Франческо Петрарка за любовта, жени - справочник на булката
За да бъде в състояние да изразя колко много любов, толкова малко любов.
И може да се окаже голяма любов срамно.
Неговата любов може да се тълкува само един, който обича малко.
Веднъж си помисли, че не женски интимност не съм направил, и сега го имам аз се боя по-лошо от смъртта, и макар че често се смути от най-злото изкушението, но не забравяйте, че тази жена всички изкушения веднага изчезват и ми гърба ми свобода и мир.
Любовта, според свойствата на неговия предмет, може би най-лошото от страстите на душата, и благородни дела.
Любовта превръща естеството любовник в образа на любим човек.
***
Знаех, Купидон - Любовта е силна,
Грижата с любов към спора,
Излъга ме няколко пъти в разговора,
Ти доказа, упоритостта нокти.
***
Този, който иска да зарадва сърцето
И желание да прославят себе си мъдростта
И мек, аз искам да се сложи например
Моята любов - няма по-добър модел.
Как да живеем с достойнство, да обичаш Твореца -
Без да го имитира, не можем да си представим,
Вие не можете да бъдете себе си по правилния начин, да възложи,
Тя не може да остане до края.
Възможността да се говори за приемане, звучене
Така нежно, и тишина, и движението,
С идеално отпред.
Само ослепителната й красота
Не се учи, защото от раждането
Тя се дава или не дава съдба.
***
Красиви очи парещи лъчи
Не прониза с помощта на изцеление
Нито морето, нито в силата на магически билки.
Bohl от тях - те ще лекари.
***
Докато изцяло сив уиски няма,
Докато те няма да си година
Аз съм безпомощен, когато
Виждам носа на любовта, която отново се стегна.
Но е съмнително дали новите проблеми спускат -
Още по-лошо, отколкото обикновено проблеми:
Драскотини няма да причини вреда,
И сърцето на бум няма да получите по-дълго.
***
Кой е по пътя към любовта - събуди се! Къде!
Кой не се връща - страх: преодоляване
Огромен топлина - както аз тичам, не чакайте!
***
О, ако сърцето и любовта на верен,
Желанията чист пламък отпуснатост,
И благородно пламенно желание,
И всички пътища се преплитат;
И ако мислите са ясни по челото,
Но непоследователна и тъмно изразяване,
А избухва срам или смущение
Мие бледност на синьото оцветяване;
И ако болка, гняв и сълзи
Любовта още повече от себе си,
Аз съм осъден, въздиша за съжаление,
Горя кола и се замразява преди вас -
О, ако аз съм на това, любящ,
Страдам щети - ти вино, Мадона.
***
Колко мило помирение и раздори,
Това е приятно да болка и разочарование сладко.
В речите и в разузнаването - наслада
И утехата и сладък дяволите.
Бъдете търпеливи, душата, яде отрова в мълчание,
ние не трябва да се страхуват от сладката горчивина,
Вие обичате - като най-високото отличие,
Възлюбени мили стократно.
Един век по-късно, някой ще въздъхне:
"Жалко, че той е оцелял, страдание,
Но любовта му е светло. "
Друг съдба ревниви укор;
"Такава красота не е никога не ме е срещал.
О, ако тя сега живее! "
***
Толкова съм уморена неуморно, за да въздишат,
Изтощен и очакванията загуба,
Hope започна да мразя
И мисля, че на бившия свободата.
Но образа на сладко не позволява обратно
И изискват, както и преди, послушание,
И не ми даде мир на страдание -
За първи път съм тестван мач.
Когато е имало пречка по пътя,
Аз не биха се вслушали в собствените си очи:
Опасно е сърцето роб от погледа.
Непознат за нея сега ще указ
Свободата в миналото. Така че душата, и това е необходимо,
Въпреки че е направил грешка само веднъж.
***
Моята любов умора не е застрашена
И не е застрашена, въпреки че аз наистина
Все повече и повече засегнати всеки ден -
И душата от вечните сълзи тъжни.
Но не ме искаш, аз трябваше да
Изписана върху камък каменисти.
Мадона, името си - новината, че
Какво да навреди на съкратено времето си.
И ако се изпълни тържества
Любовта не познава изтезания консерва
О, вие сте добре дошли отново.
И ако ви предложи различен изход
Презрение си какво - на добър час:
Освободен от мен да помогне на Купидон.
***
За красотата си в стих мълчи
И се чувствам дълбоко смутен,
Искам да се коригира този пропуск
И спомена за летене за първата среща.
Но виждам - аз не бях в тежест на рамото,
няма да помогне на цялото си умение,
И той знае, че безсилен, вдъхновение,
И аз го имам за нищо горещо.
Не просто ме изпълва смелост,
Но от гърдите си не звучи избягал.
Кой съм аз, за да скочат до такива висоти?
Повече от веднъж Донесох за перото,
Но ръката, а аз се откажат от съзнанието ми
На първата дума. И пак се предава.
Много френски автори твърдят, че Лора никога не е съществувал, че Петрарка пя един призрак, красотата, създадена от въображението му като Дулсинея е създаден Servantovym герой.
Петрарка девет години скърби за смъртта на Лора. Beauty смъртта не е унищожен страстта му; напротив, той даде нова храна на сълзите му, новите цветове на таланта му: химните на поета стават божествени. Няма земна идея не е помрачена тъга си. мъката му беше вечна мъка hristiyanina и любовник. Той живее в небето: Имаше ума си, сърцето си, всички спомени; Имаше си Лора! - Поезията на Петрарка, тези химни за смъртта на своя любовник, не превежда на всички езици; Защото никой език не може да изразява постоянните тоскански сладкиши и специални сладкиши Petrarkovoy муза.
KN Batyushkov "Експерименти в ст и проза"