Земята като част от природната среда, обект на собственост и управление

Земя - един от компонентите на околната среда, най-важният природен ресурс, в цялата история, хората използват, за да се срещнат различни нужди - селскостопански, жилищни сгради и промишлени съоръжения, достъп до други природни обекти (минерали, гори, води и т.н. ).

Земята в закона за земята - е част от околната среда, природата на елемента, които обхващат слой кора на повърхността на дълбочина на почвата на територията на България.

При разглеждането на този проблем решаваща роля принадлежи на закона като регулатор на обществените отношения. С помощта на други правни средства, въздействието на подобен режим подпомагал дейности на компанията, което гарантира удовлетвореността на различните нужди на хората, свързани със земята, с оглед на опазването на земята като основа за по-нататъшно развитие на обществото.

Под Собственост разбере една или друга форма (между другото) определяне на различни неща, създадени от човек или с естествен произход. Ако тези отношения са обезопасени и защитени със силата на държавата, има право на собственост.

Чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс на Република България и по-специално определя следните правата на собственика:

• разпорежда с имуществото си в собственост на трети лица;
• непрехвърлимо право да използва и да се разпорежда с имуществото си, докато останалите му собственик;
• даде имот като обезпечение, и т.н.

Собственост на средствата на собственика на правото да притежават земя парцел, т.е. имат свободен достъп до обекта, който се намира върху него, за да държи под контрол земя, включително и правото да не допуска други лица към него.

Правото на ползване включва възможността на собственика да се възползват от земята на собствената им да отговарят на различни материални и нематериални нужди.

Право на разпореждане, или правото да определят правната съдбата на земята, включително правото да отчужди земята чрез сключване на покупка и продажба сделки, замяна, дарение, правото за прехвърляне на земя за ползване, в някои случаи, в доверие, прехвърляне чрез наследяване, както и правото на залог.

Новост е появата на задълженията на законодателството на земя да се освободи от урегулиран поземлен имот, или с дялове в право на обща собственост, т.е. направи задължително земя и правна сделка. Условията за такова изключване са посочени, например, чл. 5 от Федералния закон "За земеделските земи."

На практика и трите изброени в Конституцията на Република България формите на собственост върху земята:

Степента на правната разработването на всяка варира, което показва, че институцията на собствеността на земята е в процес на формиране и не е достигнал пълния си развитие.