Изглежда, че беше вчера

Слаш - в центъра на историята на романтична и / или сексуални контакти между мъже

Хари Потър
Главните герои: Хари Потър, Germiona Greyndzher (Уизли), Рон Uizli Peyring: Хари / Рон Рейтинг: - fanfiction, в която една романтична връзка на ниво целувки и / или могат да присъстват нотки на насилие и други трудни моменти могат да бъдат описани като "> PG. -13 Жанрове: Angst - силни емоции, физически, но духовно страдание най-знакови в fanfic настоящите депресивни мотиви и някои драматични събития "> Angst .. .. Психология - подробно описание на психологически проблеми, мисля за причините и мотивите на действията "> Психология училища - значителна част от fanfic за действие се извършва в училището или около училището или ежедневието на ученика."> Кандидат Предупреждения: - типично за него, «не е в природата на "- ситуация, в която FIC характер се държи по съвсем различен начин, тъй като може да се очаква от описанието му в канона"> размера OOC: - малкия размер fanfic от един до 20 машинописни страници ... "> Mini. 4 страница 1 от Статус: Завършен
Награди от читатели:

Изглежда, че беше вчера.

Посвещение luchshayshemu мой приятел. Shuichik, знам, че това не е Fendi, които биха ви сега чета, но. но! Напоследък има една след друга.
Приятно четене! ^^

Публикация на други сайтове:

И когато той е имал време. инча го обичам? Не, той не е като това. Това не може да бъде.
Pfft. Що за глупости, Хари Джеймс Потър? Обичаш Хърмаяни. Или не ти харесва?
____
Това означава, че дори само вчера бе началото на годината, и Хагрид го отвежда в Диагон-али, където да му е малко дете, откри един нов свят! След като прекарва няколко основни места на своя район, Хагрид изчезна в алеята, оставяйки го сам в книжарницата.
Там той беше шумно и привлечени "червените" малко семейство: жена с ярко червена коса заяжда се смее, след като техните успешни шега близнаци с нея набит мъж в комична форма се опитваше да я успокои. До тях стоеше момчето с удар от червена коса, същата като тази на родителите си, и се премести от единия крак на другия.
Изглежда, че беше вчера.

Тук са всички ученици смаяни очи оглеждат, гледайки към известната платформа 9 ¾. с малко страх от прилепени към родителите. просто една голяма изненада на Хари беше, гледайки към платформата и Хагрид питам различни въпроси. За пореден път вниманието му командващ глас от същия червенокосата жена:

- Така че, групирани! Първият, който се Пърси, следван от Фред и Джордж! - обезврежда.

- Или обратното? - сме поискали подигравателно близнаци - може би това съм аз - Джордж, а той - Фред!

- Е, беше смълчана! - заповяда тя. - С течение и да отидеш, Рон! Тогава баща ми.

Хагрид, Потър махна с ръка, далеч от погледа. Хари смутено отиде до "забавно" тълпата, внимателно ги гледа.

- P-съжалявам, че не знаете. - тя се обърна към него жената и червенокоса момче, точно в момента, когато близнаците са изчезнали и видове.

-. как да стигнете до платформа 9 ¾. Кой е точно през тази колона, между 9 и 10 платформа! Рон е и първият ми път ще Хогуортс! Отидете заедно.
Изглежда, че беше вчера.
__________
- Здравейте, мога да седя тук? - Той отвори вратата на купето и се усмихна смутено. Това смешно очи се взираха собственик на чифт сини очи, червена коса и лице с такива смешни лунички. За момент той просто го погледна изпитателно.

- Хайде! - човекът се усмихна. - Между другото, аз - Рон. Рон Uizli. И това, което ти е името?

- Хари, просто Хари. - Хари се усмихна срамежливо и не смееше да даде фамилията му. Той вече имаше достатъчно с глава на възхищавах възклицания. Брюнетка седна срещу новия си познат.

Минута по-късно имаше купе червенокоса момиче, безцеремонно отвори вратата и седна на свободна седалка.

- I - Germiona Greyndzher! И ти е името? - Но след това тя отвори уста от изненада и в близост до белег на Хари. - Да, нали, Хари! Хари Потър! - Черен почувства срам, Хърм триумфално, Рон шокиран.
Изглежда, че беше вчера.

И това, което сме се случва днес. между нас?
____________
. В съседната стая беше толкова тъмно, че не виждам нищо. Въпреки това, след като минат няколко стъпки, като на стаята изведнъж попълнено отблясъци.
И тримата се втренчи в изумление. Те стояха на ръба на огромна шахматна дъска, зад черните каменни фигури, които са били по-високи от тях тримата, дори върлина Рон. От другата страна на борда са били белите фигури. Хари, Рон и Хърмаяни потрепери - белите фигури, за разлика от черните, изчезнали лица.

- И какво ще правим сега? - Хари прошепна.

- По мое мнение, че отговорът е очевиден, - каза Рон. - Ние трябва да спечелим, за да бъде от другата страна на залата.

Там, зад белите фигури, можех да видя друга врата.

- И как ще спечели? - нервно попита Хърмаяни.

- Мисля, че - Рон изрече след кратко колебание, - ние трябва да станат фигури.

Той смело пристъпи напред и ще Черните ездачи, ролята на шах рицар, докосна коня си. В един миг каменната статуя оживяват. Конна копита започнали да копаят земята, и ездачът обърна глава в каската и погледна към Рон от горе до долу.

- Ние ... ъ-ъ ... ние трябва да се присъединят към вас, за да стигнем до другата страна? - колебливо, каза Рон.

Knight кимна. Рон се обърна към Хари и Хърмаяни.

- Ние трябва да мислим - прошепна той. - Мисля, че трябва да се проведе три черни фигури ...

Хари и Хърмаяни мълчаливо чакаше Рон да завърши мисълта си.

- кратък начин - най-сетне вдигна глава Рон. - Не се обиждай, но аз съм шах много по-добре от теб ...

- Да, ние не се обиждаме - бързо вметна Хари, вече се притеснявате предварително. Въпреки, че приятелят му никога не се хвали и не се вози, но за сега, от доверието си в Хари изкачи гъска. - Просто ни кажете какво да правя.

- Ти, Хари, ставай на мястото на слон. - Хари въздъхна, но се подчини. - А ти, Хърмаяни, Заместник на лодката.

- А ти? - единодушно попита двамата.

- И аз ще бъда рицар - уверено каза Рон. Изглежда, че цифрите слушаха разговора им, защото в следващия момент, кон, слон и лодка се обърна и си тръгна от дъската, като освободите трите клетки. И Рон, Хари и Хърмаяни ги взе без колебание.

- Бял винаги започвам - Рон каза, гледайки от другата страна на дъската. - Да ... Това е всичко ...

Бяла заложни два квадрата пристъпи напред.

Рон започна да насочва черните фигури, които чинно станаха до мястото, където той посочи към тях. Хари усети коленете му разклащане. Главата му се завъртя само една мисъл: какво, ако загубят?

- Хари, се движи на четири квадратчета напред! - Рон нареди.

За първи път тримата му неприятно, когато врагът нападна своя втори ездач. Бялата кралица го събори на пода и извади от дъската - да лежи с лице надолу рицар не помръдна.

- Аз ги е трябвало да пожертва, - прошепна Рон, все пак, ако се съди по външния му вид, той също беше шокиран - той абсолютно не искат техните приятели от същата съдба. Особено Хари. И решението вече е направена. - Но не и неочаквано се е случило, и жестоко наказание. - Хърмаяни, сега можете да вземете този слон.

Бели фигури бяха безмилостни. Скоро на борда вече положи цялата планина от все още черни тела, и по тази причина, скоро може да дойде техният ред. Рон има два пъти само в последния момент успя да забележи, че Хари и Хърмаяни са изложени на риск. Самият Рон постоянно се втурнаха на борда и трябваше да признае, че, въпреки жестокостта на врага, бели фигури върху него остава малко повече от чернокожите.

- Почти стигнахме - изведнъж трескаво прошепна Рон. - Нека да помисля ... чакай да помисля ...

Бялата кралица обърна лицето й негово отсъствие.

- Да ... - тихо каза Рон. - Това е единственият начин ... Аз ще трябва да пожертва себе си.

- НЕ! - единодушно протестира Хари и Хърмаяни

- Но това е шах! - извика Рон. - Тук трябва да се правят жертви! Взимам една крачка напред и ще ме вземе, а след това, Хари, можете да се обяви за цар мат!

- Но ... - Хари започна.

- Искате ли да спрете Снейп, или не? - гласът на Рон беше твърд и уверен.

- Но ... Рон - Хърмаяни се намеси.

- Слушай, ако не побързаме, камъкът би Снейп!

Рон беше прав, и Хари и Хърмаяни не можеше да не признае.

- Готови ли сте? - попита Рон, бледото му лице беше пълен с решимост. - ме няма, а вие декларирате, когато те се чифтосват, не си губете времето.

Рон пристъпи напред, а бялата царица стрелна към него. Той замахна със силата сложи ръка на номиналната главата на Рон и той падна тежко на пода. Тя извика от ужас, но остава в клетката си и очарован гледа като бялата царица Рон дърпа дъската. Хари, Рон припадна Брюне просто разклащане с гняв и страх, очила не са много преместени от носа.

Чувство за трусовете в целия организъм, Хари се премества три клетки на ляво.

Белият царят извади короната си и я хвърли в краката на Хари. Те спечелиха. Бели фигури и се поклони, в непосредствена близост. Пътят беше ясно. Хари, като ранено животно, виене на върха на гласа му, потъва на колене. Но след това тя го грабна, повлече през полето. Последният път, когато погледнем назад и остави Рон мъка поглед, момчетата отвориха вратата и се озоваха в следващия коридор.

Като вървяха по и спечели Господа, Хари не помнеше. Но след като отвори очи и се озова в болница крило, а след това те са по някакъв начин все пак спечели. Главата му болеше, пред очите на всички се понесе. Момчето намери очилата на нощното шкафче и пускането им обърна към съседното легло.
На него, задъхан, беше Рон. Сърцето на Хари болеше от такъв спектакъл. Това е ярко слънце е в тежко състояние, устните извити в закачлива усмивка, рошави коси върху възглавницата.
Хари предпазливо протегна ръка и докосна с пръсти на Рон.

- Извинете. - в гласа на Хари беше толкова горчивина. - Следващия път, аз ще ви защити! - Пръстите му се стегнаха в отговор, а Потър, срещи с леглото си, седна до леглото си. Рон се усмихна слабо, гледайки към Хари.

- Ние спечелихме. - усмихнати и червенокоса. - Хари, ние спечелихме!

- Да, Рон, да! - Хари стисна прегръдките си. Рон беше изненадан, но прегърна Хари обратно. - Не можех да правя без теб. - Рон само се усмихна леко.