Член 136 MK България с коментари 2019

При изплащане на заплатите работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки служител:

1. за компонентите на заплатите в резултат на него за съответния период;
2. за размера на други суми, начислени на работника или служителя, включително и финансови вреди при нарушаване на срока за работодател съответно плащането на заплати, отпуски, дължими, от обезщетения, и (или) други плащания, дължими на работника или служителя;
3. за размера на основанията и направени удръжки;
4. върху общата сума пари, за да бъдат платени.

Фиш образец, утвърден от работодателя като се има предвид становището на представителен орган на работниците и служителите в съответствие с процедурата, установена в член 372 от настоящия кодекс за приемане на местните разпоредби.

Заплатите се изплащат на работника или служителя, като правило, на мястото на извършената работа или се прехвърлят в кредитна институция, посочена в декларацията на служителя, при спазване на условията, определени с колективния трудов договор или трудов договор. Служителят има право да замени кредитната институция, която трябва да бъде преведен на заплатите, съобщава в писмен вид на работодателя относно подробностите за промяната на прехвърлянето на заплатите не по-късно от пет работни дни преди датата на ведомостта.

Място и дата на плащане на заплати в натура, се определят от колективния трудов договор или трудов договор.

Заплатите се изплащат директно на служителя, освен в случаите, когато друг начин на заплащане се осигурява от федерален закон или трудов договор.

Заплатите се изплащат не по-рядко от веднъж на всеки две седмици в датата, определена от вътрешните правила за труд, колективен трудов договор или трудов договор.

Когато съвпадението на деня, в почивен ден или неработен за почивка в размер на плащането на заплатите е направено в навечерието на този ден.

Почивка в заплащането се извършва не по-късно от три дни, преди да започне.

1. Разпоредбите на член 136 от TC България формулирани в съответствие с правилата, изложени в Конвенция на МОТ N 95 "По отношение на защитата на заплата" (1949).

2. Всеки служител в изчисляването и изплащането на заплатите трябва да се дава фиш, който съдържа информация за размера и компонентите на заплатите, както и удръжки. Списъкът на информация набор ч. 1 от член 136 от Кодекса на труда, е необходимо да бъдат включени в фиш.

Форма фиш кодекс не е определена, като бъде одобрено от работодателя като се има предвид становището на представителен орган на работниците. По този начин, тя е направена ефективна местна наредба, която служи като допълнителна гаранция за правата на работниците.

Фиш трябва да се издаде най-малко веднъж месечно, когато продуктът на окончателното уреждане на резултатите от последния месец.

3. Заплатите се изплащат на мястото на изпълнение. Това правило е установено, за да създаде най-удобните условия за работника: той не трябва да прекарват свободното си време и да пътуват, за да получат заплатите в централния офис на организацията, централизирано счетоводство и т.н.

Място на работа (включително конкретното работно място, далеч от място на организацията) се определя от вътрешните правила, други местни нормативни актове или трудов договор.

може да бъде предоставена 4. колективен трудов договор или договор за работа с определен служител да прехвърли заплати каза банков служител сметка. Съответна промяна може да бъде направена от трудовия договор и след сключването му.

условия за трансфер (време, размери ред) се определят в колективния трудов договор или трудовият договор. Разходите за прехвърляне на парични суми и услуги с банкови карти (ако е приложимо сметка е отворена), наложени на работодателя.

5. При плащане на заплатите в натура място, време и процедура за издаване на съответните стоки (продукти) са установени в колектива или в трудовия договор. Това трябва да се осигури най-благоприятни условия за работниците, например, обемисти или тежки предмети трябва да бъдат доставени до Вашия дом или служител се предоставя поетапно отстраняването им.

6. Заплатите се изплащат директно на служителя. Изключения от това правило могат да бъдат установени от федерален закон или трудов договор. Федерални закони такива изключения не са инсталирани. В трудовия договор страните са свободни да се установи начина на плащане на заплатите, например, го преведе по сметката на съпругата (единият от родителите, децата и т.н.) на работника или служителя, плащане на заплати в брой чрез пълномощник дава на работниците и служителите.

В случай на ограничения на капацитета на служителите по начина, предвиден в чл. 30 от Гражданския процесуален кодекс, заплатата му се издава въз основа на попечител или попечители удостоверението на работника или служителя, но въз основа на писмено съгласие на попечителя.

7. Заплатите трябва да бъдат платени не по-рядко от веднъж на всеки две седмици. Специфични дни от изплащането на заплатите се определят от колективния трудов договор или вътрешни правила или трудов договор.

На практика обикновено се определя два до три дни за плащане на заплатите, например 1, 2, 3-д и 15, 16, 17 на всеки месец. Повечето организации използват предварително ведомост система, където в средата на месеца, платени предварително, което по принцип е част от тарифната ставка (заплата) компенсация и доплащанията с постоянен характер (за вредни условия на труд и т.н.), както и в началото на следващия месец, изработен окончателно решение, включително и поощрителни плащания.

8. Създаване на други условия за плащане на заплатите е възможно само в федералния закон. Споразумение за заплати веднъж на месец, независимо от нивото, на което се стига до заключението, противно на изискванията на законодателството.

9. Член 136 от TC България предвижда специални правила за изплащането на заплатите в случаите, когато в деня на издаването му съвпада с изхода или неработен празника. В тези случаи, заплатите трябва да бъдат платени в деня преди - в последния ден на всеки предварително.