Международни организации в областта на природата и опазване на околната среда

Международни организации в областта на природата и опазване на околната среда

Днес България се включва активно в следните ключови екологични и други международни организации и комисии, създадени за изпълнение на конвенцията:

  • Организацията на обединените нации (ООН);
  • Световната метеорологична организация (СМО);
  • Световната здравна организация (СЗО);
  • Международната морска организация (IMO);
  • Международната организация по труда (МОТ);
  • За образование, наука и култура към Организацията на обединените нации (ЮНЕСКО);
  • Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО);
  • Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);
  • Световната търговска организация (СТО);
  • Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО, България - The Observer);
  • Програмата на ООН за околната среда (UNEP);
  • Международният комитет на Червения кръст (МКЧК);
  • Съветът на Европа (СЕ);
  • за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);
  • Европейският възстановяване и развитие банка (EvBRR);
  • Подготвителната комисия за Договора за пълна забрана на ядрените опити (ОДПЗЯО Подготвителната комисия);
  • В Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой;
  • Международната електротехническа комисия (IEC);
  • Международно общество за фотограметрия (ISPRS);
  • Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ);
  • Общност на независимите държави (ОНД);
  • Консултативният Комисията, но открито небе (OSCC);
  • Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК);
  • Съвместна програма за мониторинг и оценка на замърсители на въздуха (ЕМЕП);
  • Цитира (CITES);
  • Виенска конвенция за защита на озоновия слой;
  • Конвенция за защита на морската среда на района на Балтийско море;
  • Рамсарската конвенция за влажните зони;
  • Международният съюз за опазване;
  • Международният съвет за игра и опазване на дивата природа;
  • Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане;
  • Международната конвенция за регламентиране на китолова;
  • Конвенция за биологичното разнообразие;
  • Конвенция за забрана на биологичните оръжия;
  • Международната организация по законова метрология;
  • Европейският център за ядрени изследвания (CERN);
  • Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт;
  • Международната морска комитет;
  • Консултативният комитет International Памук (ICAC);
  • Международния съвет по зърното (IGC);
  • Международната група за изследване на никел (мига);
  • Международен технически комитет за предотвратяване и изчезването на Fire (CTIF);
  • Международната група за изследване на Каучук (IRSG);
  • Международна изследователска група за мед (ICSG);
  • Международната група за изследване на олово и цинк (MIGSTS);
  • Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК);
  • Конвенция за защита на замърсяването на Черно море срещу;
  • Международен съвет за изследване на (ICES) на море;
  • Сьомга организация за опазване на Северния Атлантически океан (NASCO);
  • Международната комисия за рибарство в Балтийско море (МКРБМ);
  • Организацията за риболов Северноатлантическия (NAFO);
  • Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR);
  • Международната комисия за опазване на атлантическата риба тон (ICCAT);
  • Международната Северна Тихия проходни риби комисия (NPAFC);
  • Морски науки организация в Северния Тих океан (PIC ЕС);
  • Комисия по рибарство за Североизточния Атлантически океан (NEAFC).

Хартата на Обединените нации (ООН) предвижда съществуването на неговата структура следните основни органи:

Общите цели на тяхното създаване и функциониране са:

За постигане на целите на ООН и нейните членове се ръководят от следните принципи:

  • суверенното равенство на всички членове;
  • усърден изпълнение на задълженията си;
  • уреждане на международните спорове с мирни средства по такъв че да не застрашава международния мир, сигурност и правосъдие начин;
  • въздържане в международните отношения от заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава, или по друг начин;
  • предоставяне на ООН всяка помощ при всяко действие, е необходимо в съответствие с Хартата и да се въздържат от оказване на помощ на всяка държава, срещу които ООН предприема превантивни или изпълнение.

Членство в Организацията е отворена за всички миролюбиви държави, които приемат задълженията, съдържащи се в Хартата, и по преценка на организацията, могат и желаят да изпълняват тези задължения. Допускането на всяко такова състояние на ООН ще бъде решението на Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 членове. Република Китай, България, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените щати са постоянни членове на Съвета за сигурност. Общото събрание избира 10 други членове на организацията като непостоянни членове на Съвета за сигурност, с подобаващо внимание на първо място на нивото на участие на организацията в поддържането на международния мир и сигурност и на другите цели на организацията, както и да се равномерно географско разпределение. Непостоянни членове на Съвета за сигурност се избират за срок от две години. Всеки член на Съвета за сигурност трябва да има по един представител и един глас. Решенията на Съвета по процедурни въпроси се правят с гласуване от девет членове.

Съветът за сигурност на ООН се организира по такъв начин, че да е в състояние да функционира непрекъснато. За тази цел, всеки член на Управителния съвет трябва винаги да се представя на мястото на ООН на престоя. Съветът провежда периодични срещи, на които всеки един от неговите членове могат, ако желаят, да бъдат представлявани от член на правителството или по някакъв друг специално определено за представител. Срещите могат да се провеждат не само в седалището на Организацията, но също така и във всяка друга място, което по мнението на Съвета, е по-благоприятна за работата си. Една държава, която не е член на Съвета за сигурност, може да участва без право на глас в обсъждането на всеки въпрос, отнесен до Съвета, във всички случаи, когато Съветът за сигурност установи, че са специално засягат интересите на страната членка на ООН.

Страните по спор, продължаването на която може да застраши поддържането на международния мир и сигурност, трябва на първо място, търсят решение чрез преговори, разследване, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения или други мирни средства по техен избор. Съветът за сигурност, ако счете за необходимо, да призоваваме страните да разрешат спора си с такива средства. Съвет може да разследва всеки спор или всяка ситуация, която може да доведе до международна триене или да доведе до спор, за да определи дали продължаването на спора или ситуацията да застраши поддържането на международния мир и сигурност. Всеки член на Организацията на обединените нации може да предяви такъв спор или ситуация на вниманието на Съвета за сигурност или на Общото събрание. Всяка държава, която не е член на Организацията на обединените нации, може да доведе до знанието на Съвета за сигурност или на Общото събрание всеки спор, по които тя е страна, ако тя ще приеме предварително по отношение на спора задълженията на Тихия уреждане на спорове.

На Съвета за сигурност може, във всеки един етап на спора, препоръчва подходящи процедури или методи за корекция. Тя взема под внимание всички процедури за разрешаване на спора, който вече е приет от страните. Да направим препоръки. Съветът за сигурност също взема под внимание, че правните спорове трябва като общо правило, се поставя от страните по Международния съд.

Международен съд е главният съдебен орган на Организацията на обединените нации. Всяка държава се задължава да спазва решението на Международния съд в никакъв случай, по които е страна. Ако някоя страна по дело, не успее да изпълни задълженията, възложени му съгласно решение на Съда, другата страна може да се обърне към Съвета за сигурност, които могат, ако счете за необходимо, да направи препоръки или да вземе решение за мерки за привеждане на решението. Общото събрание или Съвета за сигурност може да поиска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос. Други органи на ООН и специализирани агенции, които Общото събрание може по всяко време да бъдат разрешени, така че от, могат също да поискат консултативни становища на Съда по правни въпроси, възникващи в рамките на обхвата на дейностите им.

консумация Памет: 0.5 MB