вещ хаос

Джен - в центъра на историята на действието или парцел, без значение на романтичната линия

- Къде съм?
"Тук".
- Къде е тук?
"Навсякъде. Никъде. "
- Възможно ли е това?
"Не Но това е - истината ".
- Защо?
"Тъй като това е така."

Даде идеята, но след това не знам))

Публикация на други сайтове:

Това се потупа моите приятели.
И ние не сме дори пиян! =)

(Всичко написано, макар и фантастика, но има връзка с начина, по който говорите с приятели, като смисъла на живота)

Ерик едва отвори клепачи. Тъмнината го заобикаляше до сега, не е изчезнала, но ... беше различно. Вече не е лепкава, осезаем, съблазнителна сила. Какво заобиколен Ерика може да бъде описан като тъмно. Студената, празна, празна. Мъртво.

През мъглата на тъмнината плуваше лениво лилаво панделка, на пръв поглед в мрака почти черно. Някои бяха като малки насекоми, други като гигантски китове. В тъмното леко повдигнат и Eric видя мръсно-сив мъгла, която понякога изпука червено мълния. Тези звънене енергийни съсиреци движеха като живи същества, преодоляване на бариерите на случайно срещнати по пътя братя или лилави ленти. От Ерик, тясно му липсва, той светна една малка калдъръмена. Това парче камък, като че ли имат конкретна, разбираем само за себе си целта. Целта? А камъкът може да бъде цел.

Ерик се опита да се движат, но тялото му няма да се подчиняват. Дрехата се качи червеи профучават му увита левия крак лилаво панделка, някъде в подножието дълго и изглежда да е заспал.

- Къде съм аз. - за четвърти път попита Ерик.

Тишината, която цари в тази тиха свят, изпълнен с шумолене. Сред съскане, бълбукане, пращенето и свирки стават различими глас. Те прошепна изсъска изхриптя.

Гласовете бяха като, така че понякога се смесват в един-единствен звук, но в същото време е имало различни и непрехвърляеми. Бавно прошумоля си реч, стели и разливи в пространството, заобиколени от Ерика.

- Кой си ти. - Ерик простена.

В пространството като вълнички, държани и гласове се е увеличил. Друг момент, и под звуците на вълните, обхванати Ерика. Гласът дойде от всякъде, те проникват във всяка клетка на тялото, прониква в всяка част на дрехата. Но след това ... това беше изчезнал. Не е стабилна, а не шумолене. Ерик се втренчи в облака се появи пред него по същия мъглата. Много бавно, това безформено нещо започва да се променя формата. Сега, преди Ерик висеше фигура, наподобяваща човек, но съставена от мъглата. От процепите на очи блестяха ярка бяла светлина, а подовете на мантията, криейки форма на тялото, запърха в тъмнина.

- Кой си ти. - Ерик попита в отчаяние. Той не очакваше отговор, но той жадувал. - И къде съм. отговори на ...

Тази дума като камшик удари съзнанието на Ерик. да говоря с него.

- Това. - Ерик се чудеше.

"Защо искаш да знаеш?"

Гласът беше мек и кух. Струваше ми се, че той е роден в ума, а не идва от една фигура в дъждобран.

- Каквато и да е ... просто, че ...

"Това знание няма да промени нищо."

- Но ... - Ерик пауза. Фигура висеше неподвижно, в очакване на думите му. - Но да знаете, ... ... го прави всичко по-лесно ...

"Защо правят по-лесно е очевидно?"

Думата е като удар с чук, за да Eric съзнание. Той решава да попитам още един въпрос.