Хининовото, виртуална лаборатория уики, задвижвани от общността на феновете на Wikia
Хининовото. tsinhona (хининовото L.) - род растения от семейство Rubiaceae.
Родът е кръстен (от Линей през 1742) в чест на графиня Chinchón, съпругата на вицекраля на Перу. който през 1638 той е бил излекуван от кората на дървото треска хинин. Изключително испански историк и естественик Бернабе Кобо. Йезуитски мисионер и писател, е играл важна роля в историята на хинин - йезуитски кора. как тя първоначално се нарича - да й даде първото описание; през 1632 г. той е първият, който го доведе до Европа. [1] Известно е около 40 вида.
Тази стройна вечнозелено дърво 10-15 м височина (понякога до 25 м). Листата голям жилав, цялата, срещу. От разстояние изглежда проста хининова елша. само оставя блестяща и цялата короната е малко по-розов оттенък. Розово, червено или жълто-бели уханни цветя се събират в тръбния гъста метлица в краищата на клонове. Плодове - яйцевидна или продълговати кутия, съдържаща крилати семена.
Разпределение и видове права
Хининовото естествено расте между 10 ° С. вата и 22 ° С. вата - от Колумбия до Боливия. в тропическите гори по източните склонове на Андите. на височина от 1,500-3,000 м над морското равнище. Намерено в северната част на Андите. на източните склонове. В момента, тя също така отглеждани в тропиците - на остров Ява. Шри Ланка. Мадагаскар. в Източна Африка.
Най-известният и отглеждани за кора от следните видове:
- Хининовото calisaya Wedd. - високо дърво с големи продълговати листа и червеникавите цветове, събрани в съцветия, или щитове.
- Хининовото космат Vahl. - едно дърво до 25 м височина, с големи яйцевидни листа и лилави цветя в четки; кора съдържа до 11,6% от хинин.
- Хининовото Officinalis L. - дърво до 15 м височина, с копиевиден листа и червени цветове в четки.
Използване на правила
Хининовото дърво стана известен благодарение на кората му - местните жители южноамерикански отдавна са лекувани в продължение на малария с него. Европейците знаят за своите лечебни свойства, дори в XVI век; по съвет на испанската йезуитите "червена вода" от кората на хинин, че е излекуван от малария съпругата на вицекраля на Перу. Брой Луис Jeronimo Fernandez де cabredo (1589 -1647). През 1640, кора "родствена роднини" на партията е бил изнасян за Европа. но дървото не е била описана от самата ботаници до 1737 (с изключение на работата на натуралист Бернабе Кобо). От XVII век. започна активно унищожаване на дивите hinnyh дървета за кората, така че от средата на ХIХ век. съществува опасност от тяхното изчезване. В този случай, правителството на Перу, за да предотвратят износа на семена, така че да не се губи монопола върху производството на хинин. Въпреки това, Чарлз Леджър (Charles Ledger) през 1865 г. е бил в състояние да се купи и донесе семената на хининова за Java. където е създадена първата плантация. В момента, хининова е често срещана в много тропически страни; по-голямата част от световното производство на хининова кора пада на Индонезия.
Култивирани главно хининова книга (хининовото ledgeriana. Той също хининовото calisaya), хининова лекарство (хининовото Officinalis) и хининова krasnosokovoe (хининовото succirubra), както и множество хибридни форми. В България те са развъждани само в оранжериите на Ботаническата градина. С развитието на синтетичен алкалоид производствена култура на дървото хининова падна.
Хина Редактиране
Или перуански кора (Cortex Chinae). В кората на трупчета, клони и корени tsinhony съдържа до тридесет алкалоиди. притежаващ против малария. тонизиращо и антисептично действие; за тях хинин и разводите. Извън хининова покрити с тъмно кафяв корк, често носещ лишеи; вътрешната повърхност е гладка, червеникаво-кафяв, с много горчив вкус, но няма мирис. В културата на кората от зрял дърво откъсне няколко пъти, тя tieing след тази операция с мъх; когато кора се увеличава отново, тя отново одрани и т. д. В отстранява кората обикновено се суши на въздух. Само 4 от видовете, изброени дават кората се използва в медицината; кора на други видове са на екстракцията на химически продукт (хинин).
Смята се, че хинин от хининова кора е изолиран за пръв път от българския професор Ф. Гийзе в Харков. но работата му не е била известна в Европа. През 1820 г., Пиер Zhozef Pelte и Zhozef Beneme Kaventu във Франция са определени алкалоиди хинин и цинхонин. Напълно структура на хинин е създадена през 1907 г. и неговия синтез се провежда през 1944 г.
Хининова алкалоиди, изолирани чрез екстракция с органичен екстрагент, в алкална среда. Екстракт, съдържащ количество от алкалоиди, основи, обработва със сярна киселина. където утайка от суров хинин сулфат. След това сместа се отделя кристализиращите алкалоиди цинхонидин, цинхонин и хинидин. След разделянето им остава кафяво смолисто маса (hinoidin), съдържащ смес от аморфни алкалоиди. От суровия хинин сулфат получат други соли лесно разтворим. хинин хидрохлорид, хинин дихидрохлорид, хинин и хинидин сулфат.