Правната рамка, които регулират безопасността на библиотечен фонд - правни основи на управлението

Правната рамка, които регулират безопасността на библиотечен фонд

Програма за опазване на библиотечните фондове е предвидено, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура към ООН) през 1986. "Директиви за международни действия за запазване библиотечни материали" Тези програми са създадени и успешно реализирани в най-големите страни в света. Проекти запазване на библиотечните фондове, предприета ИФЛА - Международна федерация на библиотечните асоциации, да включва разработването на международна стратегия за запазване на библиотечните фондове в рамките на централната програма «Опазване andConservation» (PAC), основните принципи, от които са:

- опазване на фондовете като основно условие за оцеляването на националната и световната култура и наука;

- средства за съхранение само в сътрудничество на национално и международно равнище;

- отговорността на всяка страна да запази собствените си средства на документ като националния дял от световното духовно наследство. [65]

I. Опазване на библиотечните фондове.

II. Създаване на библиотеки документ осигурителни фондове и съхраняване на информация.

III. Книга паметници на България;

IV. Сигурността на библиотечните фондове;

V. Опазване на библиотечните фондове по време на употреба;

VI. Отчитане на библиотечните фондове;

VII. Персонал процесите на опазване фондове. [65]

Всяка подпрограма съдържа механизъм за прилагането на законовите, организационни и административни, научни и методологични, човешки, финансови и логистичните аспекти. "Национална програма за запазване на библиотечните фондове" може да се разглежда като национална стратегия за съхраняване на средствата на документи [27, с. 222]. Цялостната координация на програмата се извършва от Министерството на културата на Република България и Асоциацията на Библиотека български. Междуведомственото сътрудничество осигурява междуведомствена консултативен съвет по опазване на библиотечните фондове на Министерството на културата на Република България [28].

В процеса на решаване на задачите, поставени от подпрограма "Опазване на библиотечните фондове в България" е създадена нормативната и методическа рамка в областта на опазването на библиотечните фондове, върху която да се изгради система от библиотеки дейност на българския опазването на документите. FTSKBF специалисти (Федерален център за опазване на библиотечните фондове), в сътрудничество със специалисти от българската Държавна хуманитарната университет българската държавна библиотека и научна библиотека на разработени нормативни документи на: две междудържавни и един национален стандарт:

задвижвания. Общи изисквания ".

Тези национални стандарти са единствените до момента нормативни документи в областта на опазването на документите в България [17].

Специален режим е необходим, за да резервират паметници, които трябва да бъдат запазени в оригиналния си вид, като особено ценна част от културното наследство на народите на България [65]. Предложени термина "книга паметници" Българска държавна библиотека е въведена в научната революция в средата на 80-те години на XX век, като синоним по-малко точни термини "рядка книга" и "ценна книга." Новият план отразява становището на книгата като обект на културните постижения на човечеството и направи възможно да го постави на равна нога с останалите паметници на културата, защитени от държавата. Така стана ясно необходимостта от общ подход към книгата като паметник на културното наследство на страната: идентифицират, да се запази и да ги представим на широката научна и културна революция. В тази връзка, на "Националната програма за опазването на библиотечните колекции в България" и подпрограма "Книга паметниците на двете основни цели на България" бяха формулирани:

· Създаване на електронен паметници книги Obschebolgarskogo арка форма като централизирана държава паметници регистрация книги обединени описано в общия ред. Obschebolgarsky комплект включва разглеждане фондове, колекции от отделни публикации, кумулативно, археографски, библиографско описание, библиографска анотация, общият брой на копията и тяхното местоположение. По този начин, включително и публикации, особено значими за региона, издадени на нейна територия, отразяващи нейната история и култура преди всяка библиотека е натоварен със задачата да изгради фонд от книги паметници [1].