Слънцето и Луната писма

Слънчеви букви (в червено) и лунни букви (черни)

Арабски азбука буквите могат да бъдат разделени на две групи - лунни и слънчеви писма писма - в зависимост от това дали те се отчитат с буквата ل Част Ал. Член на "слънце" дума, Al-Shamsi. асимилирани, а думата "луна", Камар. Тя остава непроменена. Ето защо, буквите са наречени лунни и слънчеви.

Ако след определителния член "Ал Кайда" е слънчево писмото, статията не се произнася "Ал": неговата съгласна се приравнява на първите съгласни думите. Например, вместо на четене ал-Nil Al-Nil. Ако има писмо луна, асимилацията не се случва, след като в статията.

Останалите 14 букви - на Луната.

Разделяне на слънцето и луната писма датира от класически арабски език, което е характерно за автоматична усвояването на коронарната съгласна статия преди коронарната съгласна началото на следващата дума. Ето защо, слънчеви съгласни са коронарната съгласна в модерен арабски, освен писмо ج ǧ, който сега е обикновено произнася грама или й. но в класическата арабска беше венечния или заднонебна съгласна / ɟ

ɡʲ /. В резултат на това в класическия период, това не означава автоматично съгласна асимилация предходната съгласна, и сега се класифицира като луна съгласна.

Трябва да се отбележи, че това правило важи само за произношението. Писане статията ال тя не засяга обаче да се отрази гласна: по думите на слънчевите писма ل писмо не получава гласни, а на следващия след писмото си сложи Shaddaa (например, النيل).

Примери за статията асимилацията с имена, започващи със слънчев букви:

  • т: التاجر / най-tājir,
  • Т: الثانية / AT-ṯāniya,
  • D: الدرس / AD-Дарс,
  • D: الذاكرة / AD-ḏākira,
  • R: الرجل / ар-rajul,
  • Z: الزجاج / AZ-zujāj,
  • S: السودان / като Судан,
  • П: الشمس / AS-SAMS,
  • S: الصواب / AS-ṣawāb,
  • D: الضاحية / AD-ḍāḥiya,
  • Т: الطاولة / AT-ṭāwila,
  • Z: الظفر / AZ-ẓufr,
  • л: اللطف / ал-luṭf,
  • п: النصر / Ан-Наср.

литература