Образуване на българската Държавна Дума
Образуване на Държавната Дума на България
Въвеждане на читателите на вестник "Respublika" обобщение на федералното изборите - Държавната Дума на Федералното събрание на Република България (по-нататък - Държавната дума).
Федералното събрание - парламента на България - е представител и законодателен орган на Република България. Федералното събрание се състои от две камари - Съвета на Федерацията и Държавната Дума.
Държавна Дума депутати, избрани от гражданите на България, въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборите за Държавната дума, назначени от президента на Република България.
Според българската Конституция, на 450 депутати, избрани в Държавната Дума.
225 депутати от Държавната Дума се избират във федералния избирателен район, пропорционално на броя на подадените гласове за федералните списъци с кандидати за Държавната дума. Броят на подадените гласове за федералния списък на кандидатите се определя като сума от подадените гласове за съответната федерална списъка на кандидатите във всеки предмет на България и извън България.
Държавната дума се избира за срок от пет години.
Едно и също лице не може едновременно да бъде член на Съвета на Федерацията и Държавната Дума. Заместник на Държавната Дума не може да бъде заместник на други представителни органи на държавната власт и местното самоуправление.
Правомощията на Държавната Дума
Държавната Дума има право на законодателна инициатива.
Относно компетентността на Държавната Дума включва:
вилна България Президентът се съгласи с назначаването на председателя на правителството на Република България;
въпросът за доверието в правителството на България;
България слух годишни доклади на правителството за резултатите от неговата дейност, включително по въпросите, повдигнати от Държавната дума;
назначаване и освобождаване на председателя на Централната банка в България;
назначаване и освобождаване на председателя на Сметната палата и половина на одиторите;
Държавната Дума прие федерални закони.
Български гражданин, който е навършил в деня на гласуването 18-годишна възраст, има право да избира депутати в Държавната Дума на Федералното избирателен район.
Български гражданин, който е навършил деня за гласуване 18, мястото на пребиваване се намира на територията на едномандатни избирателен район има право да избере заместник на Държавната Дума на избирателния район на едномандатни.
Тя не разполага с правото да избира български гражданин, признат от съда като неспособни или съхраняват в местата за лишаване от свобода при осъдителна присъда.
приемливост
Заместник на Държавната Дума на българските граждани могат да бъдат избирани, постигнато в деня на гласуването 21 години.
Български граждани, които имат пасивно право на глас, могат да бъдат номинирани като кандидати, пряко или като част от федералната списъка на кандидатите.
Директен номиниране на кандидати може да се направи от себе си и чрез лансиране на своите политически партии, които имат, в съответствие със закона за правото на участие в избори. Номиниране на кандидати за федералния списък на кандидатите се извършва от политическите партии.
Политическата партия може да номинира кандидати, включително федерален списък с кандидати, граждани, които са членове на тази политическа партия, както и граждани, които не са членове на тази или че политическа партия. Политическите партии нямат право да номинира кандидати, включително федерален списък с кандидати, граждани, които са членове на други политически партии.
От 75 политически партии, които имат право да участват в изборите, 14 са допуснати до участие в изборите за Държавната дума, без да събирате подписи.
Той няма право да бъде избиран български гражданин, признат от съда като неспособни или съхраняват в местата за лишаване от свобода при осъдителна присъда.
Той няма право да бъде избран за член на българския гражданин Държавната Дума, който има гражданство на чужда държава или разрешение за пребиваване или друг документ, потвърждаващ правото на постоянно пребиваване български гражданин в чужда страна.
Български гражданин, номиниран като кандидат в изборите за Държавна дума, се изисква в момента на подаване на съответните документи избирателна комисия, необходими за регистрацията му като кандидат, регистрация на федералния списък на кандидатите, за приключване на сметките (депозити), за да спрете съхранение на пари и ценности в чуждестранна банки, намиращи се извън територията на Република България, както и (или) разполага с чуждестранни финансови инструменти.
Подготовка и провеждане на избори за депутати от Държавната Дума, прилагане и защита на избирателните права на гражданите, се извършва след избирателните комисии, изброени по ред от входа към изхода:
Българската Централната избирателна комисия;
избирателните комисии на субектите на България;
област избирателни комисии;
териториалното избирателни комисии и избирателните комисии на общините, които са в съответствие с Федералния закон "относно основните гаранции за избирателните права и правото да участва в гражданите на референдум на България" придобити териториални избирателни комисии (имайте предвид, че Коми vRespublike са териториални избирателни комисии);
секционните избирателни комисии.
Държавната дума ще проведе първото си заседание на тридесетия ден след изборите. Български президент може да свика заседание на Държавната дума, преди този срок. Държавната дума се избира измежду членовете на председателя на Държавната Дума и неговите заместници.