Локва (natal’ya Abramtseva)

Това беше брутално време. Небето беше ниско и тежък сняг. На тротоара тук и там бяха тъмни миналата есен локва. Близо една локва стоеше замислен врабче. Разрошен и занемарен. Не е от студа. Просто си мисли толкова силно, че леките му сиви пера преместени. Спароу не можеше да разбере защо тези снежинки, които попадат върху асфалта, определят по-тънък, равномерен слой, както и тези, които падат в една локва, изчезват.
Защо? Е, защо не? Неясен. Ето една снежинка падна на асфалта: блести, искри и тънък бял мат се увеличи с една звезда. Ето една снежинка падна в една локва: кално петно, а след това нищо. Неясен. Потопен в мислите си врабче не обръщат внимание на това, което се случва наоколо. И имаше хора наоколо, отиде до колата, борбата с други врабчета. Но това не е важно. Ponderer врабче вижда ужасна котка. Беше слаб, жалък, а изгубено коте. Кат гледам едно врабче зад волана най-близо до машината. "Сега - Мисля, че котката - скок - и лети сиви пера."
Той щеше да топка, опъната, като пролетта, и скочи. Врабче всички наблюдаваше снежинките и не се очаква атаката. Той бил толкова зает, че той дори не е страх. Твърде зает него снежинки. Спароу махна фланга, е котка в очите и каза гневно:
- Да не ви притеснява!
Котката е бил изненадан. Той дори загубил апетит. Триенето надраскани очи, той прошепна:
- И си мислиш, че говоря с някого? Спароу накрая осъзнах какво се случва, и, разбира се, веднага уплашен. Но той не показа с нищо.
- да се мисли - каза той, гледайки от дъното нагоре на котка. И след това отново започнах да следвам на снежинки.
Крастав котка настръхнали вълнени останки. "Е, добре, - помисли си гневно, - че аз не съм го ял?"
Така си и мислех котка и седна. Нещо не му позволява да се втурне към врабчето. Вероятно отчаяни дързост птици. В края на краищата, котката не знаех, че едно врабче не се отклоняват от страх: забрави, че той може да лети.
- Премахване на факта - след колебливо каза котката. Спароу въздъхна примирено. А котката изведнъж започва да се интересува от това, което тя счита за едно врабче.
- Имате ли поглед в локва - попита крастав котка.
- Смятам, че - доста уплашена врабче изчурулика.
- локва или нещо, смята?
- Не, - и, плахо подкрепени Спароу каза: - Чудя се как се оказва. Локва снежинки глътки.
И още по-уплашен, врабчето отлетя.
А котката вече не е до врабчето. Той се интересува от историята с снежинки. Той седна близо до локвата и си помислих, защо това е така. Снежинка падна на асфалта - лъжи, искри. Паднах в една локва и изчезна. Защо това е така? Е, защо не? Неясен.

Това произведение е написано 8 мнения. Това показва тук миналата, а останалата част - Пълен списък.