S и същността на конституцията

Според сегашното мнение, появата на конституцията се отнася до 18-ти век и е свързан с епохата на буржоазно-демократична революция, с разпадането на феодалното общество под влияние на нововъзникващите капиталистическата система.

Изискуемата от закона форма на защита и опазване на нови икономически структури. Такава роля може да изпълнява само юридически акт в общата форма на задаване на рамка структурата на държавата и обществото, като целта повдигнати над царската власт, феодалите, който олицетворява волята сякаш цялото общество, цялата нация.

Конституцията - е най-важната и основна политическа и правна регламентация (или число, съвкупността от системата на такива актове), който има най-висока юридическа сила и регулаторната рамка на държавния апарат и неговите взаимоотношения с обществото и отделния човек (мъж и гражданин).

Идеята на писана конституция първи път се появява в Англия, но не се реализира, а страната все още не е писана конституция като еднократен акт.

Почти първите конституции са Конституцията на Съединените щати през 1787 г., както и приетите през 1791 г. Конституцията на Франция и Полша.

Заедно с терминът "конституция" е използвана в началните етапи на неговото формиране и името на "основния закон".

Съветската конституция, възпроизведен и двата термина и имат следните имена: Конституцията (Fundamental право) на РСФСР (1918), на основния закон (Конституция) на СССР (1924), на Конституцията (Fundamental право) на СССР (193b ж), Конституцията (Fundamental право) на СССР (1977).

Има няколко теории по отношение на разбирането на конституцията:

1. тълкуването на същността на конституцията като обществен договор. Предполага се, че всички членове на обществото са сключили споразумение, въплътено в Конституцията, че основите, върху която е създадена тази компания, тя живее от това, което правила. Конституцията е израз на народния суверенитет, единична проява на волята му.

2. богословската теория вижда същността на конституцията в въплъщението на божественото в нейните инструкции за човешкото общество по правилата на живота и вярвам, че Конституцията изрази идеята за върховната справедливост, причина.

3. Представители на школата на естественото право смятат, че същността на конституцията е олицетворение на векове опит в това, постепенно се развива традициите на народа.

4. Според теорията на марксистко-ленинска, същността на конституцията е, че той изразява волята да не цялото общество, а не само на хората, но само от волята на управляващата класа, т.е. Това е класа от своята същност.

Общата демократичен същността на конституцията предполага, че пълноценни граждани са всички членове на обществото, както е в съзвучие с Конституцията и не са съгласни с това.

По този начин, сега действащата конституция на България в същността си е конституцията на демократична правова държава, въплъщение на волята на мултинационални българския народ, изразена чрез преки избори, посоката и създаването на основите на държавата и обществото, които твърдят, че общите демократични принципи се основават на признаването на човека най-високата стойност, неговата права и свободи.