Език като средство за развитие на етническо пространство за общуване

Езикът като средство за развитие на комуникативно пространство етнически групи

Safiullina Ирина Mihaylovna,
Лектор д-р,
LEU VPO Набережние Челни клон "" TISBI "

В същото време, всеки от участниците в междукултурно общуване, като езикова личност, пълни с обществени значения на тяхната етническа комуникативно място има определени вярвания, които представляват за него един вид основа за оценката на изявления и действия на партньора по междукултурно общуване. Цялата информация, получена се оценява за съответствие или не-човешки вярвания, което му позволява да изразят отношението си към тях. Според Юрген Хабермас, тя е основата, въпреки че е доста уязвима, представлява подкрепа за всяко споразумение (или несъгласие - нашето обяснение) постига или репродуцират като комуникация. База "ни кара да говори за или против". На този етап е важно за нас, за да се подчертае фактът, че, които влизат в контакт, всеки предмет на общуване, проявява собствената си културна идентичност, създадена и изрази чрез езика, който, в крайна сметка, и ограничава способността им да разбират. Всеки един факт за комуникация между различни култури трябва да се разглежда като междукултурното, междуличностна комуникация.

Когато говорим за постиженията в областта на междукултурното разбирателство на междуличностна комуникация с посредничеството на езика на междуетническото общуване, трябва да се подчертае, че ефективността на комуникация и разбиране на партньора зависи от желанието на участниците в комуникацията, за да се идентифицират по образа на света, представен от използвания език. Тази готовност е отворена за придобиването и използването на нови преживявания, преведено на езика на междуетническо взаимодействие. В този смисъл е необходимо общение на човека към "новата реалност", без опозиция и разделят света на "своята" и "чужди", като по този начин се избягва оценката, а оттам и на външния вид на предубеждение към нови преживявания.

Духовните ценности на етническата група, създадени по време вътре в комуникацията и са "материализираха продукти от умствената дейност на човека", обективирани във формата на кодирани текстове в езика на вида на културата, който определя същността на темата на съобщението. Като счита, VG Zinchenko, тези текстове могат да се декодират, че се разбира, ако кодът на текст е известен на получателя. Ефективното прилагане на процеса на междукултурно общуване и взаимно разбирателство, зависи от наличието или липсата на трудности и пречки "", които създават сложност при декодиране на съобщения. Език, говорейки като основно средство за развитието на чужд език пространство за общуване и прилагане на междукултурното общуване, не само играе ролята на кода и прави възможна връзката и лесен за разбиране, но е в състояние да го ограничи, ако кодът не е известна.

Както бе посочено от ЕР Savrutskaya информационно поле, генерирано от съвременната цивилизация, допринася за появата на много независими системи, много субкултури ерозират единни стандарти на поведение и език. В този смисъл следва да се отбележи, че езикът като средство за комуникация открива нови канали за проникване на културни елементи. Етноси комуникативно място е подложена на силен натиск отвън. Ако по-рано ние сме по-загрижени за проблема на междуетническо взаимодействие на езици и култури в една територия, етнически различия, и да възникне в този ден, но сега ще трябва да се вземат предвид предизвикателствата на глобализацията и, като следствие, въздействието на международния език на общуване (за които, от Вярно е, че е на английски) на държавата "не английски" редица страни. Огромният поток от информация, често съвсем съзнателно измамливо (както е в случая на информация война между медиите и коалицията анти-Ирак в Ирак), се излива върху неподготвен слушателя и зрителя, трансформира идеите си за реалност, разпит на моралните и духовни ценности, присъщи на манталитета на етническата група. Учени от много страни да разглеждат това като сериозен проблем, свързан с риска от загуба на етническа идентичност, както и на правителствата на тези страни дори приемат законодателство за защита на официалните езици и култури.

Безспорно е, че езика и културата на народите заслужават особено внимание, тъй като те са най-уязвими в тази ситуация. Бързите промени в международната общност принудени лидерите на най-големите страни да предприемат сериозни стъпки за защита на официалните езици - така са взети някои мерки в Германия и Франция.

На сегашния етап на развитие на науката става все по-очевидна необходимост от цялостно проучване на езиковите и социално-културните процеси, тяхното функционално взаимодействие в хода на историческото развитие на обществото. Целесъобразността на този подход се дължи по-специално невъзможността да се направи преглед на редица важни езикови явления в изолация от условията за функциониране на обществото, да развива своята култура. езика и културата на съотношението - въпросът е доста сложен и с много измерения. Тази сложност се дължи на наличието на редица причини, които пречат на изучаването на това по-скоро актуален проблем за съвременното общество. Теоретична разбиране на феномена на "език" и "култура", степента на тяхната връзка и сътрудничество в много отношения е трудно, на първо място, наличието на огромен брой културни дефиниции, представени в местни и чуждестранни философски, социологически, културни и други литературата.

Факторите, които влияят върху текущото състояние на езика и културата, ние сме преди всичко средствата за масово осведомяване, интернет, глобализацията, и много други. В обхвата на тази статия не позволява да обърне специално внимание на проблемите на антропогенезата, за развитието на развитието на езици и култури от класификацията им - ние сме по-заинтересовани от промените, преминали от тези явления в постиндустриалното (информация) общество, ролята, изпълнявана от езика като средство за общуване във формирането на комуникативно място етнос като основа за опазване на културното си богатство.