ДЕВЕТА ГЛАВА Какво става, ако се страхува от височини ...

Какво става, ако се страхува от височини ...

И тогава, най-накрая стигнаха до билото на планината, и погледна към другата страна. Невероятна гледка се представи очите им!

Преди тях е езеро от лава. Вряла лава изпълни огромен басейн. Това, излъчвана червено-жълто-оранжево сияние, той се разпенва и се аерира. На повърхността му изтича през тежките вълни и светна тук и там сини светлини. Тук и там на лава повърхност набъбващите огромни мехури, те се спука и падна.

В средата на езерото може да се види на острова. Нейната висока брега вертикално събра над лава повърхност. На острова е замък. Черен, тънък като рибни кости, кули се надигнаха, придържайки се към една след друга, опъната по-високи и по-високи. Замъкът изглежда безжизнена, а само проблясъци на огненото езеро играят по стените му, но в най-високата кула на нажежен прозорец. Към остров доведе тесен мост, състояща се от един чифт обтегнати кабели, които снасят подови дъски. Друга двойка въжета протегна висок първи и свързан с него с въжета, представлявана парапет. Бридж, дължина, не по-малко от стотина крачки, леко се люлее.

Няколко минути пътниците мълчаливо съзерцавайки внушителен и мрачен спектакъл. След това Шрек наруши мълчанието:

- Виж какво, той е чудесно! - Той посочи към замъка, и че е лесно да прескочи камъните по билото на планината, аз започна да се спуска надолу към моста.

Donkey значително изостава, и се влачеше след себе си, взирайки колебливо при езерото с вряща лава, а след това Шрек, на скелет на кон, да лежи на склона в непосредствена близост до пешеходна пътека.

- Хей, Шрек! - извика той. - Помниш ли, когато ти каза, че великаните имат слоеве?

- Е, да, но какво от това? - каза Шрек.

- Как ще го кажа ... магарета няма слоеве ... Ние нямаме нищо скрито в дупката!

По това време те просто стигна до моста, а Шрек спря.

- Чакай малко, тъй като магарета не разполагат с ръкави - с усмивка каза, да се обръща.

- Знаеш ли какво искам да кажа! - извика магаре, на свой ред, спиране на ръба на скалата.

- О, не ми казвай, че си се страхува от височини!

- Не, аз съм само съвсем малко неудобно да стои тук, на брега на езерото с вряща лава! - произнасяйки тези думи, Donkey надникна надолу по скалата и отскочи назад толкова бързо, сякаш се страхуваше, че някой може да го прати в езерото.

- Не се притеснявай, Donkey, аз съм тук до теб - разбираш ли? - Шрек каза, въвеждане на моста. - Като морална подкрепа. Ще дойда с теб тайно, на моста, една малка стъпка в даден момент ...

Donkey малко по-смели и стигна до моста зад Шрек.

- Точно така? - попита той с треперещ глас.

- Точно така, точно така! - каза Шрек, Магарето бутане напред.

- Е, - каза магарето - макар че бих предпочел нещо по-добро.

- Хайде, давай, и не поглеждай надолу! - го окуражава Шрек.

- Не гледайте надолу ... Не гледайте надолу ... - Магаре промърмори, докато вървеше по моста пред Шрек и внимателно вдигнете главата нагоре. - Отивам. Аз не гледам надолу ...

Те са минали повече от половината от моста, когато изведнъж на гниене съвет, който отстъпи Donkey мизерно счупи. Отломките излетя към езерото и Магаре, подскача на почивката очарован ги гледам как падат.

- Шрек! - извика той отчаяно. - Аз гледам надолу! А-ах-ах! Нека да се върнем! - и той се втурна към Шрек. - Моля ви!

- Знаеш ли - каза Шрек - вече сме преминали половината път!

- Не знам, аз искам да се върна!

- Добре, добре, аз не разполагат с време, за да го направя - отиваш назад! - казва, че Шрек магаре стъпва, както и че не е имал друг избор, освен да се върне в рамките на тесен мост.

- Шрек! Не! Чакай! - Donkey изкрещя, се опитва да прокара покрай краката на Шрек, но това е невъзможно. Тяхната много шум мост се залюля. Donkey почти падна в езерото.

- А-а-ах! - извика той. - Не го прави!

- О, извинете! Не правете това, което? - хилеше саркастично попита Шрек. - Ах, ето го! - и той силно се разтърси моста от едната страна към другата.

- Да, така е! - извика той в отчаяние магаре, клекнал върху корема му.

- Направи го? Добре! - Шрек и размахват мост по-силна и по-силна, и магарето по корем всички обхождане и пълзи назад.

- Казахте, че - да го направи, така че аз правя! - Аз продължих да разтърси моста Шрек, Магарето натискане всичко към противоположния край него.

- О, не, не го разклати! - Donkey промърмори, полумъртъв от страх, когато изведнъж задните си крака усещат твърда земя. Още една стъпка - и на моста над. Магарето спря, ахна от изненада и погледна към краката си - имаше камъни.

- Това ли е всичко, Donkey! - дидактически Шрек каза, го потупа по бузата. - Това е всичко. - И той е следствие, сякаш нищо не се е случило.

Donkey погледнем назад - към моста, върху лавата долу, постепенно се възстановява.

- Супер! - каза той и се олюля, залитна за Шрек.

Но минута по-късно Donkey доста възстановен, и се затича бързо от другата страна на каменния мост, водещ до портите на замъка.

- Е, къде е проклетото създание? - попита той небрежно.

- Вътре! Изчаква докато не го спаси! - изсумтя Шрек.

- Аз говорех за Дракона, Шрек! - възмутено каза Donkey.