фикция

2. Принц пред българските рафтовете
Конна обърна към разширяването,
Белезници ръце към стомана
Под облаци гневно заби.

"Нека германците ни, Бог ще съди
Без забавяне, а след това, на леда,
Когато нашите мечове, и, независимо от случващото се,
Ние помагаме на Божия съд! "

Принц се качи на крайбрежните скали,
Те бъркани с трудност,
Висока издатина го намерих
От което виждаме наоколо.

И аз погледнах назад. Някъде в гърба,
Сред дърветата и скалите,
Неговите рафтове са в засада,
Поддържане на коне на каишка.

А отпред, от звънене ледени късове
Тракащ тежките скалите,
Livonians отиват страхотен клин -
Свинският желязо главата.

Е първата атака на германците се страхуваше.
Ъгълът на руската пехота
Два реда от монтирани кули
Те подкоп чрез. <.>

Вече се смесили хора, коне,
Мечове, брадви, брадвички,
А принц все още е тихо
Аз гледам битката с планината. <.>

Васалите му бяха отегчени,
Коне подпечатани, тлеещ огън.
Болярите стар изръмжа:
"Или меча на принца не е остър?

Не е като бащи и дядовци се борили
За наследството си, за своя град,
Нахлува в битката, търси победа,
Princes рискуват главата си! "

Князът слушаше мълчаливо да се говори,
Намръщен седеше на коня;
Днес той спасил не на града,
Не е феодално владение, а не тяхното наследство.

3. Днес силата на един народ
Той затвори пътя Livonians.
И този, който рискува днес
Той рискува всичко Рус. <.>

И точно чаках, че Livonians,
Смесен Series, са били въвлечени в борбата,
Той polyhnuv слънце меч
Той поведе отбора с него.

Повишаване на мечовете на Руската стомана
Kopeynye огънати шахти,
От гората крещи летене
Novogorodskie рафтове.

Летяха по леда с трясък, с гръм,
Чрез рунтави гриви огъване;
И за пръв път на кон огромен
В германската система подкоп принц.

И като застава пред княза,
Хвърляне на копия и щитове,
С коне германците падаха на земята,
Повишаване на железните си пръсти.

Горещи коне Бей,
Изпод копитата ритна в пръстта,
Body повлече през снега,
Zavyaznuv в тесни стремена.

Беше суров каша
Желязо, кръв и вода.
На мястото на рицарското поръчките
Отидохме в кървавите следи от стъпки.

Някои полагане задавяне
кървава ледена вода,
Други се втурнаха далеч, приклекна,
Страхливи Спърс коне.

Под коня удави,
Под тях на края да се изправи на леда,
Техните стремена извади до дъното,
Те не дават черупка плуване. <.>

Князът, едва ли се охлажда от депото,
Вече гледах изпод ръката,
Както укриващи остатък нещастни
Чрез Ливонската земите си тръгна.
// К. Симонов Битката на леда: стихотворение.