгласието на единия родител (настойник) и разрешение на органа по настойничество и по попечителство на трудовия договор с лица на възраст от четиринадесет години, за да участват в създаването и (или) изпълнение (излагане ) работи без да се застрашава здравето и нравствено развитие. Трудовият договор от името на работника в този случай, се подписва от родител (настойник). Разделителната способност на органа по настойничество определя максималната продължителност на ежедневната работа и други условия, в които могат да се извършват работата.

Работодателят, т.е. втората страна на трудовия договор, може да действа като физическо или юридическо лице. Работодателите са частни предприемачи, земеделски производители, бизнес корпорации, кооперации, държавни и общински предприятия, институции. Трудовият договор може да се сключи и за извършване на работа в частно домакинство на работодателя (в този случай, работодателят е физическо лице, което не притежава статут на отделен търговец, и работници, съответно, не се използват за печалба).

За да влезе в трудови договори, тъй като работодателите имат право на физически лица, които са навършили осемнадесетгодишна възраст, при условие, че те имат правоспособност в пълна степен, както и лицата, които не са достигнали тази възраст - от датата на придобиване на правоспособност в пълен размер (член 20. българското трудово Code).

Трудовите договори могат да се класифицират по различни причини. Така например, в зависимост от типа на извършената работа трудов договор. Според този критерий може да се разпредели на труда на договори за услуги, трудови договори за извършване на строителни работи на работни професии, трудови договори със специалисти и техници.

В чл. 58 от Кодекса на труда на българската класификация на трудовите договори се извършва в зависимост от срока на тяхната валидност. Тази разпоредба позволява на следните видове трудови договори.

На първо място, трудови договори за неопределено време. Като общо правило на трудов договор със служител за неопределен период от време. Естествено, след изтичането на договора не може да се използва като основание за прекратяване на договора с неопределен срок. В тази връзка, работодателят е по-приемлив трудов договор срок на годност.

На второ място, в посочения член подчертава трудовите договори за определен период не по-дълъг от пет години, или срочни трудови договори. Срочни трудови договори могат да се сключват само в случаите, изчерпателен списък на които е дадено във федералните закони. Срокът на трудовия договор трябва да бъде предвидено в договора за работа и с цел (инструкции) за работа. Липсата на тези документи на условията на трудовия договор е доказателство за спешността на трудов договор за неопределен период от. Работодателят, служителят има право при прекратяване на трудовия договор за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако някоя от страните не поиска прекратяване на срочен трудов договор поради изтичане на срока му, и служителят продължава да работи след изтичане на трудовия договор, трудовият договор се сключва за неопределен период от време. Процедури за подновяване на срочните договори съществуващите законодателство не предоставя. Затова продължаването на предишните функции на заетост след изтичането на трудовия договор, изготвен нов трудов договор е продължение на трудовото правоотношение. В тази връзка има трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя, за неопределен период от време. Трудовият договор, сключен за определен срок, без признаци, установени в федерален закон, се смята за сключен договор с неопределена продължителност. Това решение може да бъде взето от инспектората състояние на труда или по съдебен ред. Ето защо, в срочните договори, както и в ред (инструкции) за заетост трябва да се посочи не само за срока на договора за работа, но също така и на правното основание за задържането му. Срочен трудов договор се сключва преди самото допускане на работника или служителя на работа. В чл. 57 от Кодекса на труда на България да бъде в писмена форма на условията на продължителността на трудовия договор. Действително толерантност служител да работи без писмен договор с определен срок на валидност означава, че между служителя и работодателя някакви трудово правоотношение за неопределен период от време. Във връзка с трудовия договор трябва да бъде определено в писмен вид преди самото допускане на работника или служителя на работа.

На трето място, съдържанието на чл. 57 от Кодекса на труда на Република България могат да бъдат идентифицирани срочен сключва за срок от най-малко пет години трудов договор, с по-кратък срок на трудовия договор поради изискванията на действащото законодателство. Трудовият договор за срок от най-малко пет години, по-специално, се предоставя за изпълнение на временна работа за период до два месеца, за сезонна работа за периода от сезона.

Сключването на срочен трудов договор не може да бъде основателно ограничаване на правата и гаранциите, предоставени на работниците и служителите, които са сключили трудов договор с неопределен срок. Поради това, лицата, които са влезли в срочен трудов договор, трябва да имат същите трудови права като работници, извършващи работни функции на трудов договор с неопределена продължителност. Нарушаването на това правило може да бъде основание за завеждане на представители на работодателя, за да определят мерките на законодателството на отговорност, по-специално, да се административна отговорност.