Antidarvinizm - еволюция ч

1), тъй като отклонението от нормата, обикновено са малки, те не оказват съществено влияние върху годността на лицата;

2), тъй като наследствени отклонения се случват случайно, те трябва да бъдат взаимно компенсирани в поредица от поколения;

3) събиране и задържане на малки отклонения трудно да се обясни появата на сложни, последователни структури като окото или вътрешното ухо. Освен това, съгласно Дарвин, в природата трябва да бъде добре представено преходни форми, като обикновено между таксони са намерени повече или по-малко ясни прекъсвания (пауза), особено забележими на палеонтологични материал. Тези възражения привлякоха вниманието към себе си и Дарвин в по-късните издания на работата му, но не успя да ги разумно обясня. Поради това, през втората половина на 19 век се очертава конкурентни еволюционни учения, като ламаркизмът и neocatastrophism.

До началото на 20 век, многобройни, често популярен, mehanolamarkistov работа демонстрирали способността си да "адекватна променливост и наследяване на придобитите характеристики." Първата работа на генетиците (Н. De Vries и Уилям Бейтсън) на практика се оказа рязко, внезапна характер на поява на наследствени промени отколкото постепенното натрупване на промени под влиянието на селекция (т.е.. Н. Antidarvinizm генетичен). И накрая, има много работа, експериментално доказване "неефективност" на естествения подбор. Така че, през 1903 W. Йохансен бяха избрани в изчистените линии на боб, семена, разделени с размер на три групи: големи, средни и малки. Той открива, че при децата от всяка група играят пълна гама от размери на семена, идентичен с този родител. Според съвременните възгледи, този резултат е очевиден - не наследствен признак, както и скоростта на реакция. Въпреки това, в началото на 20-ти век, тези произведения се възприемат като опровержение на принципа на естествения подбор.

Тези обстоятелства са довели до т. Н. Дарвинизъм криза, или "агностик период в развитието на теорията на еволюцията", която продължава до 30-те години на 20-ти век. Естествен начин за излизане от кризата е синтез на генетиката и подход на популационно ниво, както и появата на синтетична теория на еволюцията (вж. Еволюционната теория).