Законът за сертифициране на стоки и услуги, единен орган за сертифициране
За продукти и услуги за сертифициране
(В червено. Федерална закони на 27.12.95 N 211-FL, 30 от 03.02.98 N-FZ от 07.31.98 N 154-FL)
Този закон установява правната рамка на задължително и доброволно сертифициране на продукти, услуги и други обекти (по-нататък - продукти) в България, както и правата, задълженията и отговорностите на участниците за сертифициране.
Раздел I. Общи положения
Сертифицирането се извършва с цел да се:
подпомага клиентите в компетентния избор на продукти;
защита на потребителите от безскрупулна производител (продавач, изпълнител);
мониторинг на безопасността на продуктите върху околната среда, живота, здравето и имуществото;
потвърждение на показателите за качество на продуктите, обявени от производителя.
Сертифицирането може да бъде задължително и доброволно.
Отношенията в областта на сертифицирането са регламентирани в този закон и правилата, приети в съответствие с него актове на българското законодателство.
Ако международен договор на България предвижда други правила, различни от тези, съдържащи се в българското законодателство във връзка със сертифицирането, правилата на международен договор.
Специално упълномощени федерален орган на изпълнителната власт в областта на сертифициране в съответствие с този закон:
осъществява държавната регистрация на сертифициране и съответствието марки, опериращи в България;
Тя подготвя по установения ред, предложенията за присъединяване към международни (регионални), системите за сертифициране, и също може да бъде създадена, за да сключва споразумения с международните организации (регионални) за взаимно признаване на резултатите от сертифициране;
Тя е по установения ред на България в международните организации (регионални) за сертифициране, като национален орган по сертификация в България.
Системата за сертифициране може да включва множество сертификация системи за хомогенно производство.
2. Системите за сертифициране подлежат на държавна регистрация от специално упълномощен федерален орган на изпълнителната власт в поръчката за сертифициране.
1. Сертификатът за съответствие (по-нататък - сертификат) - документът, издаден от правилата на система за сертифициране, за да потвърдите сертифицирани продукти отговарят на изискванията.
Задължителна част от сертификата за съответствие е сертификат за пожарна безопасност. (Параграф въведена Федералният закон на 27.12.95 N 211-FL)
2. маркировка за съответствие - надлежно регистрирана марка, която в съответствие с правилата, установени в настоящата система за сертифициране, който потвърждава спазването на етикета на продуктите с изискванията.
Раздел II. задължително сертифициране
1. задължителното сертифициране се извършва в случаите, предвидени от законодателни актове в България.
На задължително сертифициране на сертификат и съответствието знак се отнася за цялата територия на България. (Параграф въведена Федералният закон на 07.31.98 N 154-FL)
4. Проверка на съответствие може да се извърши и чрез приемането на производителя (продавач, изпълнител) декларация за съответствие.
Декларацията за съответствие е документ, в който производителят (продавач, изпълнител) удостоверява, че предоставените (продадени) техните продукти отговарят на изискванията. Списъци на производство, които съответствие може да се потвърждават и от декларацията за съответствие, изискванията за декларацията за съответствие и процедурата за приемането му, одобрен от правителството на България.
Декларация за съответствие, приета по предписания начин, се записва в сертифициращия орган и е правно обвързващ наравно със сертификата. (P. 4 въвежда Федерална право на 31.07.98 N 154-FL)
Специално упълномощени федерален орган на изпълнителната власт в областта на сертифицирането и други федерални органи на изпълнителната власт, които са нормативни актове в България, натоварени организация и работа на задължително сертифициране в рамките на своята компетентност:
създаване на единна система за сертифициране, и да установи процедури и правила за управление и за сертифициране на тези системи;
избира метода на съответствието на продукцията с изискванията на нормативните документи (формуляри за сертификат);
определя от централните органи на системи за сертифициране;
акредитират сертифициращи органи и лаборатории за изпитване (центрове) и да им даде разрешение за право за извършване на определени видове работа (лиценз за извършване на определени видове работа);
доведе държавния регистър на участниците и сертифициращите органи;
установят правила за признаване на чуждестранни сертификати, знаци за съответствие и тестовите резултати;
се установят правила за акредитация и лицензиране на работата по задължително сертифициране;
извършва държавен контрол и надзор и установяване на процедурата за контрол на проверка по спазването на правилата за сертифициране и сертифицирани продукти;
Централен орган за сертификация на системата:
организира, координира и установява правила за процедура и управление ги довели до системата за сертифициране;
като се има предвид жалбата на жалбоподателя относно действието на сертифициращите органи, лаборатории за тестване (центрове).
Сертифициращ орган:
извършва идентифицирането на продуктите, представени за сертифициране в съответствие с правилата на системата за сертифициране; (Параграф въведена Федералният закон на 07.31.98 N 154-FL)
Тя свидетелства за продукти, издава удостоверения и лицензи за използването на знак за съответствие;
извършва по съответния начин за контрол проверка на сертифицираните продукти; (Параграф въведена Федералният закон на 07.31.98 N 154-FL)
да спре или отмени валидността на сертификати, издадени от него;
Той предоставя на заявителя, по негово искане необходимата информация в рамките на своята компетентност.
Производители (продавачи, изпълнители) продукти, подлежащи на задължително сертифициране и се изпълняват на територията на Република България, са длъжни:
осигуряване на съответствие с изискванията на нормативните документи продавани продукти, срещу които те са сертифицирани, и това етикетиране знак за съответствие с установения ред;
за да се гарантира гладкото изпълнение на правомощията си на длъжностни лица за осъществяване на задължително сертифициране на продукти и контрол на сертифицираните продукти;
да уведоми органа за сертифициране в установения ред на извършените промени в техническата документация, или в процес на сертифицирана продукция.
2. Удостоверения или сертификати за тяхното признаване се представят на митническите власти заедно с карго митническа декларация и са необходими документи за получаване на разрешение за внос на стоки на територията на Република България.
В изключителни случаи, българското правителство има право да издава разрешителни за внос на продукти, предназначени за производствените нужди на дадена организация, без да бъде представено на митническите власти на сертификат или сертификати за признаване на сертификатите под условие последващото сертифициране на тези продукти на територията на Република България. (Параграф въведена Федералният закон на 07.31.98 N 154-FL)
2. с директен контрол и надзор над спазването на правилата за сертифициране и сертифицирани продукти, извършени от длъжностни лица, упражняващи държавен контрол и надзор над спазването на задължителните изисквания на държавните стандарти. "На стандартизация" Тези длъжностни лица да извършват държавен контрол и надзор над спазването на правилата за издаване на сертификат и сертифицирани продукти по начин и при условия, определени от Закона за България.
1. задължително държавно финансиране са предмет на:
прогнози за развитие, развитие на сертифициране, правила и препоръки за неговото поведение; предоставяне на официална информация за сертифициране;
участие в работата на международни организации (регионални) за издаване на сертификати и работи с чужди национални органи за сертификация;
развитие и (или) участие в разработването на международни (регионални) правила и препоръки за сертифициране;
Проект за развитие на законодателни актове в областта на сертифицирането;
провеждане на научни - научни изследвания и други дейности за сертифициране от национално значение;
извършване на държавния контрол и надзор над спазването на правилата за сертифициране и сертифицирани продукти;
поддържане на Държавния регистър за сертификация и акредитация, както и архивно съхранение на материали за държавна регистрация на сертифициране и съответствието марка;
Други произведения на задължително сертифициране, определени от българското законодателство.
Раздел III. доброволно сертифициране
1. Доброволно сертифициране се извършва по инициатива на кандидатите (производители, продавачи, изпълнители), за да се потвърди съответствието с изискванията на продуктовите стандарти, спецификации, разписки и други документи, определени от заявителя.
Доброволно сертифициране се извършва съгласно условията на договора между кандидата и сертифициращия орган.
2. Доброволно сертифициране на продукти, подлежащи на задължително сертифициране, не е заместител на задължително сертифициране на такива продукти.
1. Доброволно сертифициране се извършва от органите на доброволно сертифициране в рамките на системата за доброволно сертифициране, предоставяна от всяко юридическо лице, регистрирано в системата или знак за съответствие на специално упълномощени федерален орган на изпълнителната власт в областта на сертифицирането по установения ред.
Тяло за доброволно сертифициране може да бъде юридическо лице, образуван от система за доброволно сертифициране, както и юридическо лице, което е поел функциите на организма за доброволно сертифициране съгласно условията на договора с юридическо лице, което формира системата.
доброволен орган за сертификация:
удостоверява продукти, издава удостоверения, както и на условията на договора с кандидата му дава право да използва марката за съответствие;
спира или отменя издадените сертификати.
2. юридическо лице, създадено доброволно система за сертифициране, установява правилата за работа в системата за сертифициране, процедурата за изплащане на такива произведения и определя участниците доброволна система за сертифициране.
3. Доброволно сертифициране може да се извършва в системата на задължително сертифициране, ако това се изисква от правилата на задължителна система за сертифициране и присъствието в системата надлежно регистрирана марка за съответствие за доброволно сертифициране.
Когато даден договор за извършване на сертифициране на кандидата има право да получи от тялото за доброволно сертифициране на необходимата информация за правилата за сертифициране на продукти, както и да се определи формата на сертифициране.
Раздел IV. ОТГОВОРНОСТ ЗА нарушение на разпоредбите на този закон
София, България Къща на Съветите