Електронно правосъдие

Като една от основните цели на адрес на българския президент Владимир Путин към Федералното събрание на Република България, заяви в развитието на гражданското общество и устойчива демокрация, осигуряване на правата на човека, гражданските и политическите свободи.

Или, да речем, на същността на презумпцията за невиновност, посочени в ал. 1, чл. 49 от Конституцията на Руската федерация: "Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинен до вината му е доказана в определен от федералния закон и установена от съда присъда." Тази разпоредба също така подчертава, демократичните принципи на справедливост.

Като се има предвид, че основните разпоредби на принципа на правовата държава в час. 2 супени лъжици. 15 от Конституцията на Руската федерация: "Държавните органи, органите на местното самоуправление, длъжностните лица, гражданите и техните сдружения трябва да са съобразени с Конституцията на Република България и законите", тя трябва да се подчертае, като на законодателя възможност на съда не винаги е безусловно следва разпоредбите на законите и указите (ако те са, например, Това противоречи на Конституцията RF).
С признаването на особената роля в националната правна система на общопризнатите принципи и норми на международното право, международните договори на Република България (част 4 на член 15 от Конституцията на Руската федерация: ... "Ако международен договор на България предвижда други правила, различни от тези, определени със закон, на правилата на международното споразумение") концепция върховенството на закона като правен принцип демонстрира своята демократичност. По този начин, в зависимост от Международния пакт за граждански и политически права, съдилищата имат възможност да получат жалбите на гражданите относно незаконното задържане по подозрение за извършване на престъпление, както и предишното законодателство не предвижда възможност на тези действия.

Принципът на осигуряване на правата и свободите на човека и гражданина в упражняването на правосъдие ясно показва снимка на демократизацията на съвременния българското общество. Живот и здраве, честта и достойнството, правата и свободите на човека и гражданина - ценностите, които първо трябва да се спазват по време на правораздаването. В чл. 2 от Конституцията на Република България провъзгласява: "Човече, неговите права и свободи са висша ценност признаване, спазването и защитата на правата и свободите на човека и гражданина - задължението на държавата.".

Въпреки законодателна консолидирането на демократичните основи на правосъдието, съществуващите механизми (правни, организационни, технически), които са били построени векове осигури значителни пукнатини и вече имате, не отговарят на съвременните потребности на обществото и държавата. Възможностите на системата "Електронно правосъдие" е почти изцяло прилагат гаранциите на демократичния компонент на принципите на справедливост. Например, ако погледнем ч. 4 на чл. 7 Наказателно-процесуален кодекс, законодателят казва, че "решението на съда, съдиите управляващите, прокурорът или следователят трябва да са законни, обосновани и мотивирани." Чрез система от "електронното правосъдие" участници в производството, обществото ще бъде в състояние да прецени процесуалните актове, действия, актьори и ги предизвикайте за нарушения на закона.

Активно набира инерция процес информатизация на правосъдието, които според мониторинга, със сигурност прави системата по-ефективна, и произвежда редица проблеми, свързани с. По-специално, на заплахите за информационната сигурност на автоматизираните информационни и телекомуникационни системи, използвани в съдилищата; създаването на правен режим на информационните ресурси; е необходимо да се подобри механизмът за поставяне на информация за дейността на съдилищата на официалните интернет страници, включително и под формата на "отворени данни". Така че, има въпроси, за привеждане в съответствие на паритет между предоставянето на достъп до информация за участниците в процеса, процесуалното им статус, действия, както и друга информация, зачитане на правата и свободите на човека и гражданина, т.е. От една страна, ние говорим за обезличаване на лични данни, а от друга - на правоприлагащите органи да предоставят информация на медиите за хората, попаднали в сектора на правосъдието. Необходимо е да се определи концептуален апарат, а за много от условията, които излязоха на информация сфера, не залегнало в закон или има несъответствия в тяхното тълкуване в различни регулаторни правни актове (например, под понятието "електронно правосъдие" за дълго време, за да се разбере по информатизация на арбитражни съдилища). Необходимо е също така да се преодолее цифровото разделение, за да осигури достъп до информация за дейността на съдилищата и други.
В статията се описва новите електронни механизми за прилагането на демократичните основи (принципи) на българската съдебна система, в съответствие с нуждите на съвременното общество. По този начин, по-нататъшното развитие на съдебната система през призмата на новите информационни технологии, за да се гарантира, откритост, прозрачност и достъпност за гражданите.