Мисленето като един вид знание, съотношението на понятията "мислене" и "интелигентност" - познавателните процеси

Мислене се разглежда като един вид знание. Познанието от психологическа гледна точка е представен като създаването на изображения на външния свят, на нейното представителство, модел или изображение. За да стигнете до работа, ние трябва да се определи пространствено представяне на пътя между дома и работата. За да се разбере това, което е необходимо за разговори в лекцията за Александра Makedonskogo война, за да се създаде определено представяне на великия командир печели.

Въпреки това, мисля - това не е всезнаещ. Човекът, който видях в самолета в небето създава изображение на това, което е видял. Все пак, това представителство не е резултат на мислене и възприятие. Ето защо, мисленето се определя не само като знания, а като специални знания ", медиирана и генерализирано." Какво означава това? Да вземем един пример, който често се използва. Гледайки на улицата се вижда, че на покрива на съседната къща мокри. Това е акт на възприятие. Ако човек на мокра покрив предвид, заключава, че дъжд от дъжд, а след това ние трябва да се справят с акта на мислене, макар и сравнително лесно. Мисленето е косвено, в смисъл, че тя отива отвъд непосредственото настояще. Един факт, която извличаме сключването на друг. В случай на мислене, така че ние се занимаваме не само със създаването на представителство основава на наблюдението на външния свят. Процесът на мислене е много по-сложно: първата създава представителство на външната среда, а след това от нея се появява следния представителство. По-специално, в този пример, лицето създава първото представяне на първия принадлежащи към сферата на възприемане (изображението на мокро покрив), и след това извежда от втория представяне (наскоро премина дъжд). Френски изследовател Жан Пиаже използва концепцията за "интелигентност", а не "мисли". Когато той говори за "психологията на мислене", който се позовава на конкретна интерпретация на мисълта, най-вече този, който е представен в трудовете на представителите на училището Вюрцбург, на който се е отнесъл критично. Даване на определение за интелигентност, Пиаже смята, че тази интерпретация като "психично приспособяване към новите условия", като "акт на внезапно разбиране."

мислех, че познаването на психиката