прехвърляне на правото на собственост за сигурност - възможно ли е в България

прехвърляне на правото на собственост за сигурност - възможно ли е в България

Партньор Bar "Barschevsky и Партньори"

особено за GARANT.RU

Един от най-важните елементи, които влияят върху икономическото развитие на всяка модерна държава е компетентна правна регулация за предвиждане на задължения. Правно регулиране на сферата е предназначен да се намери баланс на законните интереси на длъжника и кредитора и в същото време им позволяват да използват юридически структури, което позволява максимално да се постигне икономически цели.

На пръв поглед, гл. 23 от Гражданския процесуален кодекс на Република България ( "Изпълнение на задължения") съдържа списък на начини за осигуряване на достатъчна отговорност: наказание, залог, държат нещата това, гаранция, независима гаранция, депозитни и депозитни сигурност. В допълнение, във втората част от Гражданския процесуален кодекс на Република България законодателят не е предвидил специална възможност да се защитят интересите на продавача по такъв начин, за да се гарантира ангажимент, тъй като запазването на собствеността на имота се продава - (. Член 491 от Гражданския процесуален кодекс на Република България), което означава, че спасяването му правото на собственост с плащането на стоките или при настъпване на други задължения и посветена цяла глава на договор за финансиране вземания финансиране (Sec. 43 от Гражданския процесуален кодекс на Република България).

Въпреки това, знаейки, че законът на име по начини, за да се гарантира ангажименти не са в състояние да се направи подробна задоволи интересите на участниците в търговския оборот, законодателят е дал на страните възможност да създават свои собствени дизайн договор за сигурност (Sec. 1, чл. 329 от Гражданския процесуален кодекс на Република България).

Понякога като строителни предприемачи избрани трансфер сигурност на правото на собственост.

Концепцията за прехвърляне на правото на собственост на сигурността

Един от най-спорните начините за прилагане на задълженията са били и са начини за осигуряване на трансфер на сигурността на собствеността по отношение на кредитора. След това има начини да се гарантира, че заемодателят осигури превод на собствеността на нещо (прехвърляне на сигурността на собственост), или правата на иск (междинно прехвърляне на права).

Същността на тези правни структури, е да се гарантира, че за да се гарантира изпълнението на задълженията по основния договор, на длъжника или на трета страна прехвърля собствеността на кредитор на нещо определено, или дава право да претендира. В случай на задължения на длъжника кредиторът трябва да върне собствеността на нещо (или прехвърля правото на иск съгласно временната заданието). И в случай на неизпълнение от страна на заемодателя поради изпълнение на главното задължение може да напусне имота за даден елемент или да продава по пазарна стойност. Ръководейки се от принципа за свобода на договаряне, страните са свободни да се споразумеят за подробните условия на договора и, по-специално, за да разреши проблема със собствеността на нещо, процедурата за продажба на имот, последствията от излишък или недостатъчна стойност на имота за изплащане на дълга, и така нататък. Г.

Пример. Между В и D влезе в договор за заем, при което В е длъжен да върне на D 10 милиона рубли. В подкрепа на своите задължения B D предава собствеността на нежилищни помещения на разходите за 8 милиона рубли. B не е изпълнил ангажиментите си, така че D има право да напусне за собственост за сметка на дълг или да го продаде по пазарна стойност.

Предимства и недостатъци

За длъжника, от друга страна, залогът е по-предпочитан от прехвърлянето на правото на собственост - тъй като в последния случай, длъжникът губи възможността за повторно залог активи на друг кредитор, тъй като вече не е собственик и няма право да се разпорежда с тях.

Правна рамка и съдебна практика

Всяка разпоредба, която забранява упражняването на прехвърляне на собственост върху целите на сигурността, на действащото законодателство не съдържа. Освен това, п. 2, чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс на Република България не съдържа изчерпателен списък на видове договори, въз основа на които на правото на собственост може да бъде придобит от друго лице.

По мое мнение, системно тълкуване на разпоредбите на действащото законодателство дава основание да се смята, че едно споразумение за превод на заглавието, за да гарантира ангажиментите не са в противоречие със закона и имат право да съществува.

Единствената пречка за признаването на законността на такива споразумения не са българското законодателство, но само на страха от съдиите преди договорните нестандартни проекти. В същото време не трябва да забравяме, че заглавието означава да се осигури все по-популярни в днешния международен оборот, което означава, че българските съдилища все по-често ще се сблъскват с подобни споразумения.

По този начин, в България постепенно започва да се развива юриспруденция, е разрешено да сключат споразумение за трансфер на сигурността на правото на собственост. Все пак, въпреки закона позиция случай на въоръжените сили, рискът от обявяване на недействителност на такива споразумения остават високи.