В гражданския ищец в наказателното производство, неговият собствен адвокат

Гражданският ищец в наказателното производство е страна по наказателното производство от страна на прокуратурата. Ние практика интересите на гражданския ищец и наказателното преследване на много наказателни дела често се различават.

И така, в съответствие с член 44 от Наказателно-процесуалния кодекс на България като граждански ищец в наказателното производство, е гражданин или юридическо лице, което е подал граждански иск в наказателното производство, ако са налице основания да се смята, че престъплението срещу нея имуществени или неимуществени вреди.

Придобиването на статут на граждански ищец в наказателното производство

Едно лице придобива процесуалното състояние на гражданска страна от момента на решението на следователя, а решението на съда за признаване на лицето, като граждански ищец.

Според Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 4, чл. 29), Съдът е имал право по своя собствена инициатива за решаване на въпроса за обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, ако граждански иск не е подадена.

Наказателно-процесуален кодекс на Република България това право не позволява на съда, и по тази причина в момента, в отсъствието на гражданско дело, съдилищата не намери основания да се възстановят от подсъдимите, причинени на пострадалия или граждански ищец щетите имот по своя собствена инициатива.

В този случай, броят не е представено на съдилищата да се прилага и иск за щети, не облечени в съответната процесуална форма. Премахване на само едно решение (определяне) на признаването на дадено лице като граждански ищец не е достатъчно.

От съдържанието на чл. 44 Наказателно-процесуален кодекс на Република България, от това следва, че решението да се признае, граждански ищец може да бъде издаден след подаване на исканията на лицето за вреди, т. Е. И за представянето на гражданското им действие в подходяща писмена форма.

Във всеки случай, на практика, както се оказва: следователят взема решение относно признаването на индивидуалните граждански ищци, без да се изисква от тях да предоставят съответното твърдение и обяснява необходимостта от предявяване на иск.

По отношение на юридическите лица, жертви на престъпни действия, ситуацията е още по-лошо. Следователите често признават като граждански ищец не е юридическо лице и конкретен служител (например, ръководителят на магазина, главен раздел, общ счетоводител или продавач). В резултат на това такъв човек е в съда без заповед, без да е в нарушение на изискванията на чл. 45 Наказателно-процесуален кодекс на Република България и чл. 53 GK България пълномощия да представлява юридическото лице в съда.

Практиката на уреждане на граждански искове в наказателното производство

Пленумът на Върховния съд на Република България от претенциите 19 от решението на 29.04.96 номер 1 "на съдебни присъди", привлече вниманието на корта на факта, че в съответствие с разпоредбите ч. 2 супени лъжици. 309 Наказателно-процесуален кодекс на Република България с осъдителна присъда, подадена от съда трябва да реши в случай на граждански иск. Само когато това е необходимо за извършване на допълнителни, свързани с граждански иск, изчисленията, които изискват проучване на мазнини, когато това няма да засегне решението на съда относно квалификацията на престъплението, наказанието и други въпроси, които възникват в присъдата, съдът може да признае гражданските права на ищеца да се срещнат граждански иск и да отнесе въпроса за размера на обезщетението за предявяване на граждански иск за разглеждане в гражданското производство.

Резолюция на граждански иск в същото време присъдата има няколко предимства. Това е ефективен начин за защита на правата на жертвата и гражданска партия, с цел ускоряване на съдебния процес, отрича съдебен бюрокрацията, и средство за процесуална икономия, и достатъчно силен инструмент за превенция и образование въздействие.

Съдът обаче не са склонни да изпълняват това задължение, както и при всяка възможност да премине гражданско дело за разглеждане и решаване на гражданско производство.

Има няколко причини, обективни и субективни природата.

На първо място, в съдилищата, където са въвели специализация на съдиите, като се има предвид само наказателни дела, с недостатъчен опит и умения от страна на гражданските производства, като са склонни да правят досадни грешки при разрешаването на граждански иск в наказателния процес. Това от своя страна води до отмяната на наказанието от по-горен съд в граждански иск, както и в резултат на влошаване на показателите за качество на работата на съдия да чуе наказателни дела.

На второ място, като правило, е по-лесно да се разгледа наказателно дело, отколкото той твърдеше, че разрешаването на гражданско дело. Например, в случай на убийството на роднините на починалия ищец за обезщетение за направените разходи по погребението и погребението. Обикновено това е цяла папка с документи за разплащане, която включва значително количество пари в брой и банкови чекове, за да плати за погребални предмети и храна. Всички тези документи трябва да проверите отново, премахване на ненужните разходи, изчисли и да доведе до размера на изчисление на вземането на присъдата. Всичко това отнема много време.

Още по-трудно на тази процедура по граждански искове по наказателни дела от инциденти, в които ищецът за възстановяване на парите, изразходвани за лечение, грижа за пациента, допълнително храна, протези, и така нататък. В този случай, Наказателно-процесуалния закон, за разлика от гражданския процес не позволява на съда да вземе признаването на иска от страна на ответника по наказателно дело. И се оказва, че да се помисли граждански иск по наказателно дело, е много по-сложно, отколкото в гражданското производство.

На трето място, на подсъдимите, за да направи по-добро впечатление на съда за снизходителност често в хода на наказателното производство декларират съгласието си с представения гражданския иск в пълен размер на посочените изисквания, и подали жалба до незаконосъобразността на наказанието отчасти след решението на присъдата. E действие. В същото време са много добри и добре обосновани доводи и аргументи, че Съдът не е успял да прегледа и оцени, защото от тях ответникът умишлено пропуска. В резултат на това твърдението, все още се счита в гражданското производство.

В гражданския ищец в наказателното производство не винаги е жертвата. Така че в случай на авария, жертвите са признати само на лица, които са понесли сериозни телесни наранявания. Ако човек е претърпял по-малко сериозно увреждане или увреждане е причинено само имущество, тогава това лице е признато като граждански ищец.

Гражданско дело в наказателното производство може да се подава след наказателното дело до края на делото в съда на първа инстанция. В завеждане на дело в наказателното производство, ищци държавна такса не е платена.

Граждански искове в защита на лица, признати за съдебни недееспособни интереси на малолетни и непълнолетни лица, както и в други случаи, когато човек не е в състояние да защитават собствените си права и интереси, могат да бъдат поискани от прокурора, законен представител, настойник.

В случай на отсъствие на гражданският ищец или неговият представител за по-низша инстанция ще остави на гражданския иск без разглеждане. В такъв случай, лицето може да поиска от съда по граждански дела.

При липса на граждански иск от страните може да се разглежда от съда в случай на признаване на ответника, в случаите, когато искът е подкрепен прокурор, граждански ищец или неговият представител поиска разглеждане на иска в негово отсъствие (член 250 от Наказателно-процесуалния кодекс).

граждански права на ищеца в наказателното производство

Наказателно-процесуален кодекс на Република България предвижда, граждански ищец в наказателното производство редица процесуални права, а именно в подкрепа на твърдението си, да представят доказателства, за да даде обяснение в своята дело, внасят петиции, квартира предизвикателства пред следователя и другите участници в наказателното производство, не за себе си и своите близки роднини имат инкриминира представители, запознати с протоколите от проведените следствени действия с негово участие,

с разрешение на служителя по следовател или запитване участва в следствени действия са извършени по негово искане, да се откаже от иска, да се запознаят с наказателното дело в края на предварителния rassledovaniyauchastvovat в производството на наказателното дело материали на съдилищата на всички инстанции, за да подават оплаквания срещу следовател, прокурор, съд. да обжалва присъдата в граждански иск, както и други права, изброени в член 44 от Наказателно-процесуалния кодекс. Граждански ищец и неговите представители, правото да кандидатстват за участие в дебата на страните (стр.2 st.292 Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация).

Граждански ищец и свидетел

В много наказателни дела гражданските ищци се забелязва, особено в случаи на инцидент. Има един въпрос за възможността за участие на гражданското страна в съдебното заседание пред него разпит като свидетел. Налице е правен злоупотреби, когато съдия премахва от съдебната зала граждански ищец и неговия представител, стига те да не се разпитва като свидетел. Тази практика не се основава на закона и в противоречие с разпоредбите на членове 44, 250, 292 от ГПК България дава право на гражданското страна да участва в съдебно заседание без ограничения. Уволнение на гражданските ищци и техните представители за участие в съдебното производство е налице нарушение на член 6 от Конвенцията за правата на човека, тъй като ограничава достъпа до правосъдие.

Сподели в социалното. мрежи