Книгата е толкова бисквитка раздадена онлайн четене Джеймс Hedli Cheyz

Джеймс Hedli Cheyz. Така бисквитка раздадена

Полицията Paradise City (Франк и Том Теръл Lepski) - 2

дръпване изтръгна телефона от куката и излая:
- Beygler! Какво има?
- Хари Браунинг иска да говори с теб - веднага каза сержантът бюро. - Изглежда, че нещо важно.
Beygler намръщи. Хари Браунинг бил собственик на ресторант "La Cokeville", една от трите най-престижните и скъпи ресторанти

хора уважавани и се опасяваха Beygler.
- Пусни ме, Чарли.
Beygler посегна цигара, но съжаление открих, че празната опаковка. В допълнение, той пиеше последната чаша кафе и преди час и половина. в

Beyglera са две различни недостатъци: пушенето и кафе, и двете - без задръжки.
- И изпрати някого на кафе, Чарли. Имам нещо в гърлото ми пресъхна.
- Добре, - сержантът бюро Чарли Танер се усмихна кисело, той винаги се обадили за кафе Beyglera. - да се свържа.
Имаше един клик в микрофона, след което дълбоко резонансната глас прогърмя:
- Ти ли си, Beygler?
- Точно така, г-н Браунинг. Какво мога да направя?
- Дявол да го вземе! Аз съм в Залата на мъртва жена! Искам да дойде тук възможно най-скоро и да го премахнете. Може би за теб, Beygler трупове - нещо

обикновен, но мъртъв сериозно за мен. Искам да се избегне публичността. Разбираш ли ме? Ако тя установи, пресата, аз исках нещо на някого

на кожата. Аз не съм се шегувам.
Beygler потръпна и веднага забрави за задуха, никакви цигари и кафе.
- Няма въпроси, г-н Браунинг. Не се притеснявайте. Всичко ще се оправи.
- Единственото нещо, което се тревожи толкова много за неща, за да се направи бързо и добре. Това вече си трудности Beygler ви

Той дърпа назад от пейката.
- Изпрати го да ме замести. Хес е все още в своите кръгове?
- отиваме.
- Дръжте го! Кажи му да ме чакаш. Сега отивам надолу.
Beygler постави на яке. Потупа джобовете си, за да види дали има пистолет, той извади пакет цигари и излезе от стаята, изтича надолу по стълбите.
Фред Хес, инспектор да разследва убийствата, го чакаше на дъното с примирено изражение на неговия закръглен, кръгло лице.
- Две минути - и нямаше да ме хванат в кокошарника, - информира той се приближи Beyglera. - Е, какво имаме за закуска?
Beygler тихо седна зад волана и запали двигателя.