2 счетоводна политика като инструмент за данъчно планиране

2.1 Оптимизиране на данъчно планиране в предприятието

Глава 25 от Данъчния кодекс на България, създадена по няколко начина за изчисляване и плащане на данъка върху доходите. Месечните авансови плащания могат да бъдат направени въз основа на една трета от размера на дължимия данък през предходното тримесечие. Този данък опция неизгодни за организации с нередовни данни за печалба, като дори загуба на текущия данъчен период, трябва да се направи месечно плащане в аванс. В този случай, е препоръчително да отидете на изчисляване на месечните авансови плащания по действително получената печалба, като се прави съответното вписване в счетоводните политики. Фирмите, които имат няколко клона на територията на един предмет на България, могат да платят данъка върху доходите през една отделна дивизия. Ако компанията не е използвал това право през изминалата фискална период, можете да го направите в текущата предварително уведомяване на проверката и осигуряването на тази позиция в счетоводната политика. 2. Определяне на датата на получаване на доходи.

Доста често, ако организацията има сключен договор, свързани с няколко данъчни периоди, в момента на признаване на приходи от тях могат да се прехвърлят по-късна дата, и съответно, ще бъдат прехвърлени към момента на плащането на данък върху доходите. 3. Определяне на датата на потреблението.

Ако една организация си има цена на договори с неопределен живот, те могат да бъдат включени в цената в момента на покупка (счетоводството и данъчното облагане), ако съчетаете счетоводни политики, че разходите за договори с неопределен живот се вземат предвид за целите на данъчното облагане в момента на разходите. 4. преки и непреки разходи.

За засилване на сближаването на счетоводството и данъчното облагане на организацията трябва да създаде един и същ списък на преки и непреки разходи по двата показателя. За да се намали данъците, което трябва да се приемат възможно най-малък списък на преки разходи, например, както е описано в счетоводната политика, че преките разходи се разпределят пропорционално на дела на тези разходи в планираните разходи за производство. 5. Редът за отчитане на дълготрайни активи.

За засилване на сближаването на счетоводството и данъчното облагане на организацията трябва да се създава граница пропорционален при вземане на обекти за отчитане като дълготрайни активи в размер на 20 000 рубли.

6. Амортизация на дълготрайни активи.

В данъчната счетоводната амортизация такса може да бъде един от следните два начина: линейна или нелинейна. При избора на метода за изчисляване на амортизация трябва да се отбележи, че използваният метод не може да се променя по време на целия период на амортизация на възражение амортизирани имоти.

6. Оценка на работа в прогрес.

За засилване на сближаването на счетоводството и данъчното облагане организация трябва при изчисляването на данъка върху доходите за разпространение на преките разходи за работа в прогрес. За тази цел, да се разпределят, не е необходимо да се минимизира данъчните приходи преките разходи за работа в прогрес. 7. Създаване на резерви за бъдещи разходи.

Организациите, които признават приходите и разходите от продажба на стоки (строителство, услуги) на начислена основа, могат да създадат резерви за бъдещи разходи. Средствата, отпуснати за създаването на резерви, намаляване на данъка върху доходите в текущия период, още преди използването на резерва. В съответствие с разпоредбите на глава 25 от Данъчния кодекс на България една организация може да създаде резерви до: а) плащания на работниците и служителите; б) плащането на годишните ползите за дългогодишен трудов стаж; в) за предстоящия ремонт на дълготрайни активи; г) за гаранционен ремонт и гаранционно обслужване; д) разходи за учредяване на лоши дългове.

Ние сме обсъждали начини вариант форма на счетоводната политика са представени в таблица 1.

Таблица 1. Методите за образуване на счетоводната политика за данъчни цели

Счетоводна политика