Сталин

IV Сталин Cochineniya. - Т. 3. - М. OGIZ; Държавно издателство на Политическа литература, 1946 S. 48-57.

Забележка 17: Пак там. С. 395.

Red текст в квадратни скоби показва края на текста за печат първоначалната публикация на тази страница

1. реч в подкрепа на Резолюция TOV. Ленин

Относно актуалната ситуация

Guchkov казва: "Смятам, че революцията като средство за борба с по-добре да направим малък оборот за голяма победа." Но сега армията е проникнато с пацифистки идеи и не е възможно да се бори. Правителството ни казва: "Разрушете пропаганда против войната, в противен случай ние ще си тръгне." От аграрния въпрос на правителството и не може да продължи да отговаря на интересите на селяните, изземването от последната на поземлените имоти. Казано ни е: "Помогнете ни да ограничи селяните, в противен случай ние ще си тръгне." [C.48]

Miliukov казва: "Спазвайте единния фронт, ние трябва да атакува врага, вдишвам войниците с ентусиазъм, в противен случай ние ще си тръгне." И след това, ние предлагаме контрол. Това е нелепо! На пръв съветско очертани в програмата, а сега излага своето временно правителство. Перфектната двойка от Съвета и правителството на деня след кризата (Milyukov), означава, че Съветът отиде в правителството. Правителството въпрос за съвет. Съветът подкрепя. Говорете за контрола на Съвета на правителството, след това - след това да каже нищо. Ето защо предлагам изменение Бубнов по контрол не бъде приет.

Публикувана за първи път в книгата:

и Vsebolgarskaya конференция

2. ДОКЛАД по националния въпрос

Трябва да бъде обширен доклад по националния въпрос, но с оглед на факта, че времето е кратко, аз трябва да направя моя доклад.

Преди да се пристъпи към проекта за решение, трябва да инсталирате някои предпоставки.

Какво е национално потисничество? Националната потисничество - това е системата на експлоатация и грабеж на потиснатите народи, мерките за принудително ограничаване на правата на потиснатите националности, прибягнаха до по империалистическите кръгове. Всичко това заедно дава представа за политиката, която се нарича политиката на национално потисничество.

По първия въпрос - какви са класовете, въз основа на които един или други органи за извършване на своята политика на национално потисничество? За да се справи с този проблем [c.49] трябва да разберем защо в различните страни има различни форми на национално потисничество, защо в една държава, национално потисничество-тежки и по-твърда от другата. Например, в Англия и Австро-Унгария национално потисничество никога не е взел под формата на погромите, но съществува под формата на ограничения по отношение на националните правата на потиснатите националности. В същото време, български често е под формата бунтове и клане. В някои страни на специални мерки срещу националните малцинства не е в наличност. Например, не е национално потисничество в Швейцария, където живеят свободно френски, италианци и германци.

Как да си обясним различно отношение към националности в различните държави?

Разликата в степента на демокрация на тези страни. Когато главата на правителството в България през предишните години старите раздели приземи аристокрация, национално потисничество може да се предположи, а всъщност се предположи, чудовищното формата на масови кланета и погроми. В Англия, където има известна степен на демокрация и политическа свобода, национално потисничество е по-малко брутален характер. Що се отнася до Швейцария, той е близо до едно демократично общество, и в него нацията има повече или по-малко пълна свобода. Накратко, по-демократична една страна, толкова по-малко национален гнет, както и обратното. И като демокрация, имаме предвид, че определени класове са на власт, от тази гледна точка можем да кажем, че колкото по-близо до силата на старото приземи аристокрация, какъвто бе случаят в старата царска България, толкова по-голяма и притеснението, и колкото по-смазващата са му форми. [C.50]

Първият въпрос е: как е най-политическия живот на потиснатите народи? Този въпрос трябва да се отговори, че потиснатите народи, което е част от България, трябва да имат правото сами да решат въпроса - дали искат да останат част от българската държава или да се отделят и образуват независими държави. Сега имаме специфичен конфликт между финландския народ и Временното правителство. Представители на финландския народ, представители на социалдемокрацията търсене от страна на временното правителство да се върнат на хората, правата, които им се радваха преди присъединяването на България. Временното правителство не отрича това, че не признава суверенния народ на Финландия. На чия страна трябва да сме? Очевидно е, че от страна на финландския народ, защото е невъзможно да приемат насилствено задържане на всяка нация е под [c.51] единна държава. Излагането на принципа на правото на народите на самоопределение като по този начин ние се повиши борбата срещу национално потисничество в разгара на борбата срещу империализма, нашият общ враг. Като не правим това, ние да се окажем в положението на привеждане налива вода в мелницата на империалистите. Ако ние, социалдемократите, да отричат ​​финландския народ правото да изразяват своята воля да се отцепи, както и правото да наложат тази воля, щяхме да се поставя в позицията на продължаване на политиката на царизма.

Въпросът за правото на народите на свободно отделяне не е допустимо да се смесват по въпроса за нацията трябва задължително да се отдели във всеки един момент. Този въпрос е партията на пролетариата трябва да реши за всеки отделен случай напълно самостоятелно, в зависимост от ситуацията. Макар и да признава правото на потиснатите народи да се отцепи, правото да решава собствената си политическа съдба, ние не по този начин да уреди въпроса дали в този момент да се отдели като една нация от българската държава. Мога да се признае правото на една нация да се отцепи, но това не означава, че аз й нареди да го направят. Хората имат право да се отцепи, но в зависимост от условията, не може да упражни това право. На наша страна е, следователно, свободата да агитирам за или против отцепването, в зависимост от интересите на пролетариата, на пролетарската революция. По този начин, въпросът за отделянето е позволено във всеки случай независимо, в зависимост от ситуацията, и затова въпросът за признаването на правото на отцепване не трябва да се бърка с целесъобразността на отцепване при определени условия. Аз лично [c.52] ще се изрази, например, срещу отделянето на Закавказието, като се има предвид цялостното развитие в Южен Кавказ и в България, известни условия на борба на пролетариата, и така нататък. Но ако народите на Кавказ все още трябва да бъдат разделени, те са, разбира се, се отделя би и те не биха се срещна опозиция от нас. (Чете нататъшно текста на резолюцията.)

Напред. Как да се справим с тези народи, които искат да останат в рамките на българската държава? Ако сте били сред хората недоверие към България, беше подхранван основно от царската политика. Царската пъти не е бил, той не е бил потиснически политики, трябва да се улесни недоверие, трябва да се увеличи привлекателността на България. Мисля, че 9/10 нации след свалянето на царизма не желаят да се отцепят. Затова партията предлага да се въведе регионална автономия за регионите, които не искат да се отцепят и които се отличават характеристики на живот, език, като Кавказ, Туркестан, Украйна. Географските граници на тези автономни региони трябва да се определят от хората, в съответствие с условията на икономика, домакинството и така нататък.

Противно регионална автономия съществува друг план, който отдавна се препоръчва от Bund и 17, по-специално от Springer и Бауер, на принципа на културно-национална автономия. Вярвам, че този план неприемливо за социалдемокрацията. Същността му е, както следва: България трябва да се превърне в съюз на нациите и нация - на представителите на профсъюзите, закъсал в една компания, без значение в каквито и области, в които живеят състояние. Всички български, всички арменци, и така нататък. Г. са организирани в техните специфични национални съюзи, независимо от територията, и вече [c.53] след това въведете обединението на народите в цяла България. Този план е много неудобно и непрактично. Фактът, че развитието на капитализма разсейва, откъснати от народите цялата група от хора, пръснати в различни краища на България. На национално дисперсията, който е възникнал в резултат на икономическите условия, за да дръпнем индивида тези народи - тогава се занимават със случая на изкуствено организация и изграждане на нация. Ангажиране на изкуствения свиване на хората в страната - това означава приемане на гледната точка на национализма на. Планът, представен от Bund, не може да бъде одобрен от социалдемократите. Той бе отхвърлен от конференцията на нашата партия през 1912 г. и, като цяло, с изключение на Bund, не използвайте в кръговете социалдемократическите. Този план е известен като културна автономия, защото изтъква един от най-различни въпроси, които представляват интерес за нацията, група от културни въпроси и ги изпраща в ръцете на националните съюзи. Началната точка на тази версия е позицията, която култура обединява нацията заедно. Предполага се, че в дълбините на нацията са, от една страна, интересите, за да се разпадат на нацията, например, икономически, и, от друга страна, това стягане в едно цяло парче, както и че последните интересите са културни интереси.

И накрая, има въпросът за националните малцинства. Техните права трябва да бъдат защитени, специално. Затова партията изисква пълно равенство на образование, религия и т.н. От премахването на всички ограничения на националните малцинства.

Има § 9, който установява равенството на нациите. Условията, необходими за неговото изпълнение, може да [c.54] възникват само при пълна демократизация на обществото като цяло.

Ние също трябва да се отговори на въпроса за това как да се организира на пролетариата на различни народи в една обща партия. Един план - работниците са организирани на национално ниво - толкова много народи, толкова много страни. Този план бе отхвърлен от социалдемократите. Практиката показва, че организацията на държавата, чийто гражданин на пролетариата води само да се унищожи идеята за клас солидарност. Всички работници от всички нации в една държава са организирани в единен и неделим пролетарски колективно.

Така че, нашата гледна точка по националния въпрос може да бъде намалено до следните разпоредби:

а) признаването на правото на народите да се отделят;

б) за останалите народи в рамките на дадена държава - регионална автономия;

в) за малцинството - специфични закони, които гарантират свобода на развитие;

г) за пролетариите от всички националности на държавата - единен и неделим пролетарски колективно, една партия.

Публикувана за първи път в книгата:

и Vsebolgarskaya конференция