Първите календари - ранните часове - часът и стил

Дори и в праисторически времена хората са се досетили за измерване на времето от слънцето през деня и през нощта на луната и звездите. В древна Гърция, движението на небесните тела се измерва в продължение на месеци и години. Преди повече от 20,000 години в това, което сега ловците в Европа правят вдлъбнатини пръчки и дупки в костите, преброяване на броя на дните между фазите на Луната е. Преди около 5000 години шумерите, които са живели в долината на Тигър и Ефрат (днешен Ирак), са създали лунен календар.

Тя се състоеше от 12 месеца, във всяка от които има 29 или 30 дни. В резултат на това година е продължило 354 дни. Поради факта, че лунната година е по-къса от слънцето, постепенно изместване на сезонния явления. Ето защо, от време на време се въведе допълнителен месец. Всеки ден от годината е разделена на интервали от 12 на 2 часа всяка. Редица от своя страна се състои от 30 части 4-та минута. Лунен календар в много мюсюлмански страни днес.

Първата му календар египтяни направени въз основа на лунния цикъл. По-късно, обаче, едно откритие ги поведе, да преосмислят Основния система. Свещеници са забелязали, че в началото на най-голямата сезонна наводнението на река Нил, близо до Слънцето е светъл и има фиксиран звезда от съзвездието Голямо куче - Сириус. И когато се установи, колко време минава между неговите изяви, той получи 365 дни. Това наблюдение помогна на египтяните, за да създадете нов календар, който не зависи от фазите на луната. Той е кръстен на слънцето. Според този календар, годината е разделена на 3 сезона на 4 месеца. Всеки месец има 30 дни, а изчезналите да завърши на 5 дни се добавят в края на миналия месец на годината. Това е, което в календара, използван от хората в Средновековието.

През 1582, много католическите страни, Юлианския календар е заменен от григорианския. През XVII-XVIII век, и е било въведено в протестантските страни. В България според григорианския календар се е явил само през 1918 г., той продължава да работи днес. Според него 10 допълнителни дни са били извадени от стария календар, "възнесъл" по време на съществуването на Юлианския календар, и по реда на въвеждане на високосните години.

От тогава следва да се считат високосните години само тези, чийто брой се дели на 4 без остатък, с изключение на тези години, числата от които завършват две нули, но не се дели на 400. григорианския календар също не е съвсем точно, а може би в близост бъдещи промени го очакват. Думата "календар" идва от латинската calendae - т.нар първия ден на всеки месец.