За изчисляване на авансовите плащания на данъка върху доходите на физическите лица

Обемът мобилизирани в бюджета под формата на данъци и такси в много отношения зависи от точното изпълнение на юридически и физически лица на данъчното законодателство.

Данъчния кодекс на България (RF) обобщава теорията и практиката на контрола на данъчните власти, се вземат предвид натрупания опит, както в нашата страна и в чужбина. Но в същото време, трябва да бъдат подобрени, по-специално на разпоредбите, отнасящи се до данъчното облагане на доходите на физическите лица, включително норма н. 7 и 8 на чл някои разпоредби на Данъчния кодекс на Република България. 227 от този кодекс по отношение на изчисляването на размера на авансовите плащания на данъка върху доходите на физическите лица.

Според стр. 2 супени лъжици. 11 NK България за индивидуални предприемачи се счита за физически лица, регистрирани по предписания начин и занимаващи се с предприемаческа дейност, без да е юридическо лице, ръководителите на селянин (фермер) домакинства.

Лицата, извършващи предприемаческа дейност, без да формира юридическо лице, но не е регистрирано като индивидуални предприемачи в нарушение на изискванията на гражданското право в България, в изпълнение на задълженията, възложени им със Данъчния кодекс, имат право да се позовават на факта, че те не са индивидуални предприемачи.

Сред самостоятелно заетите лица са нотариуси, извършващи частна практика, както и адвокати, работещи под формата на проучване адвокат.

По този начин, изчисляването и изплащането на данък върху доходите на физическите лица, в съответствие с чл. 227 НК България произвежда следните данъкоплатците:

- физически лица, регистрирани по реда, определен в законодателството и извършването на предприемачески дейности, без формиране на юридическо лице - размерите на дохода, получен от тези дейности;

- нотариуси, ангажирани в частна практика, адвокати, основана адвокат проучване, както и други лица, участващи в процедурата, установена от законодателството на частна практика, - сумите на приходите, получени от такива дейности.

Споменатите по-горе данъкоплатците независимо изчисляване на размера на данъка върху доходите на физическите лица, за да се обърне към съответния бюджет по начина, предвиден в чл. 225 от Данъчния кодекс.

Общият размер на данъка върху доходите на физическите лица, което се дължи в бюджета, се изчислява от данъкоплатеца, като се отчита сумата на данъка, удържан от данъчните агенти при изплащането на дохода на данъкоплатеца, както и размерът на авансовите плащания на данък действително платената към съответния бюджет.

В този случай, не са посочени критериите за избор на базата за изчисляване на размера на авансовите плащания на данъка върху доходите на физическите лица Данъчно България.

Тези препоръки не могат да бъдат задължителни за данъкоплатците.

От п. 7, чл. 227 НК България следва, че данъчно задълженото лице има задължението да подадат данъчна декларация, показваща размера на очакваните приходи от стопанска дейност или от частна практика само в случай на такива доходи през годината.

Следователно, при липсата на дохода от текущата година и не е задължение на данъкоплатеца подаде данъчна декларация, показваща размера на очакваните приходи от стопанска дейност или от частна практика.

Ако не е имало такива печалби през изминалата година, съгласно ал. 8, чл. 227 НК България авансови плащания не са изчислени от данъчната администрация.

Но ако данъкоплатец в обявен за предходната година доходите от стопанска дейност или от частна практика и при липса на по-горе доход през текущата година, за изчисляване на авансовите плащания в съответствие с параграф. Член 8. 227 НК България от данъчния орган въз основа на количеството, действително получавана доходи от посочените по-горе дейности за предходната данъчния период, като се вземат предвид данъчните отчисления по чл. 218 и 221 от Кодекса.

Тъй като доход на физическо лице не се променя от началото на годината (те са изчезнали), данъчна декларация се посочва очакваната сума на доходите в този случай не е, и като се има предвид, че в този случай, като предоставя на данъкоплатците данъчна декларация, за да се изясни очакваната възвръщаемост от активите н. 10 Чл. 227 НК България не е предоставена, преизчисляване на размера на авансовите плащания за текущата година не са дължими за плащане на данъчната администрация не е направено.

В нашия случай, данъкоплатецът е длъжна да изплати авансово плащане на данъци върху доходите на физическите лица, въз основа на количеството, действително получавана доходи от стопанска дейност или от частна практика за предходния данъчен период, като се вземат предвид данъчните отчисления по чл. 218 и 221 от Данъчния кодекс.

В този случай не е уникален и подходът към въпроса за наказание за зареждане цел за размера на авансовите плащания.

В случай, че данъкоплатецът плаща авансово плащане на данък върху доходите на физическите лица в по-късно в сравнение с законоустановения срок, съгласно ал. 3, чл. 58 NK България към края на платената авансово плащане сума се олихвява в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 75 от този кодекс, в съответствие с ал. 1, в който се признава санкции размера на парите, които данъкоплатецът трябва да плати в случай на плащане на дължимите суми данъци и такси в по-късно от установените от законодателството в областта на данъците и таксите, както е възможно.

Като общо правило, глобата се налага за всеки ден забава при изпълнение на задължението за плащане на данък или такса от следващия набор от законодателство в областта на данъците и таксите в деня на плащането на данъци или такса (Sec. 3, чл. 75 от Данъчния кодекс).

Наказания за неплащане на време авансови плащания са предмет на изчисляване на датата на действителното плащане, или в случай на неплащане - до датата на падежа на плащането на съответната такса.

Ако в края на данъчния период, сумата е по-малка от изчислените данък авансовите плащания, дължими през данъчния период, съдилищата препоръчва да се придвижат от факта, че натрупаната лихва за неплащане на посочените по-горе авансовите плащания са предмет на пропорционално намаление.

В допълнение, в които арбитражните съдилища обясниха, че тази процедура трябва да се прилага в случаите, когато размерът на авансовите плащания на данъка, изчислен в края на отчетния период, по-малък от размера на авансовите плащания, дължими през този отчетен период.

Както може да се види от по-горе, чл. 227 НК България се нуждае от сериозно подобрение, което, по наше мнение, може да се извършва в две направления:

1) изисква данъкоплатците ще изчисляват авансовите плащания на данъка върху доходите на физическите лица само въз основа на очакваните приходи, данъчната декларация под формата на 4-PIT. Така че е необходимо да се задължат данъкоплатците, за да го представлява по силата на определена дата, независимо от факта на появата на по-горе доход през текущата година. Краен срок за подаване на декларацията е крайният срок за подаване на данъчна декларация за предходната данъчния период, тоест, в тази ситуация на данъкоплатеца ще бъдат задължени да посочват очакваното приходи от $ 0. въз основа на които следва да се изчислява размерът на авансовото плащане ($ 0.). Когато бъдете подканени за една година ще се изискват горепосочените видове доходи на данъкоплатеца, въз основа на ал. 10 чл. 228 НК България да представи ревизирана данъчна декларация за очакваните приходи за текущата година;

2) изисква данъкоплатеца продължава да извършва търговска дейност или да участват в частна практика, се оценява авансови вноски за данък върху доходите на физическите лица само въз основа на сумата, действително е получил доходи от дейности за предходната данъчния период, като се вземат данъчни сметка удръжки по чл. 218 и 221 от Данъчния кодекс. Сумата от очакваните приходи могат да бъдат проверени чрез подаване на данъчна декларация форма на 4-PIT отхвърляне добив възлиза на повече от 50% не са в този данъчен период, като в сравнение с предходната фискална период (в зависимост от формата 3-PIT).

За физически лица, за да се направи в сегашния данъчен период на предприемаческа дейност или на частна практика, е целесъобразно да се установи задължението да изпрати формуляра 4-PIT. В случай на отклонение от очакваните приходи от повече от 50% в даден данъчен период, тази сума може да бъде проверена чрез подаване на нова форма на данъчна декларация за 4-яма.

Сега в тази ситуация може да е препоръчително да данъкоплатци, ако сумата от очакваните приходи за текущия данъчен период липсва или е по-малко от размера на дохода за предходната данъчна периода непосредствено след изчисляването на данъчните власти на авансови вноски за данък върху доходите на физическите лица в по-голям размер от очакваното от данъкоплатците преди датата на плащане на авансови плащания, да подават данъчни декларации изменен с действителната сума на бъдещия доход.