Член 173 ГПК RF

Граждански процесуален кодекс в България

2. Съдът обясни на ищеца, ответникът или страните последиците при отказ от иск, действие или признаване на мирно споразумение между страните.

3. В случай на отказ на ищеца от иск и приемане от съда или одобряване на споразумение за уреждане между страните съдът се произнася с определение, което едновременно спира производството. Решението на съда ще определи условията, одобрени от съда на споразумението за уреждане на страните. Макар и да признава подсъдимия на вземането и приемането му от съдебното решение за удовлетворяване на претенциите на ищците.

4. В случай на отказ от съда отхвърляне на ищеца от иск, потвърждение за иск от респондент или не-одобрение на споразумението за уреждане на страните съдът се произнася с определение и продължава разглеждането по същество.

Приемането на съда отхвърляне на иск в подготовката на делото в съда

Съд действие признава приемането е разрешено само в съдебна фаза

За административни действия да включва и признаването на иска от ответника (част 1 от член 39 от ГПК България), което може да се твърди и в етапа на подготовка на делото в съда. Въпреки това, приемането на съд заявява ответника на иска и да се направи във връзка с решението да отговарят на посочените изисквания, в съответствие с член 173 от Гражданския процесуален кодекс на Република България се разрешава само в съдебна фаза, по време на който се счита за подаването на молбата.

Ако съдът откаже да одобри приятелско споразумение

Съдът не одобри споразумението за уреждане, ако това е в противоречие със закона или нарушава правата и законните интереси на другите (член 39 от Кодекса RF на Гражданския процесуален кодекс. Част 6 на член 141 от Arbitrazh-процесуалния кодекс).

Случаи на отказ от страна на съдилищата да одобрят доброволно споразумение на практика има много малко. Основните причини за отхвърлянето на неговото изявление е, както следва:

а) липсата на представителна власт да сключва споразумение за уреждане или неясна формулировка, което показва наличието на такова право;

б) правото на съгласие уреждане на конфликта.

в) нарушение на условията на споразумението за уреждане на правата и интересите на други лица.

ж) недостатъчност в хода на съдебното заседание на една от страните да сключат споразумение за уреждане.

д) невъзможността за прилагане на условията на споразумението.

споразумение за уреждане на изисквания по отношение на

Нито от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, нито APK България не е забранено да влизат в споразумение за уреждане, да откаже да приеме иск или иск по отношение на предполагаемите претенции.

Искането за отлагане на производството - злоупотребата с права?

При разглеждане на заявление за отлагане на производството пред съда следва да се уверят, а не дали такова лечение на страните злоупотребяват с процесуални права, с цел забавяне на времето на процеса.

Страните имат право да се уточни в прилагането на знанията на последствията от постигане на споразумение, отказът на вземането

В случая на допускане до съда писмена декларация относно отказа на искането, на признаването на вземането или на споразумението за уреждане на страните показва, че лицето, което се прилага за подобни изказвания, са наясно с последиците от извършването на тези производства, задължението, предвидено в член 173 от RF на СРС, Тя ще бъде разгледана от съда дори и при липса на страните в съдебното заседание, което ще вземе решение за удовлетворяване на съответното заявление.

споразумение за уреждане не може да бъде одобрен в част

GIC България и агробизнес България не предвижда възможността за одобрение на споразумението за уреждане на частично. промяна или заличаване на доброволно споразумение всички условия.

споразумение за уреждане е възможно във всеки един етап от процеса

В съответствие с член 173 от Гражданския процесуален кодекс и член 139 от споразумението уреждане България България APK, могат да бъдат поети от страните на всеки етап от процеса и резултатите от работата на съдебната акт. GIC България и агробизнес България не ограничава правото на страните за сключване на споразумението след приемането на решението или съдебен акт, и преди започването на производство в по-горен съд или изпълнителни производства.