Владимир Набоков аз GoldenEye събиране
Смятам, че по пътя към един вид изследване на литературата може да доведе до пълна липса на разбиране за литература. Този метод е особено tletvoren когато се прилага за Гогол - именно защото може да се окаже, че този метод е особено лесно да се прилагат към него. Аз просто ще говорим. Когато прочетох "Мъртви души", аз не разполагат с никакви бизнес преди, дали служителите са получавали подкупи и е имало много такива скъперници, мошеници и глупаци сред българските земевладелци. За живот е служил като Гогол, не Гогол живот, или, по-ясно, нали живота Гогол Гогол. И аз отидох до своите "мъртви души", както дойде на прекрасна картина - без да се замисля за това как цвете момиче е наречен флорентински, служи като модел за художника Мадона. Гогол е трябвало да се насладите на свеж ум, забравяйки, велики произведения и исторически данни и не оскверни географското наименование на града, където НС на ден с хубаво време руската проза влезе Chichikov. Мисля, че всички тук си спомня този пост.
"" Вие виждате, че има колело, - каза един човек на друг. - Какво мислиш, че ще се стигне до колелото, ако се случи в Москва, или няма да го направя "?
"Шофирай далеч" - отговорил другият.
"И в Казан, според мен, няма да го направи?"
"В Казан няма да го направи," - отвърна той, от друга.
Този разговор е приключила. Да, дори когато шезлонга закара до хотела, се запознах с един млад мъж в бели панталони kanifasovyh, много тясна и къса, в редингот с опит за убийство на модата, изпод която се виждаше риза-отпред, закопчани щифтове Тула с бронз пистолет. Младият мъж се обърна и погледна екипаж ръката на фуражката си, просто не Летящият на вятъра, и продължи по пътя си. "
Аз специално се наблегне на факта, че Гогол в тази първа част на поемата си обича да играе, той се дава на величествения полет на фантазията (в този случай, разбира се, само тридесет преминаване от всеки ред, но след това е игра), и от умелото, незабележимо движение напред го където и да се изисква хармония на цялото, - се радва на игра, лети, без да се интересува, че тя намира в поемата си вулгарен морал и глуповат общественото мнение. Не е сянка на журналистиката, рационалност, сарказъм, желание да се докаже нещо, за да се покаже, да се разкрие - нищо, разбира се, в тази първа част не е и не може. Единственото нещо, което може да се нарече рационално, тя постоянно се повтаря алюзии към втората част на "Мъртви души": мъгливо, почти мистична обещание за обвързване на бъдещето на България за бъдещето на книгата на Гогол.