Глава 38 крадец на сенките - Питър Пан и сенките похитителите

Hampton изненада не беше толкова лесно. Той вече се е случвало да работи за други хора. Той знаеше, че те притежават необикновени способности, а той не само са видели странни, необясними неща.

Въпреки това, той никога не е виждал нещо подобно, което Ombre прави с охраната на фенер имение Астер. Ombre заобиколи къщата и Hampton отиде след него, чудейки се какво все пак е било. Той погледна крадешком Джарвис, който все още стоеше под лампата, без да помръдне и мускул. Hampton погледна към тъмната фигура, движейки се напред. Бих искал да знам кой - или какво - се крие под това наметало. Въпреки това, Hampton не беше сигурен дали наистина иска да знае.

Завиха на къщата и спря Ombre, почти невидима в тъмнината. Той се обърна към Хамптън. Той усети студения полъх на гроба му и леко се извърна, неспособна да погледне в тъмнината под капака.

- Разбираш ли моите инструкции? - леко prostenal Ombre.

- Да, господарю мой! - Hampton шепнешком. - Но това не е толкова лесно да го накара да хвърли сянка. Много тъмно.

- Нямам нужда от много светлина и много време - prostenal зловещ глас. - А ти мирише на човека, който пуши.

Hampton се намръщи, опитвайки се да разбере това, което казва. След това дойде при него.

- Да, разбира се, господарю мой! - каза той с усмивка, въпреки факта, че той не е бил сам. - Може би Kadigan и той ще не се получи светло!

- Може би - prostenal Ombre. - Вижте, че той стоеше с гръб към мен. Ще се знае кога това се случва.

- Е, - каза Хемптън.

Той регулира неговата каска изпъкнал полицай извади възкъс форма палто и тръгна към задната врата на имението огромен тъмно, като се опитва да остане близо до храстите, засадени по павирания път.

Като зави на къщата, той се обърна с дъната и за пореден път се позволи да се усмихне. Да, наистина Kadigan пушено. Hampton миришеше на тютюн за лула, дори преди той видя масивната фигура Kadigana че станове напред.

- Стой, кой е там? - попита Kadigan нисък, дрезгав глас.

- Това ли е - Kadigan?

Kadigana тон е подозрителен и враждебен.

- Г-н Джарвис каза, че вероятно трябва да има чат с вас.

- И аз казах? - каза Kadigan.

- Е, полицаят, дойде и да си побъбрят. Само през нощта, но не и сега. Аз съм дежурен.

Хемптън продължи да върви напред. Трябваше да мине Kadigana да направи този ход. Но масивна охрана пристъпи и препречи пътя му. Kadigan ясно нямаше да пропусне непознат - дори и полицай - до задната врата.

- Утре, ако нямате нищо против - каза Kadigan.

Думите му бяха любезни, но тонът - заплашителен.

- Имате ли нещо против да се пуши? - Хемптън и попита преди Kadigan успее да отговори, се наведе напред и стреля по подметките му с дълга клечка кибрит.

В гъстата мрака на нощта флаш мач изглеждаше реално взрив. Жълта светлина осветява лицата на двамата мъже. Kadigan беше по-млад, отколкото можеше да се съди от гласа му. Той беше широко чело, късо подстригана червена коса и дебел врат. Hampton бутна в устата си една малка пура и бързо движение на отпадъците, докарани до това съвпадение. Той запали пура, вдишване и пусна облак сив дим, който обгърна Kadigana и се разтваря в тъмнината.

- Факт е - каза той, все още държи запалена клечка кибрит - че този разговор до сутринта не мога да чакам.

Kadigan можеше да подуши дима, загледан в пламъка на мача. Като се надяваше Хамптън, тютюнопушене надделяха над предпазливост. Kadigan бръкна в джоба си и извади една тръба.

- Възможно ли е? - попита той и кимна към мача.

- Да, моля! - каза Хемптън.

Kadigan пристъпи по-близо до светлината, и в Хамптън, докато тихо го принуди да се обърне.

Kadigan забави. Пламъци лумнаха ярки. Hampton, гледайки през рамото му Kadigana, видя тъмния силует skolznuvshy бързо през трасето на колебания сенките Kadigana.

- Казаха ми да ви предупредя - каза Хемптън.

- За какво? - попита Kadigan продължителни отново.

мач пламък бе избран за пръстите Хемптън, но не посмя да го гасят.

Cloak Ombre бързо и тихо се приближи на сянка Kadigana. Hampton последвано напредъка си. Kadigan привлече погледа му, се обърна - но вече беше твърде късно.

Kadigan простена. Сянката му се удължи и се протегна към Ombre наметало като капка вода, за да падне. Той е само на тънки провлак сенки, лежащи Kadigana крака. Сянката изглежда да се придържат към него, защото не искаше да си тръгне, а после млъкна, сякаш низ от карамел. И цялата сянката течеше Ombre, образувайки един остров на черно в краката му. Ombre вдигна дясната си ръка, и сянката, извиващи се трескаво, сякаш в знак на протест срещу улавяне, течеше нагоре към мястото, където трябва да бъде страна Ombre, въпреки че повечето ръце Хемптън и не можеше да види, без значение колко трудно се опита.

Ombre сянка моментално се проведе, както човек би държи змия. После вдигна лявата си ръка, от която висеше торбичка. Дясната ръка като малко сянка се бореше с съпротива, но в крайна сметка напълно да го пъхна в торбата. Чанта изчезна в гънките на наметалото му.

Ombre се завъртя като пумпал на място. И на земята, нов нюанс, въпреки че няма светлина, той не беше зад гърба му пред него. Сянка гърчове, плъзга по земята. И ремаркета Kadigana крака точно в момента, когато на срещата, изгорени и излезе.

Hampton неволно шум дъх. Kadigan стоеше неподвижно пред него.

- Г-н Kadigan - prostenal Ombre - ще продължи да изпълнява задълженията си!

- Да, господарю мой, - безцветен глас каза Kadigan и се върна на задната врата.

- Обадете се на камериерката? - попита Хемптън.

Аспираторът на наметалото му се наклони към небето.

- Не, - каза Ombre. - Скоро зората. Ние трябва да се върнем към кораба. - И той се обърна към фигурата или замразени до вратата, като статуя: - Г-н Kadigan!

- Да, господарю мой, - отговорил категорично.

- Ще се видим отново, и г-н Джарвис утре вечер. Вие ще ни помогне да се справим с г-н Ходж и жени.

- Както желаете, милорд - каза Kadigan.

- Да, - каза Ombre. - Ето как се угоди.

Той се обърна и, заедно с Хемптън, който побърза след него, се стопи в мрака.