Прочетете книгата смешни истории училище онлайн страница 3 Online

- много страшно! - Мария затвори очи. За вампири. - И така, кои са страхливци, не може да ходи.

Ние се втурнаха към кабинета на сестрата и бутна останалите, първо се озоваха вътре.

Два часа по-късно, когато сесията приключи, Паша каза:

- О, и ужасен бяха зъбите на вампира. Също като ножове. Дълъг и остър.

- Страхувах се, твърде голяма - каза Фьодор.

- И аз правя polfilma седеше със затворени очи, - призна Vadik.

- Да, каза паша. - Този филм е ужасно при всяка ваксина ще бъде.

- Да, ваксината на всички глупости, - казах аз. - Това е филм на ужасите - да, тази ваксина.

- Ваксинация? - изненада момчетата.

- Да - казах твърдо. - Ваксинация срещу страха. Сега, аз не се страхувам от нищо.

В нашето училище обяви събиране на отпадъци от хартия. Аз не знам какво означава това, защото до този момент никога не съм имал в живота си чувал такова странно дума: "Отпадъци от хартия".

- Това е различно стари вестници и списания, - обясни ми се като у дома си баба.

- Така че това е един стар вестник и отпадъчна хартия има? - попитах баба ми.

- Да, - Кимнах баба.

- Старите вестници са смлени в специални машини и правят от него нова хартия - каза татко. - И тогава, отпечатана върху новата си книга. По този начин, на съхранената дървета.

- дървета? - Аз съм объркан.

- Да, защото хартията е направена от дърво - баща ми каза, включване на телевизора.

- И както ви казах, за да донесе в училище отпадъчна хартия? - попита майка.

- Пет килограма всеки! - казах аз.

- Уау! - каза татко.

- Глупости - каза дядото. - Сега ние бързо ще се съберат пет килограма. - Всеки от нас, пише някои списание или вестник. И тук като у дома си само натрупани много ненужни отпадъци.

Тичах към рафта и грабна една опаковка от вестника на татко "Спорт".

- Можете да вземете тези вестници? - попитах татко. - Те са на възраст?

- Не, не, каза татко. Имам нужда от тях, за да ги вземе, не е необходимо. Има различни важно маса.

- Какви други таблици? - Бях изненадан.

- Е, къде и кога да играе любимият ми отбор по футбол - каза папата. - Вземи нещо друго.

- Тогава аз ще взема тези стари списания, - казах аз.

- Това е "Плетене" - ахна баба. - Това е моят списания. Те са толкова много желае. Как ще да плета без тях? Не, внучка, не мога да им дам.

- Тогава това е - аз посочих купчина тънки красиви списания.

- О, - възкликнах аз майката. - Това е моята кулинарни списания. Веднага ценни рецепти. Вземете всичко, но не и това.

- О, - за мен беше удоволствие. - Това е, някои дебели скучни трупи. Те просто не са искали.

- Как е скучно? - ядоса дядо. - Това е "Риболов"! Най-интересното списание в света. Никога не съм се свали, няма да участва. Аз ги препрочетете всеки ден.

- Взехте ли си списания - предложи майка ми. - Махай се от вас колко е натрупал. И "Murzilka", "Четене-ка", и дори "бъркотия". Можете да ги направи много отдавна да се чете всичко. Ето ги събере и да ги занесат в училището. Само пет килограма няма.

- Не, ти! - Аз бях дори уплашена. - Аз съм с моите стари списания няма да се разтвориха. Тук стихове и гатанки и забавни истории от любимите ми автори. Направи с мен каквото искаш, но аз няма да се откажа.

Имах един приятел в класа за един час, за да тичам към съседите и моля за старите си вестници.

Ето какво ви трябва в нещо, което икономика е тази - отпадъчна хартия.

В двора е пролет. Е, кажете ми, възможно ли е да научи уроците в двора, когато времето е толкова голяма, а? Ясно е, че това е невъзможно. И през нощта се сетих, че не съм научил историята.

И ни помоли да Архимед. Е, аз мисля, че това е пълна глупост - Архимед, това не е никакви математика в двете сметки ще научат.

- Къде, къде, в малко дете? - веднага се повтори малкият ми сестра Наташа. Той винаги се върти около мен.

- Не си прави труда - извиках аз гневно. - Не ме обърка. В Сиракуза.

- Най-малкото дете в малко дете! - Станах умишлено ме дразни Наташа, подскача на един крак в близост до бюрото си.

Аз й обърна гръб и отново се взря в учебник.

- Сиракуза е град на остров Сицилия.

- На острова Satsivi! - муцуната мушна изпод масата Наташа.

- Вие не Зли! - казах аз строго. - Satsivi това ястие е грузински. той не знаеше как да се готви в древна Гърция.

- И кой е той гръцки? - каза Наташа.

- Е, вашият Ahrimed?

- Не Ahrimed и Архимед - казах аз. - Да, гръцки. - И престани да ме обърка, а аз не правя просто всички тези имена са гръцки гушене.

- премина през гръцката реката, сложи ръката си в гръцката реката, рамото на рак гръцки КПР - речитатив изпращя Наташа.

Е, аз мисля, че все още не сте sobosh объркан.

- В Serakuzah докато правилата на могъщия цар иеромонах. Той е бил роднина на Архимед.

- Царевицата? - изненадах сестра. - Това е място, където?

- Не ме обърка! - Махнах. - Един цар иеромонах ...

- Крал Gilion! - подаде й език сестра.

Обърнах се и стисна учебника.

- Кралят на тестени изделия, цар Barbaron цар грамофон!

- Не, добре, какво мъка - аз тропна с крак. - оживяват в кухнята тук!

- Аз вече няма да бъде, - уплашен Наташа. - Не ме закара в кухнята, където живота паяк зад печката, аз се страхувам от него.

- Друга дума, и отидох на паяка - Предупредих. - И така, какво ме спират. Да, това. Грамофон цар ... О, да ме притеснява доста объркан. Крал Хиперион веднъж поръчано Архимед, за да разберете от него дали злато царската корона, изработена от чист.

- И това Архимед? - каза Наташа.

- Да, това стана интересно? - за мен беше удоволствие.

- Е, да слушате. Ahramed, т.е. Архимед сложи на главата си корона, и така цял ден скитане по ...

- Според една глътка? - Опитах се да кажа, Наташа.

- Не ме обърка, Сиракуза. И тогава той видя ваната. Ран, там се съблече и се отпусна в течаща вода.

Всички права защитени booksonline.com.ua