Защита на правата и свободите на човека и гражданина, съгласно Конституцията на Република България
Втората глава на Конституцията определя и развива позицията на един човек и гражданските права и свободи, като най-високата стойност. Конституцията на България идва от принципа на независимостта на човешките права и свободи от тиранията на държавата. Българската държава се изисква от дейността на държавните органи, съдилищата, прокурорите и правоприлагащи органи за извършване на тяхното изпълнение и защита. За съжаление, в тази област на живота има много проблеми. Ето някои изделия, за които учителите и персонала, отговарящ за сигурността, трябва да обърнат специално внимание, когато защитата на собствените си и на другите права.
Според тази концепция на ситуацията във всички други области на правото и законите, проведени на принципа на приоритет на човешките ценности, прокламирани приоритети на човешката сигурност, опазването на живота, здравето, имуществото, правата и свободите на гражданите. Така например, в предишните кодове на първо място бяха поставени интересите на държавата (дори и в Наказателния кодекс за първи път се разширява отговорност за престъпления срещу държавата, и едва след това срещу лицето).
В съответствие с чл. 19 от Конституцията на България - всички са равни пред закона и съда. Този принцип се прилага за граждани на България, чуждестранни граждани и лица без гражданство. Законът е обща за всички и създава равни права и свободи. Съдът има за цел да се защитават ефективно човешките права и свободи.
Правото на живот е най-важното сред основните човешки права, които принадлежат на всеки от раждането и неотменна. Международният пакт за граждански и политически права от 1966 г. дава следното определение: "Правото на живот е неотменимо право на всяко човешко същество. Това право трябва да бъдат защитени от закона. Никой не може да бъде лишен от живот "(гл. 1, т. 6).
В чл. 20 от Конституцията на България предвижда, че всеки има право на живот. Смъртното наказание в очакване на премахването на смъртното наказание може да бъде установен от федералния закон като извънредна наказание за особено тежки престъпления срещу живота, с обвиняемия правото да процес със съдебни заседатели. Тя отговаря на изискванията на международното право, тъй като това включва премахване на смъртното наказание и ограничава обхватът на закононарушенията, носещи на смъртното наказание.
В Наказателния кодекс на България намалява гама от деяния, наказуеми със смърт. Съгласно чл. 59 от Наказателния кодекс, смъртното наказание като извънредна мярка за наказание може да се настрои само за "най-тежките престъпления, които нарушават живота" (предумишлено убийство (чл. 105), посегателство срещу живота на държавна или обществена личност (ст. 277), както и на покушението човек правораздаването или предварително разследване (чл. 295), както и полицейски служител (чл. 317), геноцид (st.357).
Геноцид означава всяко действие, насочен към пълното или частично унищожаване на национална, етническа, расова или религиозна група като такава, като убива членове на групата, което води до сериозно увреждане на здравето им, насилствено превенция на раждане, насилствено преместване на деца, принудително преселване или друга създаване на условия на живот, изчислена физическото унищожаване на членовете на тази група. Нито по Наказателния кодекс, смъртното наказание не може да бъде наложено за всякакви други престъпления.
Съгласно чл. 59 от Наказателния кодекс на Република България смъртното наказание не се налага на жените. Тя не може да се възлага на хора, които са достигнали по време на присъдата от съда на 65-годишна възраст, и лицата, които са извършили престъпления на възраст под осемнадесет години. Лице, осъден на смърт има право да поиска помилване до президента на Република България.
Редът и условията за изпълнение на наказание под формата на смъртното наказание са осигурени гл. 23 от изпълнителния Наказателния кодекс на Република България (PEC), чл. 184-186. Така че в чл. PEC 186 постановява, че смъртното наказание се извършва непублична чрез разстрел. Изпълнение на смъртното наказание срещу няколко затворници прави отделно по отношение на всеки и в отсъствието на другите. При изпълнението на смъртното наказание има прокурорът, представител на институцията, в която смъртното наказание се изпълнява, и лекарят.
Всеки има право на зачитане на другите. Не обстоятелство какъвто и да е причината за унижава достойнството на индивида. Неприемливо произволно, без никакви правни основания за намеса на държавни органи и длъжностни лица в личния живот на гражданите, например, в случай на лице, заето в наказателната отговорност може да се търси в дома си, но само в строго съответствие със закона, намаляване до минимум на ограниченията на правата се търсят. Лично търсене може да се извърши само от лице от същия пол, се търсят и разбрах, в присъствието на един и същи пол (чл. 172 ГПК).