Поръчка за доставка - въпроси от практическо приложение
В тази статия ще разгледаме някои от най-актуалните въпроси на прилагането на правилата за договора за доставка на практика. За съжаление, опитът показва, че те често са пренебрегвани от стопански субекти, което води в крайна сметка до продължителността на производството.
Съгласно чл. 506 от Гражданския процесуален кодекс на Република България по силата на доставчика на договор за доставка - продавач занимава с предприемаческа дейност, се задължава да прехвърли датата или датите, произведени на падежа или набавени своите стоки на купувача за използване в бизнес или за други цели, които не са свързани с лична, семейство, или друга подобна употреба ,
За съжаление, на страните и съда не винаги правилно да разберат същността на споразумението за доставка, и то често се бърка с други договори. Така например, в решението на Президиума на България от 04.18.00 N 506/00, беше отбелязано, че споразумението за взаимни доставки на определени отговорности в компанията и управлението, а не само да се сложи на всеки други продукти от общата сума на разходите, но също така и да плащат за стоки, получени от контрагента. В този случай, задължението на всяка от страните по прехвърлянето на стоки, които не са причинени от взаимен извеждането на стоките от другата страна. По силата на параграф 1 от член 516 от купувача на Гражданския процесуален кодекс на Република България плаща за договорните стоки за доставки, предоставени в съответствие с реда и начина на плащане, предвиден в доставката на договора или плащане на суми в случаите, когато редът и формата на споразумение за уреждане не е определена. В съответствие с член 431 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в тълкуването на съда споразумение взема предвид буквалното значение, че съдържа думи и изрази.
В този случай, няма конкретна индикация, че полученото плащане от страна на контрагента на стоките, произведени от другата страна се противопостави на доставка на стоки, тоест, в натура в текста на договора. Напротив, условието за използването на плащане в рамките на механизма за нетиране, показва наличието на парични задължения на страните по договора помежду си и определяне как да ги спре, по силата на член 410 от Гражданския процесуален кодекс.
Като общо правило, след изтичането на договора не освобождава страните от изпълнение на задълженията си (например, изтичане, не освобождава ответника от задължението за изпълнение за прехвърляне на апартамента под датата на договора завършване). В същото време тя не се взема под внимание, че в същата статия установено, че на закон или договор може да предвижда, че прекратяването на периода на договора ще доведе до задължения на страните по договора. Като пример в това отношение е предвидено в закона, по отношение на договора за доставка. По този начин, в съответствие с чл. 511 от Гражданския процесуален кодекс на Република България с доставчика, който допуска при доставка на стоки в един период на доставка е длъжен да обезщети неизпълнено количество стоки в следващия период (и), в рамките на срока на договора за доставка, освен ако не е предвидено друго в договора. По този начин, на разпоредбите на чл. Код 511 е специална по отношение на чл. 425 от Гражданския процесуален кодекс и създава изключение от общото правило. В съответствие с това в края на задължението по договора за предоставяне на доставчика на продукта се прекратява и иск, за да задължи да достави стоката е обвързано с изпълнението на не.
На споменатата многократно обръща внимание в съдебната практика.
По този начин, в указ на Президиума на България от 30.05.00 N 6088/99 гласи, че по силата на алинея 3 на член 425 от Гражданския процесуален кодекс на Република България със закон или договор може да предвижда, че прекратяването на периода на договора ще доведе до задължения на страните по договора. В съответствие с параграф 1 от член 511 от Гражданския процесуален кодекс на Република България с доставчика, който допуска при доставка на стоки в един период на доставка е длъжен да обезщети неизпълнено количество стоки в следващия период (и), в рамките на срока на договора за доставка, освен ако не е предвидено друго в договора.
Д. изтичането на срока на договора за доставка прекратява задължението на доставката предоставена от договор статия.
Указът на Президиума на Върховния България 08.24.99 N 1971/98 се отбележи, че съдът не е взел предвид, че договорът съдържа условие, че останалата част, което не е предвидено в договора, се уреждат от Наредбата за доставката на продукти от промишлено - техническа цел на 07/25/88 No. 888.
Съгласно този регламент количеството на продукцията, за неизпълнени доставчик за същия период на доставка, при условията на попълване през следващия период в рамките на срока на договора. Задължение на запълване кратко доставка в рамките на срока на договора е предвидена и стр. 1 супена лъжица. 511 от Гражданския процесуален кодекс. Договорът установява, че той действа до 12.31.93. По този начин, след определен период на задължение за предоставяне на продукта е престанала.
В съответствие с това, в случай, че купувачът има силен интерес към факта, че доставчикът е вложил си продукт, посочен в договора, е необходимо да се съдържат условията на договора за доставка, която доставчикът е длъжен да обезщети неизпълнено количество на стоките и изтичането на срока на договора за доставка.
С по-горе не трябва да се бърка купувача да плати за стоките.
Както е обяснено в уведомителното писмо от България 30.01.95 N С1.7 / ОП-54 "На някои препоръки, приети на заседания от практиката арбитражни" (стр. 3) изтичане на срока на договора, като правило, не престава задължения на страните ако не може да се направи извод, различен от смисъла на текста на закон или договор. Тъй като задължението за заплащане на продукти (стоки) е договорно задължение, която продължава след изтичането на договора, освен ако не е предвидено друго от условията на договора, той запазва своята сила и допълнителна (сигурност) ангажимент. Ето защо, ако доставчикът (продавач) е изпълнил задълженията си и сложи (изпратени) на продукти (стоки), а след това на купувача задължение за своевременно плащане на цената на продуктите (стоки). По подразбиране на купувача - на длъжника на задължението по договора (и законодателство или споразумение, дадени начисления за просрочване) с него, за да се възстанови не само пари, но и края на плащаната такса, изчислена от датата, на която длъжникът е трябвало да плати сума в размер на действителната дата плащане, независимо от факта, че срока, определен от страните по договора е изтекъл.
По отношение на задължението за плащане на доставените стоки законодателство също се установят специални правила. По този начин, в съответствие с чл. 486 CC България купувач е длъжен да плаща за стоките, непосредствено преди или след прехвърлянето на стоката от продавача, освен ако не е предвидено друго в закон или договор. От това следва, че разпоредбите на чл. 314 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в изпълнение на договора за доставка не се прилага. Саид беше отбелязано и в Резолюцията на Пленума на Върховния арбитражен съд на България от 10.22.97 N 18 (стр. 16), който гласи, че купувачът трябва да плати за стоките, получени в срока, предвиден в договора или доставката на законови и други нормативни актове, както и в неговата отсъствие непосредствено преди или след получаване на стоките (параграф 1 от член 486 от Кодекса). Затова съдилища трябва да изхождат от факта, че изчисленията за стоки платежните нареждания, когато определен ред и начин на плащане, както и сроковете за заплащане на съгласие за страната на стоки, които не е определена, купувачът трябва да плати за стоките, веднага след получаването и закъснение от негова страна идва в края на задължителния или в реда на срока за изпълнение на превода по банков път, се изчислява от деня, следващ деня на получаване на стоката от страна на купувача (получател).
При спорове, отнасящи се до задълженията на доставчиците да предоставят (dopostavit) стоки съдилища също обръщат внимание не само на факта, - е изтекъл или не на валидността на договора за доставка (. Член 511 от Гражданския процесуален кодекс), но и от това, дали доставчикът наистина да доставят стоки, това е, например гости-. ако той има възможност. По този начин, в указ на Президиума на България от 08.24.99 N 1971/98 той отбелязва, че съдът осъжда ответника да изпълни задължението си в натура, въпреки липсата на доказателства в присъствието на своите продукти, което изисква прехвърлянето на ищеца. При горните обстоятелства, решението следва да бъде отменено като приет от неправилното прилагане на материалноправни норми право и случая - по посока за нов процес. Така, ако в хода на съдебния процес съдът стига до извода, че доставчикът вече не е възможно да се достави стоката в съответствие с условията на договора (спрени от производство на стоката, резерви се изчерпят, и така нататък), а след това на иска да задължи да достави стоката да бъде вероятно го отрече, въпреки факта, че той валидност на договора за доставка все още не е изтекъл. Горното също трябва да се вземат предвид при решаването на спорове с доставчици (подизпълнители).
На практика, има и много въпроси и при вземането на купувача на стоките.
В съответствие с чл. 513 от Гражданския процесуален кодекс на България купувач (получател) е длъжен да извърши всички необходими действия, за да се гарантира приемането на доставените стоки на договора за доставка. Приети от купувача (получател) стоките трябва да бъдат проверени от тях в момента, определен от закона, други нормативни актове, договорът за доставка или бизнес обичаи.
В тази връзка, на практика, че е много актуален въпрос на последиците от нарушаване на правилата за приемане от страна на купувача на стоките, които са били идентифицирани в договора. По-специално, ако тя лишава купувача правилните претенции, произтичащи от доставка на дефектни стоки?
Съдебната практика е дал отрицателен отговор на този въпрос.
Така например, в решението на Президиума на България от 09.23.97 N 2652/97, беше установено, че контролът на качеството на продуктите, доставени от купувача не бил направен в областта на съхранението на своя доставчик, както беше предвидено в споразумението, и на мястото на доставка на купувача за по-нататъшна обработка, т.е. например гости-. в нарушение на условията за приемане на стоките на договора не се извършва по текущата доставчика. По време на проверката беше установено, че доставената Продуктът е с лошо качество. Президиум отговаряли на изискванията на клиента за обезщетение за загуба си във връзка с доставката на дефектни стоки, като посочва, че съдът установи самоличността на изхода на ответника и се предава на качеството на научните изследвания. В допълнение, неспазване на приемането на правилата не е в никаква връзка с дефектни продукти, така че исканията на ищеца (купувач) са разумни. В същото време трябва да се отбележи, че при определени обстоятелства доставчикът може да иска намаляване на размера на неговата отговорност, ако купувачът не успее да извърши подходящи проверки на стоките, произведени и по този начин допринася за повишаването на загубите (чл. 404 от Гражданския процесуален кодекс). Например, в един случай на Президиума се отбележи, че, като се има предвид фактът, че купувачът да приеме и да не е внесъл стоки с ниско качество, не е потвърдил съответните документи липса на вина за по-нататъшно влошаване на качеството на продуктите, загубите трябва да бъдат разпределени и за двете страни в равни части (Президиум Резолюция България от 03.05.96 N 79/96).
Друго нещо, ако купувачът е приел стоките от доставчика без да се проверява качеството му или да направите наблюдения за неговото ниско качество. В съответствие с п. 2 супени лъжици. 513 от Гражданския процесуален кодекс на България купувач (получател) е длъжен да провери качеството и количеството на стоките, приети в съответствие със закона, другите нормативни актове, договори или обичайни бизнес практики, както и несъответствието на стоката или пропуски в писмена форма да уведоми незабавно. В противен случай, искът за вреди, произтичащи от доставка на дефектни продукти могат да бъдат отхвърлени. Така например, в Резолюцията на Президиума на България от 14.07.98 N 2122/98, беше отбелязано, че в противоречие с член 513 на изискванията на параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република България и параграф 2 от договора купувачът е приел стоката от продавача без проверка на нейното количество и качество, без разминаване коментари то ГОСТ и ТУ. Монтирането на производствената линия, компанията пусна четири месеца след получаването му. Доказателства, които показват, че оборудването, тъй като прехвърлянето е била съхранявана при условия, изключващи възможността за демонтаж, ищецът не е представена.
Следователно, актът на 06.06.96, за който се отнася жалбоподателя, не може да се приеме като доказателство, че производствената линия е непълна по вина на производителя, и следователно по вина на ответника. Каза акт показва само невъзможността да завърши работите по инсталирането поради липса на отделни компоненти и възли. Съответно, искането за обезщетение, които възникват във връзка с доставката на дефектни стоки, следва да се отхвърли.
Както много въпроси възникват около които следва да отговаря за доставката на дефектни стоки, ако доставката на стоки, които не се извършва от доставчика, и превозвача. Според 513 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в случай на стоки, доставени от транспортната фирма на купувача (получател) е длъжен да провери съответствието на стоките с информацията, посочена в документите за транспорт и придружаващите, и да се предприемат такива стоки от организацията на транспорта в съответствие с правилата, предвидени от законите и другите нормативни актове регулиране на активността на транспорт.
В тази ситуация, в съдебната практика идва от факта, че в случай че решението на спора, разкрива обстоятелства, които показват, че дефектите са били причинени от нарушения на правилата за превоз на товари в рамките на отговорността на превозвача, отговорността за тези недостатъци не може да се дължи на доставчика. Въпреки това, ако има неоспорими доказателства, които показват, че причината за отказа на безопасността на стоките, са били незаконни доставчик актове, отговорността може да бъде наложена на последните, независимо от купувач подаде искове (искове) на превозвача (н. 15 от резолюцията на пленум на България от 10.22.97 N 18 "по някои въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс на Република България по договор за доставка").
Силно сложни възникнат спорове между страните по отношение на плащания за доставени стоки.
Както е известно, в съответствие с чл. 516 от купувача Гражданския кодекс на България плаща за доставените стоки в съответствие с реда и начина на плащане, при условие на договора за доставка. Ако споразумението между страните реда и начина на плащане не е определен, изчисленията се извършват от платежни нареждания. По изчисления на доставката на договора да се прилага изцяло общите правила по отношение на плащането на доставените стоки (ст. България 486 487 488 GK и др.). Практиката показва, че страните често не винаги правилно да разберат правната природа на някои изчисления.
Например, много често в договорите за доставка, се посочва, че купувачът плаща на доставчика на продукти, които не са пряко с него под формата на пари, но чрез прихващане на продавача кредитор в размера на дълга последният преди неговия кредитор. След това, доставчикът се задължава да достави стоката. Обикновено в такава ситуация купувачът изпълнява задълженията си навреме и произвежда кредиторът и доставчикът не достави стоките или доставките не в пълен размер. Съответно, купувач, водени чл. 487 от Гражданския процесуален кодекс на Република България (предварително плащане на стоката) отива в съда, за да се възстанови от доставчика на сумата, за която е проведена кредит, както и интерес в съответствие с чл. 395 от Гражданския процесуален кодекс.
В същото време, подобни изисквания са неоснователни. Така например, в Резолюцията на Президиума на Висшата България 03.04.01 N 4926/00 отбеляза, че чрез прилагане на страните правилата на чл. 487 от Гражданския процесуален кодекс, съдът не счита за следващата. Съгласно чл. 454 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, на едната страна (продавач) се задължава да прехвърли нещо (стоки) в собствеността на другата страна (купувачът) и купувачът е съгласен да приеме стоката и му плати определена сума пари (цена).
Код статия 454, параграф 5 предвижда, че общите правила за договора за покупка - продажба се прилагат към договора за доставка, освен ако не е предвидено друго в специални правила на Кодекса на споразумение от този тип. Разпоредбите на Кодекса на други правила на договора за доставка на плащане на стоката не се съдържа. Поради това, в случаите, когато продавачът не предоставят стоки и право да поиска връщане на сумата на авансовото плащане въз основа на член 487 от Гражданския процесуален кодекс на Република България има купувач, ако плащането е извършено, за да ги в брой.
Доказателство за изплащане на дълговете към доставчик на трето лице под формата на пари, ищецът не е представена. договор за доставка не предвижда плащане на стоки или прихващане в брой. При такива обстоятелства, съдилищата не са имали причина да се прилага по отношение на правните отношения между страните по правилата на член 487 от Гражданския процесуален кодекс.
Максим Смирнов, адвокат от пресслужбата на "Гарант"
Максим Смирнов, адвокат от пресслужбата на "Гарант"