Съдебни дела за връщане на надвнесен данък ООД - най-гарант региона - ж

Съдебни дела за връщане на надвнесен данък

Въпреки това, фактът, че данъкоплатецът има редица причини, посочени в пропусна NK България крайния срок, не го лишава от правото да се върнат на наличната надплатената сума в съда.

В тази книга, ние предлагаме да се обсъди съдебната формата на комуникация, "контролера - данъкоплатеца," акценти върху най-важните аспекти, свързани с процедурата на прихващане (връщане) в съда.

Проблемът - да се определи по време на надплатената сума

В случай на неуспех на администраторите да задоволи молбата на данъкоплатеца за възстановяване на надвнесени данъци и глоби, включително и в срока, определен прием н. 7, чл. 78 от Данъчния кодекс, данъкоплатецът има право да се обърнат към съда с иск за възстановяване или компенсиране на сумите, посочени (стр. 22 Резолюция на пленум на България N на * 5 (1)).

(В случай, в двора на давностния срок се определя от разпоредбите на гражданския, отколкото данъчното законодателство и се отчита от момента, в който организацията научих (би трябвало да знае) за нарушаване на техните права (ал. 1, чл. 200 от Гражданския процесуален кодекс).) По този начин, основното предизвикателство пред данъкоплатеца, който възнамерява да се върне на надвнесен данък в съда - да докаже, че в периода между датата на подаване на заявлението до съда, както и датата, когато той е узнал за най-доброто от своя надплащане, отне не повече от три години.

Ние предлагаме анализ на моментната арбитраж практика, за да разберете коя позиция се споделя от арбитрите при определяне на датата, на данъкоплатеца научил за това, надвнесеният данък, и това, което е необходимо да се обърне внимание на организацията, който желае да отговори на техните имуществени искове в съда.

Moment 1. На появата на надплатени научите в деня на плащането на данъци или подаване на първоначалната данъчна декларация

Привлечени да се направи оценка на счетоводството и данъчното отчитане на експерти от трети страни са идентифицирали лицето данък надплатили. Данъкоплатецът без да се прибягва до данъчната служба изявление относно връщането, без да представят ревизирани декларации и документи, които потвърждават погрешното плащането на данък, приложена към съда за връщане на надвнесен данък. Съдът застана на негова страна, твърдейки, че фактът, че има надвнесени доказано.
Въпреки това, висши съдии отмени решението на по-долните съдилища, като посочи, че в съответствие с чл. 78 NK България давностен срок започва да тече от датата на внасяне на данъка от данъчнозадълженото лице (т.е., от времето, когато данъкоплатецът независимо извършва задължението на бюджета) * (2).

В допълнение, арбитрите са съсредоточени върху най процедурата за връщане, създадена с тази статия, а именно, да се върне надплатената трябва да бъдат изпратени на данъчната администрация изявление, че той е длъжен да разгледа, в съответствие с определени правила и да се вземе решение в срок. Само в случай на повреда на контрольори, които да отговарят на неговата организация има право да се обърне към арбитражния съд. Президиум обърна внимание на факта, че връщането се разрешава само след като властите компенсирани надвнесени за погасяване на просрочени задължения в плащането на данъци или дълг за налагане на санкции, натрупани в полза на бюджета.

Ето защо, жалбата на данъкоплатеца за Арбитражния съд, без да спазва реда, предвиден от закона би означавало неоправдано транспониране на решението на задълженията на данъчните власти да проверят документите на данъкоплатеца, за да се установи наличието или отсъствието на своите просрочени задължения.

2. Изчисляването на времето на тригодишния период, в рамките на системата на авансово плащане на данъци

3. Момент на нюанси определи кога надплатената сума на емисията е посочено декларация на деня

Информация. Данъкоплатецът е длъжен да представи на данъчната служба ревизирана декларация, ако то не отразява първоначалната информация или е направил грешка, която се е образувала в резултат на подценяване на размера на данъка (чл. 1, ал. 1, чл. 81 от Данъчния кодекс). В допълнение, организацията има право да се изяснят задълженията си към бюджета в случай на нова информация или грешки са били идентифицирани, които преди това не са се подценява размера на данъка (чл. 2, ал. 1, чл. 81 от Данъчния кодекс). Данъчната администрация не разполага с правото да откаже да приеме такава декларация (ал. 4, чл. 80 от Данъчния кодекс).

Съдът, без да взема предвид аргументите на надзорните органи, посочи необходимостта от счетоводни и други обстоятелства. И основният проблем е, както следва. Дружеството е представило за инспекция, определена декларация, която намалява данъчната основа за данък върху доходите. Корекция на данъчното задължение е било причинено от промяната на позицията на Дружеството по въпроса отразени в данъчната счетоводни разходи, свързани с придобиването и внедряването на софтуер. При подаване на първоначалните данъчни декларации, тези разходи не са били взети под внимание, тъй като продуктът софтуер към момента все още не са пуснати в експлоатация и не е била използвана. Позицията на организацията е, че за признаване на разходи за придобиване на софтуер за данъчни цели е необходимо, че тя започва да се използва в дейности, насочени към генериране на приходи, а това е възможно само след като продуктът бъде пуснат в употреба и действително се използва.

В този случай, арбитрите не са считани за причината, поради която компанията призна, надплатената сума. Според тях, това е причината за липсата на сигурност по отношение на данъчната счетоводното третиране на придобивания, настройка и внедряване на компютърни програми, по силата на факта, че специалните разпоредби на тези разходи се падат гл. 25 NK България не задава. Позицията на длъжностните лица, променили: тези разходи да се вземе предвид, че в началото на използването на софтуера, в момента на възникване на разходите в началото на употреба на продукта, което беше потвърдено от съответните обяснения.

Съдът, като се отбелязва, че становището на Министерството на финансите по отношение на данъчната сметка горепосочените разходи не са били определени и тя е произведена по-късно и като се вземат предвид обстоятелствата, които признават значително юриспруденция, приема, че давностният срок за отивайки в съда общество не се пренебрегва, така че като наличието на надплатената сума за него, той става известен в резултат на подаване на данъчни декларации изменени.

4. Момент на надплащане на данък стана ясно по време на съвместяването на населените места с данъчните власти

Информация. Данъчната администрация е длъжна да уведоми данъкоплатеца на всеки стана известно на него фактът, надвнесеният данък и сумата в рамките на 10 дни от датата на откриването на такъв факт. В случай на доказателства за възможно надплащане на данък, по предложение на данъчния орган или данъкоплатеца може да се извърши съвместно помирение на плащания за данъци, такси, глоби и наказания (Sec. 3, чл. 78 от Данъчния кодекс).

5. Появата на момента на приемането на надплатената сума (влизане в сила) съдебен акт

6. момент брои трите години, считано от датата на получаване на акта или решението, област данъчна ревизия на

Към днешна дата, няма преки доказателства по отношение на началния период на ограничение. По отношение на спорове, възникнали в областта на данъчните отношения, от особено значение са основните документи и характеристики на сегашната ситуация. Ето защо, за всеки отделен случай по различен съдилища могат да оценят аргументите, представени като данъкоплатеца и данък (чл. 71 АПК).

Президиум в Постановление N 12882/08 посочи, че въпросът за определяне на времето, когато данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за надплатената сума на данъка, трябва да бъде разгледан като се вземат предвид оценката на съвкупността от всички свързани с обстоятелствата по делото, по-специално, за да се установи причината, поради която данъкоплатеца направи надплащане данък; присъствието на нейния капацитет за правилното изчисляване на данъка в съответствие с първоначалната данъчна декларация, промяна на действащото законодателство по време на данъчни отчетния период, както и други обстоятелства, които съдът може да счете за достатъчни за признаването на не-липсващата възстановяване период данък.

Поради липсата на дата като тази на органите на съдебната власт и данъчните имат единен подход за определяне на момента на надвнесен данък при работа данъкоплатец в съда, много ще зависи от индивидуалните особености на всеки случай, и тяхната оценка от арбитрите.

NO Величка,
Експерт списание "Актуални въпроси на счетоводството и данъчното облагане"