Есе за баладата като жанр на поезията

Европейската литературна балада се появява през втората половина на ХVIII век като имитация на фолк балада - повлиян от колекциите на английски епископ на Пърси "Реликви на древен английски поезия" и Makferso-он "Стихове на Ossian". времето на настъпване не е случайно: през втората половина на ХVIII век изпитва нарастващ интерес към родния етническа до народната култура и фолклор. Много от тях, като например немски философ Хердер, наречен да погледне във фолклора на тайната на истинското мислене от времето си, "е в багажника, в основата на нацията." Но не само това обяснява успеха на баладата.

Как работят тези функции? Нека илюстрираме за първи път от примера на шотландски фолк балада "Едуард" (в превод от А. К. Tolstogo):

Чия кръв имате меча си, така се оцветяват,

Чия кръв меч ви се оцветява с неговия така?

Защо се взират толкова жестоко? -

Той пита майката на сина си. В първата строфа отговори син: "Това, че съм ястреб, ядосан, убива" - майката не вярва. Във втората строфа синът отговаря: "Моят кон червеникаво-кафяв е бил убит от мен" - майка му отново, той не вярва. В третия син строфа признава: "Татко, аз съм я намушкал", но това не е цялата тайна. Само в последната строфа, за да разбера защо Едуард убил баща си:

Те похули в края на дните,

Вие какво грях прошепнах.

Напрежението се поддържа до последния ред и само си позволи; всяка строфа все звучене въздържа да последното повикване "Майка ми, майко!" обвиненията и заплахи.

Романтична литературна балада дава тези свойства един вид фолк балада характер на философията. Светът е фундаментално човешко необяснимо обгражда неизвестен балада шок трябва да се прекъсне арогантността на един цивилизован човек, за когото всичко в природата е ясно и zaversheino. Ето, например, както е описано от Цветаева гора от едноименната балада от Гьоте цар: ". В Гьоте - за неопределено време - Короната", "несигурността" и "неопределеното" обърква читателя "Горски цар" и не му позволи да се установят, включително по отношение на дали гора или на царя беше само мечтал. Тази несигурност е отбелязано и Ан. Григориев, един от балада преводачи на Гьоте.

Философската идеята за непознаваем свят, около който Западноевропейския балада в началото на XVIII-XIX век, с най-голяма общият формулирани в "Купа" Шилер: "Нека човек не изкушава боговете и не винаги искат да видят това, което те милостиво скрие от нас през нощта и ужас "(буквален превод).

Превеждането балада мир в българския език, Жуковски го променя. Как? принцип Жуковски се нарича "принцип на идеализация." Български поет омекна и "опитомени" ужасен свят на европейските балади донесоха при Него един виц и да играе. Ако Европейският балада наистина исках да плаша читателите, баладата на Жуковски, страшно, разбира се, когато става успокоява морализаторски урок, облагородяващи чувствителност или шега. Това качество на самостоятелно ценна договорености балада на Жуковски веднага забелязах българския книжовен противниците "balladnika". Както сатира се възприема образ Fialkina в "води Lipetsk" Shakhovsky:

Така че, когато са мъртви уплашен?

Баладите на своя деликатен аромат Ценя:

И в полунощ, а петелът, а звукът на костите в гробовете,

И Чу. всички страшно в тях; но хубаво всичко хубаво,

Всички вкусно! Въпреки невероятно.

обща собственост на руската поезия се появява в "задача" и смекчаването на Жуковски балада жанр: съединение на откритост, чувствителност към всякакви влияния от светлата оригиналност. Именно това свойство на руската поезия Гогол проницателно посочи.

Жуковски "легализира" балада като един от приоритетите на руски лирически жанрове. След като претърпя в началото на XIX-XX век втората западното влияние (Киплинг), жанр живели щастливо в националната поезия и до днес и продължава да живее.

Помогна работа? копчета мушкам ↓