Кот vorkot, Kotofey kotofeevich - Българска приказка

На края на гората, в малка колиба, там са живели старец и старица. Те не са имали или крава, или прасе, не skotinkoy, и имаше една котка. Кот vorkot, Kotofey Kotofeevich. А котката е алчен толкова крадлив: на заквасена сметана slizhet, маслото ще се яде, да се пие мляко. Яж, да се напие, да ляга в ъгъла, крака гали zhivotok, но всички
- "мяу" и "мяу", но всички
- "малко" и "малко", "Аз ще трябва палачинки но Блинки бях с масло пай" ню, старец страдал, издържа, но не можех да го понасям: взе котката, взе за горите и актьорите. "Live, Кот Kotofeich, колкото искате, отидете, Кот Kotofeich къде ли, че" .A Cat Kotofeich погребан в мъх, опашка затворен и спи sebe.Nu, денят беше
- Kotofeichu са искали. И в гората не заквасена сметана, без мляко, без Блинки не сладкиши, без нищо. Бедата! О, Kotja-Kotok

- празен zhivotok! Кат мина през гората
- обратно дъга, опашката тръба, четка мустаци. И за да го посрещне Кума Лиса:
- Ах-ти мен, о, да-ти мен. Да Кой си ти, от които по краищата? ? Задната арката, опашката тръба, мустаци четка котка изви обратно, веднъж или два пъти смърка, мустаци rastoporschil:
- Кой съм аз? От сибирските гори
- Kotofey Kotofeich.
- Хайде, скъпа Kotofey Kotofeich, за мен, lisonke, посещение.
- Poydem.Privela lisonka си към верандата си в двореца си. Да, нека се лекува. Тя го dichinki, тя му казала да го шунка vorobushka.A: "мяу мяу да" И той каза:
- Не е толкова малко, че ще трябва палачинки но Блинки Бих масло пай Това лисица и казва:
- Кат Kotofeich, но как да правите такива алчни така изтънчения емисия за пълнене? Ще отида да помогне на съседите си prosit.Pobezhala лисица в гората. Коприна слой, опашката злато, огън око
- ах, добро лисича сестра й ще срещнете вълк:

- Здравейте, клюки-lisonka където тичаш, бърза свърши, за това, което hlopochesh?
- О, не питай, не пазят вълк-kumanek, аз лакомо nedosug.A:
- Кажи ми, клюки, че онзи, който може, ще помогне.
- О, вълк-kumanek, дойде при мен lyubimenky половинка от далеч, от сибирските гори
- Kotofey Kotofeich.
- възможно ли е, клюки, да погледнем на него?
- Възможно е, volchische сив bochische, само той е бил много ядосан. За него не идват без подарък
- sderet кожата.
- И аз, клюки, тя ще донесе овен.
- Рам това не е достатъчно. Е, добре. Аз съм за вас, kumanek, pohlopochu може би той да ви и vyydet.I lisonka кандидатира. Silk палто, задни златните очи на пожар
- ах, добро лисича сестра й и ще роди отговарят:
- Здравейте, lisonka, здравей, клюки, здравей красива! Къде се работи, за да, за какво бързате, като hlopochesh?
- О, не питай, не се откъснете, Михаил Михайлович, аз съм твърде зает.
- Кажи ми, клюки, че онзи, който може, ще помогне.
- О, Михаил Михайлович! Той дойде при мен lyubimenky половинка от далеч, от сибирските гори
- Kotofey Kotofeich.
- възможно ли е, клюки, да погледнем на него?
- О, Миша, Кот Kotofeich ме ядоса: който не обича да го сега ще ядем. За него без подарък и не отида.
- Аз ще го заведем в бик.
- Това е! Само вие, Миша, бика под един бор, борова самото дърво не е пъшкане, tihohonko седне. И тогава той ще sest.Lisa опашка махна и takova.Nu беше тук, на следващия ден вълкът и мечката така влачат до lisonkinomu дома подаръци
- овен га бик. Прибрана подаръка под борова Така че нека да се спори.
- Давай, volchische сив hvostische, обадете се на лисицата с брат си,
- Bear казва и той трепери boitsya.A котка него вълк
- Не, Миша, отидете себе си, са по-големи и по-дебели, по-трудно ли sest.Drug за приятел скрие, не искате да отидете. От нищото, заек заек минава, къси hvostishka.A го Bear:
- Чакай. Той се превърна в заек. Той се разтърсва и вкара зъби, опашката трептящи.

- Давай, заек, кратко hvostishka да Fox Patrikeevna. Кажи ми какво правим с брат и podzhidaem.Zayka pobezhal.A вълк volchische пищи, трепет:
- Михаил Михайлович, аз съм малък, скрий ме Е, си плюшено мече в храстите и се скрил !. И той се изкачи на бор, по-голямата makovku.Vot лисицата отвори вратата, излезе и се развиква на прага:
- Съберете, горски животни, малки и големи, виж, това, което на сибирските гори Kotofey Kotofeich И котка дойде Kotofeich: гръб арка, опашката тръба, мустаци schetochkoy.Uvidel си мечки и вълци, шепне:
- Уф някои zverishka
- малък, отвратителен А котката видя месото, но как да скачат, как да се започне да се откъсне месото!
- мяу мяу да, да малко по-малък, но аз ще трябва палачинки Блинки бях с масло пай Bear и трепереха от страх!
- О, неприятности! Малък, но силен, мощен, но алчни
- бикът не е изпълнено. Тъй като аз не бях ял! Sitting Bear, треперене, целият бор kachaet.Hochetsya и вълкът на диви животни изглежда. Аз бърка под листата, и котката си мисли,
- мишка. Как да се откажат, ка-ак скок, нокти, освободени
- Само един вълк в носа вълк!
- бягай. Кат видя вълка, уплашен, но скочи на един бор. По-високи и по-високи изкачвания. Мечка на един бор. "Проблемът е, че
- Мисля, че
- вълкът яде, стига до мен ", потръпна, отслабва и как bryaknet с дърво, всички странични отбивам !. Токчета празен. Лисица и размаха опашка, след като ги вика:
- Но той ще попитам, тогава той ще те изям! Чакай малко, чакай малко! Ами, тъй като след това всички животни започнаха да се страхуват от котката. Започна да го нося на почит. който
- dichinki които
- шунка, които
- палачинки, които
- масло пай. Носете под борова пут
- Да, за да се изпълнява. О, добре излекуван сив Kotok, Lisichkin брат, от сибирската горска котка Kotofeich че обратно дъгата, опашката тръба, мустаци и schetochkoy.Vot цялата приказка, вече не можете да тъкат. Край на историята, а аз бреза ковчег. Ковчегът купички Да лъжици, хармоники: пеене, танци щастливо, разказа хваления. Български народни приказки

Сценарият за студенти -.

Хитър коза - български ск.

Пайк и котка