Всеобщата декларация за правата на човека и на проблема с човешкия морал - studopediya
Сред многото етични въпроси на противоречия в наши дни, има две определени начини свързани помежду си: на проблема с не-институционална морал, в този смисъл, за разлика от институционалните правила и на проблема с човешкия морал, предполагам, или набор от баналности, красива, но недостижим идеал за разлика от реалното, недвижими , група или индивидуално частни морал.
Мисля, че годините, изминали от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, пораждат съмнения в тази и в други отчети.
В действителност, тъй като появата на морал в примитивен и досега реално доминиращата форма е била и остава морала на група (морално съзнание), който се основава на противопоставянето "ние - те" често се приема, институционален характер. В епохата на късната праистория и в древния свят съществува и морално съзнание на човека, който се е превърнал в момента един от най-значимите явления на морален принцип се поддава на институционализиране.
Но това, което е универсално човешко морал? Същата утопия като сън, по-светло бъдеще на народа, на "Златния век" или комунистическия утре? Или тези "прости закони на морала и справедливостта", които се наричат от Маркс в "Първи интернационал" Конституцията и в една и съща формулировка - "прости правила за морал и справедливост" - повтарят в Програмата на КПСС?
Органичната единството на морала и закона вече в преамбюла подчерта: "... признаване на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни, неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света", а "... пренебрежение и презрение към правата на човека доведоха варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството ", а защото" създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и свобода от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на хората. " В декларацията се разглежда като предизвикателство, на обща мярка, към постигането на всички народи и нации.
За всички необятността на тази задача, сложността на изпълнението му - това е стрес - проблем практичен и осъществимо.
На първо място, на "основните права ... само въз основа на свойствата на човешката личност." Второ, "задълженията на правно естество предполага задължението на морално естество, които ги подкрепят по принцип и представляват основа на тях." И, трето, "... защото морално поведение създава най-висок разцвет на културата, постоянното задължение на всеки човек за лечение на това с най-голямо уважение."
Взети заедно, действителните етичните аспекти на двете декларации сочат, фундаменталното значение на морала в обществото и всеки отделен човек, подсказва, че морала и етиката (морално съзнание и моралното поведение) са в основата на културата, различен широко разпространено.
Записите са реализирани в нея норма на универсален морал - това са прости правила на междуличностните отношения, разрушителна, обаче, всички съществуващи и можете да си представите обхват на всяка група морал. Това е един наистина планетарен, универсален човешки морал, за да получите правна изразяване.
Декларацията не се нуждае от човек, не ентусиазъм, без героизъм, не остава вече жертва. Тя прозаичен, а това е неговото неоспоримо предимство, тъй като спазването на неговите норми реално да всеки модерен морален възпитан човек и напълно отговаря на интересите на всеки и всички заедно.
Преди повече от 50 години, при приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, много от днешните глобални проблеми едва ли са гледани. Поради това е естествено, че декларацията не се отнася за, демографски, енергийни проблеми на околната среда.
Ясно е, че е време да се създаде нов всеобхватен документ, който ще се отрази не човешките отношения, както и връзката между човека и природата, между обществото и природата.