Байрон Dzhordzh gordonnoel

булка от Абидос

"Булка на Абидос" - великолепно произведение от поредицата "Ориенталски стихотворение" най-великият английски поет Джордж Байрон (роден Джордж Ноел Гордън Байрон, 1788 -. 1824). *** Zuleika, Султан си дъщеря, работи с любимата му брат Селим от баща си, който Той иска да се ожени за нея някой друг. Но Селим се появява пред нея по много различен облик ... При написването на тази романтична стихотворение на поета, вдъхновена от посещението си в страните от Източна Европа. Стихотворението е пълен с ярки описания на красивата природа на Източна и уникален местен колорит. Джордж Байрон световна слава и донесе делата на "Манфред", "Затворникът от Шийон", "пророчеството на Данте", "Чайлд Харолд", "Mazeppa", "Корсар", "Дон Жуан", "Каин", "Марино Faliero". Dzhordzh Гордън Байрон се смята за символ на Европейския романтизъм, "Прометей на модерните времена." В работата на тази загадъчна личност и мотиви песимизъм "Weltschmerz" изненадваща комбинация от свобода и революционен дух. Негови творби са преведени на много езици и в продължение на няколко столетия, продължават да покори сърцата на читателите.

турският история

Аз не обичам, ние безумно,

Не обичаме, ние отблясъци.

Срещите, които не знаем раздяла ще -

Не е измъчван сърце използва брашно.

Превод G. Shengeli.

Dostouvazhaemomu Господ Холандия

Тази история е посветен

С чувство на истинска връзка

Неговата искрената си благодарност към всеки

Кой знае на ръба на една далечна и красива,
Когато кипарис и замрял мирта разцвет
А там, където те растат като призраци
Тежките случаи и чувствен блаженство,
Къде нежност на чувството, с техния buynostyu близо,
Изведнъж ястреб е тих и дива костенурка?
Кой знае региона, където синьото небе
Роси като щастие млад,
Къде кедър шум и ветрове грозде,
Когато бриз носи аромата,
Под неговото натоварване на въздушни ролки,
В най-добрия, когато цъфти рози,
Когато сладък маслинови и лимонови
И винаги ливада осеяни с цветя,
И славеят в гората не спре,
Къде прекрасен всички видове горичка и ливади,
Алкидни свод и преливащи мъгла
И лилаво лъскав океана,
И девиците там свежи рози ароматно,
Разпръснати в техните вълнообразни къдрици?
Краят - на изток, страната на слънцето!
Тя диша цялата божествена слава,
Но хората там с безмилостен душа;
Земята като рай. Уви! Защо го направи -
Lovely - злодеи предаден!
В сърцето си за отмъщение; техните истории са тъжни,
Като стон на любовта, като една целувка за довиждане.

Събирането на диван Yafarov сив
Той седеше мрачно. Около щанда
Slaves готови да тълпа
И да бъде задържан и се впускат в битка.
Но мрачни мисли излетяха
Над главата на дома за стари хора.
И според обичая на изток,
Докато феновете на Пророка
Умело се скрие от очите
Поривите на бурните страсти -
Всички с изключение на тяхната арогантност надменен;
Но очите облачно, смутена
Е всичко, което той тайно
Някои скръб депресирани.

"Оставете ни!" - Отидете тълпа. -
"Харун Върни се при мен!"
И тук, сам Yafarov
Той остана със сина си. - Предишен pashoyu
Арабската стои: - "Харун! бързам
Следвайте дъщеря ми
И ми донесе със себе си;
Но чакайте навън, така че външния двор
Войната между тълпа свърши:
Проблемът е този, чиито очи ще видим
Лицето й без воал!
Съдбата Zuleika решен;
Но ти не си нито дума; нека
Неговата много да ме уведомите. "
"Това, което Паша команди,
Ще изпълня. " Няма други думи
Между владетел и робите.
И така до далечната кула
Рапсариса работи.
След това, с смирение
Като нежен и деликатен вид,
Сладко син на баща си костюми
И се поклони, Млада Селим
С pashoyu ужасен става,
С уважение, застанал пред него.
"Ядосан си, но някой друг е виновен,
Отец! Сестрите не го правят укор,
Черните роби не наказват ...
Аз съм виновен пред вас.
Днес ranneyu разсъмване
Така се забавляват на слънце да играе,
С такъв блестящ светлина красота на
Полета и вълни озарени,
Моят сън от очите неволно
Той избяга; но тъга ме притесни,
Каква е тайната на чувствата на душата ми
Равенство на душата не е разделен;
Аз Zuleika прекъснат сън -
И тъй като охрана брави
достъпни и за мен през нощта,
Тогава евтаназирани от жените
Тихо, се натъкнахме на градината -
А дърветата, вълни, небето
Как да цъфти за нас, блестящи,
И изглежда: нашата красотата им.
Ние имаме един ден се радваха
Отиди сладки сънища,
Mezhnuna приказки Сади песни
Друг мили ни се стори -
Как пророчески барабан тътен
Внезапно се напомни часа диван -
И в двореца, Аз съм:
За да ви мой дълг ме води.
Но сега сестра ми -
Практичен - скитащи горички.
О, не се сърди! Тълпа роби
Почасовите харем охрана,
И в тихата мрака на вашите градини
Хитри очи не може да проникне. "

"О, сине на робите" - Паша извика:
"Напразно се надявам поласкан,
Може да се през годините узрели.
От нечестивите сте родени!
Друго би било младите дни в цвят
На хрътки качи коне,
Това бум ranneyu разсъмване
Бих ловко хвърляне ръка,
Но гъркът не е вяра, гръцката душа,
Харесва ли ви блаженство и мир,
Седейки на светли води
Или пленени с цветя;
Ах! Признавам, аз исках да бъда,
Така че, изглежда мързелив весел,
Въпреки б небесно тяло
Вашият слаб дух запали!
Но не! Срам родна земя!
О! ако груб река
Рафтове московчани се заливат назад,
Истанбул кули в пепел разорят
И унищожени с меч, огън
Бащи ценени жилище!
Ти си ужасен сбиване апатичен публика,
Можете лен нишки - и звука на мечове
Просто да роди боят в душата си;
Но вие сами mchishsya за bedoyu;
Виж също, за да бъде с вас отново
Zuleika тайно напуснал.
Не че - това е лък и стрела "!

Уста Selimova мълчи;
Но очите на бащите и бащите го
Murderous от български меч
Младен сърце без жило.
"Аз съм син на роби? Аз съм слабо сърце!
Кой е баща ми. Той е използвал дълго
Той падна мъртъв за такъв позор. "
Така че черните мисли са родени,
И очите на гняв пламна,
И гневът, че не иска да се скрие.
Yafarov погледна сина си -
И ... Бях поклати
Пуфи млади мъже преди него;
Той вижда как раздразнен Селим
И как животът в него се разбунтува.
"Защо не сте нито дума за мен в замяна?
Виждам всичко - няма смелост,
Но вие сте упорити и независимо дали сте смели
И силният, и зрели през годините,
Нека ви бъде копието си
Фрактурите - поне по мое ".
И на външния вид на презрение завършва
Паша подиграва укор;
Но смел вид, обидни очи
Селим безстрашно се завръща -
Самият гордо го гледа,
Бурята в очите на изгарянията си,
Край на изпитание фрагмент.