Естественото състояние на теорията на естественото си състояние, на първоначалното състояние на природата,

В естествено състояние - понятие, което е характерно за оригиналната естественото състояние на човешкия живот на Земята, преди да го взе всяка организирана форма.

Теорията за естественото си състояние за първи път в средните векове, и имаше значително количество отклонение от някои idillistichesko-рай интерпретация на примитивен живот на концепцията, че хората се разглеждат индивидуално живял в този период, и в състояние на "война на всички срещу всички" (Хобс), която водеше или до пълно взаимно унищожаване, или за сключване на договор за обществена поръчка - предвестник на бъдещата държавна структура.
В Хегел, естествено състояние е свързано изключително с фактор на насилие и жестокост естествено, защото според неговите идеи, морала и закона може да бъде instituirovany и са гарантирани само в рамките на организираната обществото и държавата.

Природен закон - изготвен индивидуален софисти, Сократ, Платон и циниците и стоици, изтъкнати оглед на правото, че правото вече съществува в природата, т.е. присъща на самата природа на човека;
съгласно стоици и свързаните области, и впоследствие също ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ 17 и 18 см. във всички хора действат по същия универсален причината, поради това, естествено право на всеки еднакво, независимо от времето и мястото, и последователно.
От гледна точка на християнството, особено в схоластика и нео-схоластиката на природен закон е следствие от присъщо на човешката природа на акта на сътворението Божествения закон.

Alien до тълкуването църква на природен закон доктрина особено процъфтява през 17-ти и 18-ти век.
неговите основни представители са Бодин, Althusius, Гроций, Хобс, Puffendorf, Томази, Лайбниц, Christian Wolff и Кант, макар и конкретни въпроси вижданията си често се различават значително.
През 19-ти век. разбиране на закона като естествен намаляла на заден план, по-специално в резултат на конкуренцията в рамките на "историческата школа на закона" (вж. историзъм), който признава само "положителна" закона, т.е. установения от закона ред и законното упражняване (вж. Философията на закона)