Прочетете онлайн перфектната младоженец автора Джеймс Samanta - rulit - Page 1

Той винаги е знаел, че той е мошеник. Въпреки факта, че всички деца са в британски лири са родени в едно и също семейство и родителите им също са чести, те не са ясно поради каква причина, са се увеличили напълно различни един от друг. По-големият му брат Себастиан е надежден като скала, един от онези хора, на които винаги може да разчита на един и същ прилежен, старателен, усърден - накратко, съкровище, а не дете, може да се каже, перфектен. Чаровна малка сестра Джулиан, все още духа мехурчета в люлката, имаше слънчев личност. Но Джъстин. Джъстин се появи копие на майка си. И не само на външен вид, макар и наследена от нейните безупречен красота и чистота, прозрачни очи блестяха на слънцето като две изумруди на най-чистата вода и гарван коси и изискан деликатес от функции красиво лице. Но освен красотата, той се е измъкнал от нея и. С една дума, и във всичко останало той е точният й подобие. И той го знаеше. Знаех, защото не веднъж е имал възможност да види това.

Той не е забравил тези ранни години, когато майка ми хвърли баща си, избягала от дома си с любовника си. Въпреки това, той подозираше любителите мама винаги имаше в изобилие. Разбира се, за такива неща да не казвам на глас. Но за тях обикновено шепне зад гърба си, свирки, шепне змия, наслаждавайки се на пикантни подробности. И Джъстин, който, за разлика от по-големия си брат, който е живял в книгата си свят, е нараснал много умен момче, скоро разбрах, че нещо не е наред. Той слушаше с нетърпение предпазливи шепне служители забелязали, симпатизиращи или мрачни погледи те обменят зад домакините, когато те мислеха никой не вижда - защото несериозна Marquis избягала от дома си, оставяйки три деца на бащата, човешки грижи, е ясно че не вражда със света, където той трябваше да живее. Джъстин знаеше в началото на деня, че баща им, всъщност, не обича никого, включително и на собствените си деца, нито Себастиан нито дори очарователни малки Джулиана, който обича всички в къщата. И най-вече игрив, палав Джъстин, което никога не е било невъзможно да се справят.

Негови ментори, всички до един се борят повтарят, каква е ползата от това няма. Какво като не разполагат с улики за дисциплина. Това, че той е упорит, непокорен характер. Това, че той е мързелив, инат и абсолютно никакво настроение за живот, за разлика от прилежен, старателен Себастиан. Още от детството си, Джъстин осъзнах едно нещо - колко добре, че брат му Себастиан е роден първи! Самият Джъстин признава, че това не е достатъчно, за да бъде на наследниците на бащата, защото от нея ще излезе просто ужасно Marquis Търстън. По някаква причина, се оказва, че той винаги е правил, че нещо не е наред - мисля за неща, които не би трябвало да се мисли, да кажем това, което по принцип би било по-добре да не говорим. Във всеки случай, с баща си. Не е изненадващо, че те не се разбираме. Той също така не се различават особено постоянство - Джъстин беше просто не може да седи с часове на едно място, винаги нервничи и разсеян, гледа през прозореца, страстно, който желае да бъде някъде другаде, но не и тук.

Джъстин не му харесва да учи - в действителност, той я мразеше незабавно, считано от деня той се присъединява по-големия си брат в класната стая. Един ден той решава, че е дошло до гуша. Проучване Джъстин беше дошло до гуша. Ето защо, след закуска, той просто избяга от този клас, без да каже нито дума на никого. Може би трябваше да мисля за това, че техният ментор г-н Raderford, като се уверите, че не е дошъл да клас, веднага повдига ужасно вълнение, и след това пуснати в признаването на баща си, маркизът. Да, може би е трябвало да знае за това.

Джъстин никога не знаеше дали той е в главата му, че баща му слезе преди да се налага да напусне кабинета си за такава малка причина, като бягство-малкият син на един. Разбира се, едно осемгодишно момче, че е забавно да се гледа като на всички събори, да го търсят. Кацнал високо на една стара ябълково дърво в градината, закътан в своята плътна зеленина, парене на очите му гледаха като на дъното трескаво бързам служители, измитане на къщата, оборите и квартала Търстън Хол. Джъстин се засмя злонамерено, виждайки баща си, неспокойни стъпки, за да се измери на земята в близост до дървото, където той се крие. И тогава баща ми изведнъж спря. и той вдигна глава.

Фактът, че маркизът не е бил развълнуван от пакостливи му лудории друг малкият син, стана ясно веднага - това е достатъчно, за да се види как той очи, вторачени в него.

- Защо не си в класната стая? - строго попита маркизът.

- Защото аз съм тук - момче изсумтя. - Не е ли очевидно?

- Слез веднага, чуваш ли ме, малко нещастник!

Джъстин смях починал на устните си. На скулите дойде възли. Ярки зелени очи блеснаха гневно.

Кипене безсилен гняв, бащата сви юмруци.

- Слез веднага! Чуваш ли какво ти казах?!

Но ярост чрез гласа на баща си, произведена обратен ефект - вместо да изплаши Джъстин и да го принуди да се съобразят, а само ускориха упорството си. Достигането на тънък малко ръка, той здраво стисна клона над главата си. После протегна ръка да се изкачи по-високо. И той чу жалния напукана клона, на който той е бил прав. Не е ясно какво го е причинило да погледне надолу - вероятно някакво неясно предчувствие. Той погледна победоносно на баща си - и гледаше как той скочи към страната, когато на върха на главата му дъжд от листа.

Клонът прекъсна. Джъстин дори не е имал време да се плаша - осъзнах, че той, който попада, а след това се претърколи на земята, боли ръката си закътано. Имаше остър пукот, сякаш разбити клонка, и изведнъж светна пред очите му. И тогава той усети пареща, непоносима болка, като хиляди кинжали забити в него, раздробяване и разкъсват стройна момчешко тяло. За момент той загуби възможност да диша. Болката беше толкова силна, че той почти загубил съзнание.

И накрая, той някак си успя да се търкаля по гръб. Отец стои над него, мълчаливо се втренчи в Джъстин, лицето му бе каменист. Тогава той се наведе към сина си.

- Хайде да стане! - изръмжа той. И той грабна другата ръка на момчето, един го издърпа на крака.

Внимателно поглед към ранения ръката, Джъстин изведнъж забелязах, че наведена китката в посока под някои от невъзможен ъгъл. Беше толкова невероятно и страшно, че момчето е почти болен. С невероятно усилие, той потиска писък разкъсан от гърдите му. Ухапване устната ми да не стене от болка, той мълчаливо погледна към баща си.

- Да не си посмял! - чу познатия вик на неговото зло. - Чуваш ли? Да не си посмял!

- Да не си посмял - какво от това? - Както винаги е така, невъзмутим спокоен мразеше по-малкият син на маркиз доведе само до още по-голяма ярост.

- Да не си посмял да ме погледне!

- Е, как тя изглеждаше!

Джъстин отново й, ако се бърка нещо. като че дълбоко в себе си той изведнъж е бил открит някакъв абсцес и навън рукна порой непознати чувства - болка, гняв, негодувание. Чувствата, че не може, или може би не искат да се държат под контрол. В този момент той яростно мразен баща. Мразех, защото той се деспотизъм си спокоен и търпелив Себастиан, превръщайки го в един парцал. Мразех за празен поглед, който баща му обикновено погледна малката си сестра. Джъстин го мрази до такава степен, че дори не се страхува, че баща му ще го поръчате бият с тояги.

Той мразеше баща си. точно както баща му го мразеха. Сега, той не се съмнявам вече.

- Кой е - тя е? - той провлачено с леден глас. - Искаш да кажеш, мамо?

Wild ярост избухна в очите на маркиза.

- Затваряй си устата, кученце!

Тежък шамар ужили лицето на Джъстин.

Ударът е бил толкова силен, че момчето се срина с навити на земята. Но сега той се изправи на крака. зелени очи на момчето се изгарят с такава неконтролируема ярост, че баща му се връща неволно.

никога -'ll вземи! - извика той в лицето на баща си. - Мама не те обичам повече от мен, баща! Не повече от Себастиен. Да, както и всяка друга, ако ти трябва да знаеш! Може би затова тя избягала от дома си!