Черно Obelisk четат онлайн

- От думите ви аз дори са искали - възкликва Джордж. - Отиде на "Валхала"! Или сте абсолютно трябва първо да придобият вратовръзка?

- Не, нямам време преди затварянето на магазина. В събота, курса на долара не се променя след обяд. От дванадесет часа след обяд до понеделник сутрин валута остава стабилна. И, всъщност, защо? Трябва да има някаква скрита огромен улов. Защо да отбележи края на седмицата не попада? Господ я Бог притежава, или какво?

- Точно тези дни на пазара не работи. Все още въпроси?

- Да. Дали човек живее от вътре на вън или извън-ин?

- Един човек живее - и най-важното. В "Valhalla" сега дават гулаш. Гулаш с картофи, краставици и марули. Видях менюто, той излезе от банката.

- гулаш! - I откъсне иглика и се вмъква в илика. - Един човек е жив, ти си прав! Кой се опитва да проникне по-дълбоко, той беше изчезнал. Хайде дразня Едуард Knobloch!

Влизаме в голяма трапезария на хотел "Valhalla". Едуард Knobloch, неговия собственик, а мазнините страшилище в кафява перука, облечен в черно палто с опашки, пърхащи по време на шофиране. Виждайки ни, той прави гримаса, сякаш, забавлява на седлото на сърна, удари зъб на пелети.

- Здравейте, г-н Knobloch - го приветства Джордж. - Добър сега времето! Предизвиква бесен апетит!

Едуард нервно вдига рамене.

- Хранене твърде много, не е достатъчно добър! Вреден за черния дроб до жлъчния мехур, за всичко.

- Но нали, г-н Knobloch - горещо го противопоставя Георги. - Вашият обяд е изключително полезна за здравето.

- Полезно - да. Но твърде много може да бъде полезен и щети. Според последните научни данни, излишъка на месо ...

Прекъсвам Едуард лек шамар на стомаха. Той отскача като че ли е сграбчил едно място.

- Успокой се, и внася в съдбата му, - казвам аз. - Не сме те изяде. И какво правиш поезия?

- просия! Няма време! Във времена като тези!

Аз не се смея на тази глупост. Едуард е не само на собственика на заведението, той е поет; но това е толкова лесно да се отървете от мен.

- Има безплатен маса? - питам аз.

Knobloch изглежда из стаята. Изведнъж лицето му светва.

- Аз съм наистина съжалявам, господа, но виждам, че нито един свободен маса там.

- Няма значение. Ще изчакаме.

Едуард оглежда отново.

- Изглежда, че скоро никой и няма да бъде освободен, - обяви той най-накрая сияеше. - Господ все още само се яде супа. Може би ще имате по-добър късмет в днешния Altshtedtergof "или в ресторанта на гарата? Казват, че там се хранят доста добре.

Прилично! Днес е ден като импрегнирана с сарказъм. На първо място, Хенри, а сега Едуард. Но ние ще се борим за гулаш, въпреки че ние трябваше да чакаме един час. Гулаш - един "пирон" меню "Valhalla".

- Изчакайте че няма смисъл - казва той. - Ние никога не разполагат с достатъчно гулаш, той веднага демонтирани цялото. Или може би искате немски пържола? Можете да го ядат, без да ставате от бюрото си.

- По-добре да умра - отговарям. - гулаш ние razdobudem, дори и ако се наложи да нарежете на парчета.

- Наистина ли? - Сега Едуард въплъщение на мазнини триумфално скептицизъм.

- Да, - аз казвам, а вторият шлем на корема му. - Хайде, Джордж, виждам една маса.

- Къде? - попита той Едуард набързо.

- Да, там, където този господин, като гардероб седи. Е, че един там, червено, елегантна дама. Сега той се изправи и махна с ръка към нас. Това е моят приятел Уили. Моля, изпратете на сервитьора, ние ще направим поръчката.

Едуард излъчва съскащ звук, след като ни взрив на кола Камера. Ние се стремим да Уили.