Теорията за ядрено сдържане, Българската цивилизация в пространството, времето и глобален контекст

Теорията за ядрено сдържане (ядрената теория възпиране) - комплексни проучвания политическите функции на ядрени оръжия, с участието на превенцията на употребата на който и да е от страните на първите ядрени оръжия от страх пред неприемливи щети, които биха били причинени в ответен ядрен удар. Теорията (концепция) на ядреното възпиране, се издига до ранга на държавната политика на принципа на ядрената енергия в областта на ядрените оръжия, е учението за ядрено сдържане.

Ядреното възпиране - механизъм на политическа и психологическа, а не военно-техническото и не законно. Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди в сравнение с ядрени оръжия ", дамоклев меч кръжи над главите ни по най-тънката нишка". Наличието на ядрени оръжия от една от страните, които спъват другите да използват ядрени оръжия на първо място, но да го направят първата страна, за да бъде сигурен (а), в присъствието на ядрените оръжия на врага, (б) технически умения, както и политическа и психологическа готовност на врага да използва ядрена оръжия в отмъщение, (в) последствията от недопустимостта на такъв потенциал ответен ядрен удар за държавата и обществото. В ранните етапи на развитието на ядрено оръжие през 1960. Държавният секретар на САЩ на отбраната Робърт Макнамара формулиран праговите критерии за неприемлива вреда (така наречените "критерии Макнамара е"), което подсказва, че нито една държава не ще доведе до първия ядрен стачката в отмъщение, ако риска от загуба на най-малко една трета от населението и най-малко 70% промишлен потенциал. Въпреки това, тези "критерии" съществено зависят от конкретните исторически условия, народопсихологията: В момента, много политици и експерти смятат, неприемливи последствия от още една ядрена експлозия в населен индустриален район (особено като се има предвид силата на съвременните ядрени оръжия, увеличени от 20 килотона експлозии над Хирошима и Нагасаки).

Ядреното възпиране евентуално изисква ядрен паритет между потенциалните противници. Един класически пример се счита за т.нар ядрено възпиране Куба (Карибите) ракетна криза през 1962 г., когато САЩ прибягва до заплахи за използване на ядрени оръжия, с искане за оттеглянето от Куба на съветски ядрени ракети, но се въздържа от такова използване на опасенията от отмъщение. В същото време в СССР имаше в момент на криза е около 17 пъти по-малко от ракета арсенал от Съединените щати, обаче, и тази връзка е достатъчно да се задейства възпиращ психологията ядрена.

Ядреното възпиране може да бъде взаимно стратегия на две или повече ядрени сили или потенциални противници, възпиране и след това формулата става гарантирано взаимно унищожение (сигурно взаимно унищожение - MAD) в обратния ход. Въпреки това, ядреното възпиране, може да бъде насочено срещу неядрени враг, а след това на ядрени оръжия, които се третират като еднопосочен аварийни средства за противодействие на нападение от добрите конвенционални сили (или предотврати използването на химически или биологични оръжия) в критична ситуация за оцеляването на държавата.

Направен е опит да се движат извън ядреното възпиране е да се разработи през 1970г. понятието "ограничена ядрена война» (ограничена ядрена война), свързани с използване на прецизни оперативни ядрени оръжия за военни цели, без да ходи в масивна размяна на ядрени удари неприемливи. Въпреки това, укрепването на ядреното възпиране манталитет са допринесли за проучването през 1970 г. и началото на 1980-те години. ефектите от потенциална широка употреба на ядрени оръжия за околната среда, климата и биосферата на планетата (включително на математическия модел на така наречените "ядрена зима" - комплекс от най-дълбоките почти необратими планетарен мащаб последиците от ядрената катастрофа, която ще доведе до унищожаването на човечеството и много други форми на биологичния живот на Земята ).

Българска военна доктрина призовава ядрени оръжия България възпиране на агресия, военната сигурност на България и нейните съюзници, както и поддържането на международния мир и стабилност. България си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор да се използва срещу нея и (или) нейните съюзници на ядрени и други оръжия за масово унищожение, както и в отговор на агресията мащабно използване на конвенционални оръжия в ситуации, критични за националната ситуация със сигурността на страната.

Ядреното възпиране, макар формира като теория и политическа доктрина в глобалната конфронтация на САЩ и СССР през годините на "студената война" не е непременно в полза на военно-политически феномен на глобални измерения. По отношение на ядрените арсенали като петте основни ядрени сили, както и Индия, Пакистан, Израел може да се говори за регионална ядрено сдържане, както и за ядрено сдържане като конкретен компонент на цялостната военна стратегия на държавата. В същото време е важно, че ядреното възпиране, по дефиниция, може да работи само в ситуация на конфронтация между държавите, но не работи или не работи добре по отношение на недържавни участници в международните отношения (терористични организации, радикални движения и т.н.).

Модерен еволюция на ядрено сдържане предполага преходът от "твърдо" ядрено сдържане (където всеки елемент на ядрената триада трябваше да бъде в състояние да причини максимални щети на ответен ядрен удар при който и да е сценарий ескалацията на ядрената конфликт) на "меки" или "ограничена" херметичния обем (при гарантирано оцеляване само отделни елементи от триадата, ядрен удар не е насочена към максимално щетите за населението и промишления потенциал и остава "контра", насочена към военни обекти и т.н. rotivnika и военно планиране се основава на най-вероятно, но не и на "най-лошите" опции). Независимо от това, ядреното възпиране остава като цяло нехуманно политико-психологически механизъм, се основава на предотвратяването на война, страх от катастрофални смъртоносна сила оръжия за масово унищожение и тяхната неспособност да се предпазят от неговото прилагане. Замяна в бъдещето на ядрено сдържане като "негативен механизъм" за положителните механизми на международните гаранции за мир, доверие, комуникация и сътрудничество, заедно с пълната забрана и задълбочено унищожаване на ядрените оръжия остава обещаващо задача за преструктуриране на системата на международната сигурност в XXI век.