Федерален закон 98-FZ н - ревизия на - TIV

Федералният закон

На търговски тайни

2. Разпоредбите на този закон се прилагат за информация, търговски тайни, независимо от носителя, на която е фиксиран.

3. Разпоредбите на този федерален закон не се прилагат за информация, класифицирана по съответния начин за държавната тайна, по отношение на които се прилагат разпоредбите на българското законодателство в областта на държавни тайни.

За целите на този федерален закон следните основни понятия:

4) на притежателя на информацията представлява търговска тайна, - лице, което притежава информация, която представлява търговска тайна, законно ограничава достъпа до тази информация и установено по отношение на своята търговска тайна;

5) Достъпът до информация, която представлява търговска тайна, - въвеждане на определен индивид информация, която представлява търговска тайна, със съгласието на собственика или друго правно основание, като се поддържа конфиденциалност на информацията;

6) Прехвърляне на информация, която представлява търговска тайна, - прехвърлянето на информация, която представлява търговска тайна и се фиксира в материален носител, неговият собственик на контрагента въз основа на договор, в размера и при условията, уговорени в договора, включително и състоянието на приемането на контрагента, създадена с мерките за договор за защита на нейната поверителност ;

7) насрещната страна - страната на граждански договор, за които собственикът на информацията представлява търговска тайна, предава тази информация;

8) Предоставяне на информация, която представлява търговска тайна, - прехвърлянето на информация, която представлява търговска тайна и се фиксира в материален носител, от собственика на държавните органи, другите държавни органи, местното самоуправление, за да изпълняват своите функции;

9) разкриване на информация, представляваща търговска тайна, - действие или бездействие, което доведе до информация, която представлява търговска тайна, в който и да е възможно (вербална начин, писмено, различна форма, включително използването на средства) узнаването на трети лица без съгласието на собственика такава информация или противоречи на трудов или граждански договор.

1. Правото на информацията за определяне на информацията представлява търговска тайна, както и за определяне на списъка и на състава на тази информация принадлежи на собственика на такава информация, при спазване на разпоредбите на закона.

3. информация, която представлява търговска тайна, получени от неговия собственик въз основа на договор или друго правно основание, трябва да се считат за получени по законен начин.

4. информация, която представлява търговска тайна, собственик на която е другият човек, който се счита за да бъде получена незаконно, ако подготовката се извършва с умишленото преодоляването взето от собственика на информацията представлява търговска тайна, мерки за защита на поверителността на тази информация, и ако лицето, което получава информацията, е знаело или е трябвало основателни причини да смята, че тази информация представлява търговска тайна, собственик на която е на другия човек, и който предава тази информация не се изправи ИПИ е предаването на тази информация законно.

търговска тайна не може да се инсталира от лица, занимаващи се с бизнес дейности по отношение на следната информация:

1), съдържаща се в съставните документи на юридическо лице, документите, потвърждаващи факта на вписване на юридически лица и индивидуални предприемачи в съответните държавни регистри;

2), съдържаща се в документите, които дават право за извършване на стопанска дейност;

3) за собственост на държавни или общински предприятия унитарни, обществени институции и относно използването на средства на съответните бюджети;

4) на замърсяването на околната среда, пожар държавна защита санитарно-епидемиологично и радиационната обстановка, безопасността на храните и други фактори, които имат отрицателно въздействие върху осигуряването на безопасна експлоатация на производствените мощности, безопасността на всеки гражданин и сигурността на населението като цяло;

5) от размера, състава на работниците в системата на заплащане, по условия на труд, включително и защитата на труда, върху изпълнението на трудови злополуки и професионални болести, както и наличието на работни места;

7) за нарушения на закона и фактите от българската прокуратурата за извършването на тези нарушения;

8) относно условията за участие в търг или търгове за приватизация на държавна или общинска собственост;

9) върху размера и структурата на доходите организации с нестопанска цел, за размера и състава на тяхното имущество, върху техните разходи, за броя и за възнаграждение на служителите си за използването на доброволен труд на гражданите в организацията с нестопанска цел;

10), в списъка на лицата, упълномощени да действат без пълномощно от името на юридическо лице;

11) чиито разкрития обвързани или не ограничение, което се задава достъп до други федерални закони.

1. Притежателят на информацията представлява търговска тайна, въз основа на мотивирано искане на публичен орган, обществен орган, местната власт предвижда ги безплатна информация, търговски тайни. Мотивираното искане се подписва от упълномощен служител, да съдържа указания за целта и правното основание за искане на информация представлява търговска тайна, както и за срока на тази информация, освен ако не е предвидено друго от федерални закони.

2. В случай на неизпълнение от страна на притежателя на информацията представлява търговска тайна, за да даде на своите държавни органи, други държавни органи, органи на местното самоуправление имат право да изискват информация от тази информация в съда.

4. документи, предвидени посочено в параграфи 1 и 3 от настоящия член и на органите, съдържащи информация, която представлява търговска тайна, се маркира подпечатан "търговска тайна", което показва неговия собственик (за юридически лица - трите имена и адрес, за индивидуални предприемачи - фамилия, име и презиме на гражданите, отделен предприемач, и място на пребиваване).

1. Правата на притежателя на информацията представлява търговска тайна, възниква от момента на него във връзка с тази информация представлява търговска тайна в съответствие с член 10 от него.

2. Притежателят на информацията представлява търговска тайна, има право да:

1) за да се установи, променя, отменя писмено търговска тайна в съответствие с настоящия федерален закон и договор гражданското право;

2) използване на информацията, като търговска тайна, за собствено ползване, по начин не противоречи на законите на Република България;

3) да разрешат или забранят достъпа до информация, търговски тайни, определя реда и условията за достъп до тази информация;

4) търсене от юридически лица, физически лица, които имат достъп до информация, която представлява търговска тайна, публични органи, други държавни органи, местното самоуправление, която е предоставила информацията, представляваща търговска тайна, отговорности за привеждане в съответствие, за да се защити нейната поверителност;

5) да изискват от лицата, които имат достъп до информация, която представлява търговска тайна, като резултат от действия, извършени от злополука или по погрешка, защитата на поверителността на тази информация;

6) защити по начина, предписан от закона правата си в случай на разкриване, незаконно получаване или незаконно използване от трети страни на информация, представляващи търговска тайна, включително искането за вреди, причинени поради нарушение на човешките права.

1. Мерки за защита на поверителността на информацията, получена от неговия собственик, следва да включват:

1) определяне на списъка на информация, която представлява търговска тайна;

2) да ограничават достъпа до информация, която представлява търговска тайна, като за създаване на процедура за обработка на тази информация и да следят за изпълнението на тази цел;

3) регистър на лицата, които имат достъп до информация, която представлява търговска тайна, и (или) лица, на които тази информация е била предоставена или предава;

4) Регламент на отношенията, свързани с употребата на информация, представляващи търговска тайна, работниците въз основа на трудови договори и контрагенти на базата на граждански договори;

2. Тайната на търговия се счита за да бъде установена след приемането на притежателя на информацията представлява търговска тайна, мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член.

3. Едно лице предприемач е собственик на информацията, представляващи търговска тайна, както и с работници и служители, които са подписали трудови договори, като мерки за защита на поверителността на информацията, посочени в параграф 1 на този член, с изключение на параграфи 1 и 2, както и на разпоредбите на параграф 4, относно регулирането на трудовите отношения.

4. В допълнение към мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, собственикът на информацията представлява търговска тайна, правото да се прилага, ако е необходимо, средствата и техническите методи за защита на поверителността на тази информация, а други не противоречат на законодателството на България мярка.

5. Мерки за защита на поверителността на информацията, считани разумно достатъчни, ако:

1) не позволява никакъв достъп до информацията, която представлява търговска тайна, всяко лице, без съгласието на собственика му;

2) дава възможност за използване на информация, която представлява търговска тайна, служителите и прехвърлянето на своите контрагенти, без да нарушават режима на търговска тайна.

6. търговска тайна не може да бъде използван за целите, противоречащи на изискванията за защита на конституционно установения ред, морал, здраве, правата и законните интереси на други лица, националната отбрана и сигурността на държавата.

1. С цел да се защити поверителността на информацията представлява търговска тайна, работодателят трябва да:

1) да се въведе получаване на работника или служителя, чийто достъп до тази информация, които са собственици и предприемачи на работодатели, на данните, необходими за изпълнение на служител на задълженията си, със списък на информацията, представляваща търговска тайна;

2) информира получаване на работника или служителя до работодателя, установен търговска тайна режим и мерки за отговорност за неговото нарушаване;

3) да се създадат необходимите условия за спазване на работник с техния работодател, установен режим на търговски тайни.

2. Достъп до информация на служителите, която представлява търговска тайна, извършено с негово съгласие, ако не е предвидено неговите трудови задължения.

3. С цел да се защити поверителността на информацията представлява търговска тайна, служителят трябва да:

1), за да изпълни посоченото търговската тайна работодател;

2) да не разкрива тази информация, която е собственост на работодателя и неговите контрагенти и без тяхното съгласие, за да не се използва тази информация за лични цели по време на срока на режима на търговска тайна, включително и прекратяване на трудовия договор;

3), за да се компенсират загубите, причинени от работодателя, ако работникът или служителят е отговорен за разкриване на информация, представляваща търговска тайна, и тя му е станала известна във връзка с изпълнението на работните задължения;

4) прехвърляне на работодателя при прекратяване или прекратяване на трудовия договор материални носители за съхранение на разположение в използването на работника и съдържащи информация, която представлява търговска тайна.

4. Работодателят има право да предяви иск за обезщетение, причинени му от разкриване на информация, представляваща търговска тайна от лице, за да получите достъп до тази информация във връзка с изпълнението на задълженията на работни места, но прекратено трудовото правоотношение с работодателя, ако информацията се разкрива по време на срока на режима на търговска тайна ,

5. причинени на служител или да прекрати трудовото правоотношение с загубите на лицето работодател не са компенсирани, ако разкриването на информация, която представлява търговска тайна, се дължи на неспазване от страна на работодателя на мерки за осигуряване на търговска тайна режим, действия на трети лица или непреодолима сила.

6. Трудовият договор с ръководителя на организацията трябва да осигури за своите задължения, за да се гарантира защитата на поверителността на търговска тайна информация, която е собственост на организацията и нейните контрагенти, както и отговорността за осигуряване на защитата на поверителността на информацията.

7. Ръководителят на организацията възстановява щетите, причинени от неправомерни действията си за нарушение на българското законодателство в областта на търговската тайна. Загубите се определят в съответствие с гражданското право.

8. Един служител има право да обжалва по съдебен ред на незаконно установяване на режим на търговската тайна по отношение на информацията, до която е имал достъп във връзка с изпълнението на служебни задължения.

1. Държавните органи, други държавни органи, местното самоуправление в съответствие с настоящия федерален закон и други федерални закони са длъжни да създадат условия, които да гарантират защитата на поверителността на информацията, предоставена им от юридически лица или индивидуални предприемачи.

2. Служителите на държавните органи, други държавни агенции, местни власти, държавни или общински служители на тези органи без съгласието на притежателя на информацията представлява търговска тайна, не трябва да разкрива или да прехвърля на други лица, публичните органи, други държавни органи, местното самоуправление те стават известни по силата на изпълнение на работни места (услуги) мита информация, търговски тайни, с изключение, и т.н. edusmotrennyh този федерален закон и не може да използва тази информация за лично облагодетелстване или други лични цели.

3. В случай на нарушаване на поверителността на информацията, служителите на публична власт, други правителствени агенции, местни власти, държавни и общински служители на тези органи, тези лица носят отговорност в съответствие с българското законодателство.

1. Нарушаване на този федерален закон води до дисциплинарни, граждански, административни или наказателна отговорност в съответствие с българското законодателство.

2. Лицето, което във връзка с изпълнението на задълженията на работни места, да има достъп до информация, която представлява търговска тайна, която е собственост на работодателя и неговите контрагенти в случай на умишлено или небрежно разкриването на такава информация при липса на действията на такъв работник, за престъпление, подлежи на дисциплинарни мерки в съответствие с българското законодателство.

3. Държавните органи, други правителствени агенции, местни власти, да имат достъп до информация, която представлява търговска тайна, се наказва с собственик на информацията представлява търговска тайна, гражданска отговорност за разкриване или незаконно използване на тази информация, като им длъжностни лица, държавни или общински служители на тези органи, които тя му е станала известна във връзка с изпълнението на служебните (услуга) задължения.

4. Лице, което се използва информацията, търговските тайни, и е имал достатъчно основания да смята, незаконно използване на такава информация, в това число достъп до него по случайност или грешка може да не е в съответствие с Федералния закон трябва да бъдат преследвани.

5. По искане на притежателя на информацията представлява търговска тайна, лицето, посочено в параграф 4 от настоящия член, са длъжни да предприемат мерки за защита на поверителността на информацията. В случай на отказ от такова лице да предприеме мерките, собственик на информацията представлява търговска тайна, правото да изисква съдилищата да защитят правата си.

Неизпълнение на собственика на информация представлява търговска тайна, на законните искания на публична власт, други публични органи, местните власти да им предоставят информация, която представлява търговска тайна, както и възпрепятстване получавали служители на тези органи такава информация се включват отговорност в съответствие с българското законодателство.

български президент
ВЛАДИМИР ПУТИН