Приказка "каша от брадва"

Старият войник отиде в отпуск. Така че уморен от пътя и аз съм гладен. Дойдох в селото, почукал на екстремни хижата:

- Стартиране на останалата част от автомобилния човек! Вратата е отворена възраст.
- Хайде, военнослужещ.
- И независимо дали, домакиня, снек Какво? Старицата достатъчно просто и стиснат емисия войник, се престори на сирак.
- О, добър човек, и сега тя не беше ял нищо още: Нямам нищо за ядене.
- Е, няма начин, - казва на войника. После забеляза под брадвата на пейката.
- Ако няма нищо друго, което може да се готви каша от брадва.

сключени ръце на домакинята:

- Както и от брадва да се готви каша?
- И тук е как, дай котела.

Старицата донесе на котела, войниците измити брадва надолу в тенджерата, налейте вода и сложи на огъня. Старицата гледа войника, окото не намалява. Войниците извади лъжица навява за приготвяне на кафе. Аз опитах.

- Е, как? - попита старицата.
- Той скоро ще бъде готова, - войникът отговори - това е просто жалко, че няма какво да се добави сол.
- Salt нещо Имам сол.

Soldier посланик, се опита отново.

- Добре! Ако ще е тук, но шепа зърнени култури! Старицата започна да се сърдя, донесени от някъде чанта зърнени култури.
- Вземете, сезон както исках. Сгушен ечемик отвара. Варени, варени, разбърква се опита. Стари жена гледа на войника в очите ми, не могат да се откъснат.
- О, и кашата е добро! - Как би войникът облиза устните си, но малко масло тук - тя е била използвана, както и всички вкусни.

Намерих една стара жена и масло. За вкус каша.

Яжте овесена каша заедно. Старицата попита:

- Военнослужещ! Кога ще имаме брадвата?
- Да, ще видите, че не се свеждат, - отвърна войникът, - някъде по пътя Dowar и да закусите!

Веднага скри брадва раницата, каза сбогом на домакинята и отиде в друго село. Ето как един войник и яде овесена каша и брадва откаран!