Заемете пари

Всеки поне веднъж в живота си да отпускат кредити, но не си ги върнете. Това е често срещана история, която е свързана с факта, че в България заем дал право на помилване, като се изключат всички бюрократични формалности. В същото време, на правилата за взаимно кредитиране, посветени цяла глава от Гражданския процесуален кодекс на България №42. И само спазва закона може да гарантира защитата на правата на кредиторите, така и кредитополучателите.

Правна инструкция 9111.ru говорим за това как законът изисква да отпускат кредити.

Дългът в рамките на "честна дума"

В съответствие с Гражданския процесуален кодекс (чл. 807), споразумението за заем е сключен с предаването от човек на човек на пари и ценности с условие за връщане. Ако става дума за малки количества, тези договори, често имат орален характер, когато двете страни се договарят условията, и след това затегнете сделка ръкостискане. В действителност това е така, когато парите в дълг са "под гаранция". Подобна сделка е нищожна, дори ако прехвърлянето на пари е било удостоверено (чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс).

разписка за дълг

Получаването Необходимо е също така да се уточни датата и времето, което е направено, от датата на получаване на парични суми и датата на връщане, както и да Ви предпише други условия, ако има такива. Препоръчително е да се кредитополучателя да напише пълен тест, предприето от страна, и на дъното го е подписал, и дешифриран подписа - това се дължи на факта, че, ако трябва да се обърнат към съда, за да се възстанови от дълга на кредитополучателя може да оспори подписа от текста, написан на компютър. Освен това, ако се състои споразумението от няколко страници, знакът трябва всеки лист, за да се предотврати ситуацията от подменюто.

споразумение за заем

Разписка за дълг може да потвърди сключването на споразумението, както писмени и устни, както и факта, че прехвърлянето на пари, ще служи като доказателство в съда, но не може да замести самата договора за кредит. В съответствие с чл. 808 от Гражданския процесуален кодекс, договор за заем изисква писмена форма, ако сумата на дълга е не по-малко от десет пъти по закон минимална работна заплата. Това е сумата, по-голяма от 1 000 рубли трябва да бъдат документирани и ако кредиторът е - юридическо лице, е необходимо да се документира всяка сума. Създаване на писмен договор за заем ще даде възможност да се определи по-подробно правата, задълженията и отговорностите на страните. Той може също да се уточни, за да се гарантира връщането на гаранцията за дълг, залага или по друг начин.

Споразумението, подписано от двете страни. Нотариално това не е задължително, но може да бъде. В този случай, договорът ще бъде направен в три екземпляра, единият от които се съхраняват от нотариуса, който също може да свидетелстват за факта на прехвърляне на пари.

Възможно ли е да се включи в договора за заем интерес и наказания?

Интерес за използването на заемни средства или липса на тях трябва да бъде записано в договора и датата на получаване. Това трябва да се интересуват на първо място на кредитополучателя, тъй като по силата на чл. 809 от Гражданския България се очаква безлихвен договор за заем само когато става въпрос за размера на минималната работна заплата е по-малко от 50 измерения, т.е. 5000 рубли. Ако сумата е по-висока, заемодателят има право да изисква от кредитополучателя да изплаща задълженията си с лихва в размер рефинансиране на Централната банка на България (чл. 809 от Гражданския процесуален кодекс), дори ако в договора не се казва нищо.

Какво става, ако длъжникът не върне парите?

Както вече споменахме в началото на статията, ако парите са дадени на кредит без разписка и договор, въздействието върху длъжника изключително трудно. Не е като писмените доказателства, съдът няма да приеме такъв иск, тъй като показанията на факта на сключване на договора и неговите условия не могат да потвърдят, по силата на чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс.

Като получаването или договор, можете спокойно да се обърнат към съда с иск за възстановяване на средствата по заемите. За да отговарят на може да направи искане за конфискация на имущество и сметката на длъжника в рамките на размера на дълга, за да отговори на неговите изисквания, ако има причина да се страхуваме от укриване на активи от страна на длъжника по време на разглеждането на делото от съда (чл. 140 ГПК RF).