Трудовият договор като форма на срочен договор - договор - специфичен вид

Трудовият договор като форма на срочен трудов договор

В договора, който е вид трудов договор, има общи черти с обичайните характеристики на трудовия договор и че той е изолиран в самостоятелна форма на трудов договор. По-специално, на общите характеристики на поръчката и обичайно трудовия договор са както следва:

1) договор, както и всеки трудов договор е юридически факт, които законът свързва появата на конкретен трудово правоотношение;

2) по силата на договора, както и всеки от трудовия договор, страните (служител и работодател) предприема взаимните права и задължения;

3) служители, които работят за работодателя като договор, и във всеки трудов договор, са длъжни да се подчиняват на определени разпоредби на труда и да изпълнява правилно своите задължения;

4) договор и редовен трудов договор се сключва в писмена форма само;

5) заетостта е направена с цел (цел);

6) както по договор и във всеки трудов договор, включват необходимата информация и условията, предвидени от законодателството. [12]

Договорът се характеризира със следните особености:

първо, спешния характер на договора. Допустим минимални и максимални граници за периода, за който договорът може да се определи на нивото на законодателството;

На второ място, възможността за сключване на договор за изпълнение на строителни работи, които са в ход;

На трето място, включването в договора на допълнителни основания за прекратяването му по инициатива на работодател, който не е обхванат от ТС.

Четвърто, трудов договор съдържа функции, в сравнение с общите правила на трудовото законодателство [25].

Тези функции в съдържанието им се съсредоточи в известна степен се разграждат за правния статут на работника.

Характерните особености на положително съдържание, насочени към подобряване на позицията на работника или служителя, в сравнение с условията, предвидени TK норми, трябва да бъдат посочени за допълнителни мерки за стимулиране на труда:

1) увеличаване на заплата (заплата) в размер до 50%, ако по-голяма резолюция не е предвидено в закон;

2) допълнителен отпуск стимул с платени до пет дни;

Договорите, сключени с отделни служители, могат да бъдат включени и други условия, които да подобрят положението на работника или служителя с Спазвайте законите за труда (например, създаване на личен обезщетение, на индивидуален режим на работното време, предоставянето на помещения, служебни автомобили и т.н.).

Договорени форма на заетост позволява да се осигури известна гъвкавост в регулирането на трудовите отношения на местно ниво, за да се индивидуализират конкретно споразумение на труда, като се вземат предвид квалификацията на служителя, професионалните му качества. Условията на договора позволяват най-голяма степен се организират работниците, за определяне на критериите за оценка на работа, увеличаване на взаимната отговорност на работодателя и на работника или служителя. Поради това, договорът е предназначен не само за дисциплиниране на работника или служителя, но работодателя, за да се гарантира изпълнението на техните задължения.

Трябва също да се отбележи, че ако служителят оспорване на условията на сключения договор ще се определя, че няма допълнителни мерки за стимулиране на труда при условие, подъл. 2.5 ал. 2 от Наредба № 29, други нормативни актове, съдът се произнася по налагането на задължения на работодателя за подобряване на условията на договора, в съответствие с разпоредбите на Наредба №29, другите нормативни актове.

Минималният срок на договора - не по-малко от един. Максималният срок за срочните трудови договори, което е вид договор не е повече от пет години. В рамките на посочените срокове (от една до пет години) на работника или служителя и работодателя, по силата на споразумение от страните може да се определи конкретна продължителност на договора, както при сключването му, както и в разширението. На по-кратък срок на договора да бъде удължен само с писмено съгласие на работника или служителя.

Правна процедура за възлагане на нов договор след изтичане на максималния срок на договора или прехвърляне на работника или служителя на друга работа в същността си е същата като първоначалната му заключение, а оттам и на нов срок на договора не може да бъде по-малко от една година.

По този начин, в нашата страна, както и в други цивилизовани страни, на всички условия за развитие на предприятия и организации от различни форми на собственост, както и за служителите, вярно да изпълняват задълженията си.