Въпрос 11 неприкосновеност на лицето, като принцип в наказателното производство
В чл. 10 Наказателно-процесуален кодекс на Република България казва, че:
Никой не може да бъде арестуван по подозрение за извършване на престъпление или задържан при липсата на основателни причини, предоставена от Кодекса. До решението на съда лице, не може да бъде задържан за повече от 48 часа.
съд, прокурор, следовател, разследване тялото и следователят трябва незабавно да освободи всички незаконно задържани, или в затвора, или незаконно поставен в медицинска или психиатрична болница, или държани в ареста след изтичане на срока, предвиден в този кодекс.
Едно лице, по отношение на които, като превантивна мярка за задържане, както и лице, което е задържано по подозрение за извършване на престъпление, се провежда при условия, които не застрашават живота или здравето му.
Сред основните компоненти на общия принцип за неприкосновеност на лицето, по-специално, се наричат:
- физическа (телесни) неприкосновеност
- нравствени качества - честта и достойнството
- индивидуалната свобода
- правото на свобода на придвижване и избор на професия
- възможност да се разпорежда свободно с
Въпрос 12 причини и основания за наказателно преследване. Процесуалният реда на разглеждане на доклади за престъпността.
1. Причината за образуване на наказателно производство, са:
1) декларация за престъпление;
2), при което се;
3) доклад за извършено престъпление или планирани, получени от други източници;
4) на прокурора за посоката на съответните материали в предварителния разследващият орган да вземе решение за съдебно преследване.
2. Основанията за наказателно дело е наличието на достатъчно данни, които показват признаци на престъпление.
1. Отчет за престъпление може да бъде направено устно или писмено.
2. писмено изявление за престъплението да бъде подписан от кандидата.
3. устно изявление за престъплението записва в протокола, подписани от кандидата, и човека, който го изявлението. Протоколът трябва да съдържа данни за кандидата, както и документи, доказващи самоличността на заявителя.
4. Ако устен доклад за престъпление, направени от производството на разследващи действия или по време на процеса, се записват съответно в протокола от извършеното действие по разследването или съдебните книжа.
5. В случай, че кандидатът не е лично присъства на съставянето на протокола, неговото изявление е направено в съответствие с процедурата, установена в член 143 от този кодекс.
6. Заявителят е предупреден за наказателната отговорност за умишлено невярна денонсиране, в съответствие с член 306 от Наказателния кодекс на България, която е в протокола бележка, което се удостоверява с подпис на заявителя.
Анонимен доклад на престъпление не може да служи като претекст за наказателно дело.