Служителят като предмет на трудовото законодателство

Легална дефиниция на понятието за работник е фиксирана чл. 20 на Кодекса на труда, който определя, че работникът или служителят - физическо лице, което е влязло в трудово правоотношение с работодателя. Тази правна норма е референтна, тъй като тя не разкрива определянето на трудовите отношения, което е направено в чл. 15 LC RF. Поради това, концепцията за служител произлиза от концепцията за трудовите отношения. При спазване на разпоредбите на чл. 15 и 20 TC България са следните характеристики на служителя:

1) на работника или служителя - физическо лице (български гражданин, чужд гражданин, лице без гражданство), които имат статут на trudopravovyh (включително труда юридическо);

2) на работника или служителя, принадлежи на него лично субективни трудовите права и задължения в рамките на правните отношения, възникващи в областта на трудовото законодателство;

3) работникът или служителят изпълнява работни функции, при спазване на вътрешните правила за труд въз основа на трудов договор;

4) работникът или служителят изпълнява за трудоемкостта, получават заплати в пълен размер и навреме.

Правният статут на отделен работник става влизането в сила на договора за работа, когато тя се покрива изцяло от трудовото законодателство.

Трябва да се отбележи, че предмет на трудовите права на човека, става още преди появата на трудовото му правоотношение, на етапа на намиране на работа. За да влезе в трудово правоотношение, човек трябва да притежава този имот като труда личност.

Възможността за да бъдат обект на трудовото законодателство, свързани с постигането на определена възраст, когато дадено лице е правно призната правоспособност на редовна работа и способността да се носи отговорност за тяхното поведение и отношение към работата.

а) лица, които са навършили 16-годишна възраст (общо);

б) лица, които са навършили 15-годишна възраст, които получават основно общо образование, или да продължи развитието на програмата на общото образование за различни от пълно работно време, като преподават форма или напускат училище в учебно заведение, за извършване на лека работа, която не е вредно за здравето;

в) Студентите, които са достигнали 14-годишна възраст и готови със съгласието на единия родител (настойник) и органът по настойничество, за да се включат в светлината на труда на свободното време, което не е вредно за здравето и това не нарушава учебния процес.

Лица под 14 години не трябва да бъдат използвани, в допълнение към организации на кинематографията, театри, театрални и концертни организации, циркове, къде, със съгласието на единия родител (настойник) и разрешение на органа по настойничество участват в младежката да участват в създаването и (или) изпълнението на строителните работи без да се нарушава тяхното здраве и нравствено развитие.

В науката на трудовото законодателство, като условие за наемане на работа на личността се разглежда не само по възраст, но и със силна воля критерий, свързан с държавния individa1 психическо. Дори и пълна загуба на способността да се работи, не означава, че лицето, което впоследствие възстанови изцяло или частично, да може да сключи трудов договор. Безспорно е, че способността да се непрекъснато системна работа в психиатрични пациенти с различни видове заболявания варират понякога значително. По този начин, от волеви критерий зависи само от размера на легална работа в част от личната упражняване на трудовите права и пораждащи задължения. Кодекс на труда в България, потвърждава това, игнорирайки тест воля.

Може да бъде ограничено легална заетост в съдилищата в следните случаи:

- назначаването на наказателния съд присъда на лишаване от право да заемат определени позиции и да участват в някои дейности (член 47 от Наказателния кодекс.);

- за налагане на административни наказания със съдийско решение под формата на дисквалификация е да се отрече, индивидуално право да се замени постовете на федерална държава държавна служба, позициите на държавния държавна служба на субекта на Руската федерация, на поста на общинска услуга, да изпълнява функциите си в изпълнителния орган на юридическото лице, за да влязат в борда на директорите ( надзорния съвет), се занимават с предприемаческа дейност Предприятието за управление, както и за контрол на правното положение eskim човек в други случаи, предвидени от законодателството на Република България (чл.

Основни права и задължения на елемента работник фиксиран. 21 от Кодекса на труда.

Основни права на работниците са разделени под формата на реализацията им в индивидуални и колективни.

За отделния служител права включват:

1) Право да влязат, промяна и прекратяване на трудовите договори по реда и условията, установени от Кодекса на труда и други федерални закони;

2) правото да се осигури работата, поради трудовия договор;

3) правото на работното място, подходящи държавни регулаторни изисквания за охрана на труда и условията, предвидени в колективния трудов договор;

4) Правото на навременното и пълно изплащане на заплатите в съответствие с тяхната квалификация, сложност на работа, количеството и качеството на извършената работа;

6) право на пълен надеждна информация относно условията на труд и професионални изисквания за безопасност на работното място;

7) Правото на професионална квалификация, преквалификация и обучение на високо ниво в начина, предписан от Кодекса на труда и други федерални закони;

8) Правото на обезщетение за вреди, причинени на служител във връзка с изпълнението на задълженията за работа и обезщетение за неимуществени вреди в начина, предписан от Кодекса на труда и други федерални закони;

Колективен работник трябва да признаят следните права:

а) правото на сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите трудови права, свободи и законни интереси;

б) право на участие в управлението на организацията, предвидени в Кодекса на труда, други федерални закони и колективни форми на споразумението договаряне;

в) правото на колективно договаряне и сключване на колективни трудови договори, чрез своите представители, както и информация за изпълнението на колективния трудов договор, споразумения.

Правото на защита на работниците за техните трудови права, свободи и законни интереси и правото на уреждане на индивидуални и колективни трудови спорове придобиване на имота, индивидуално или колективно, след тяхното изпълнение. Правото на защита на трудовите права, свободи и законни интереси може да се реализира като служител на собствения си, или съвместно с други работници. Ние си запазваме правото да разреши трудови спорове ситуация е по-просто: ако трудовия спор е физическо лице, а след това лицето ще има право, ако колективен трудов спор, тя е и колективно право.

Според Кодекса на труда на България работник трябва да бъдат:

- вярно изпълнява служебните си задължения;

- спазване на вътрешните правила;

- спазват трудовата дисциплина;

- отговарят на определени стандарти на труд;

- да отговаря на изискванията за здраве и безопасност при работа;

- грижи за имуществото на работодателя (в това число на имуществото на трети лица, притежавани от работодателя, ако работодателят е отговорен за съхраняването на имота) и други служители;

- незабавно да уведоми работодателя или ръководителя на възникването на ситуация, представляваща заплаха за живота и здравето на хората, безопасността на имуществото на работодателя (включително трета страна имущество в притежание на работодателя, ако работодателят е отговорен за съхраняването на имота).

Например, един работник, който е пропуснал по уважителни причини, установени за обжалване на решението на комисията за трудови спорове срок (чл. 390 от КТ RF), има законен интерес от възстановяването на съда този термин и като се има предвид индивидуалното трудово спора по същество.

Кодекс на труда на Република България предоставя правни гаранции за трудовите права и законни интереси на служителя, които представляват значителна част от трудовото законодателство. Тези гаранции се съдържат в почти всяка институция на особената част на кодекса на труда. Има четири групи от правни гаранции за трудовите права и интереси на служителя:

1) Превантивни предпазни мерки (например забрана работодател изисква служителят да извършва работа, не се дължи на трудовия договор - Член 60 LC RF).

2) гарантира в подкрепа на трудовите права на работника или служителя на (например, да се определи срок на работниците основен платен годишен отпуск - Член 115 от Кодекса на труда).

3) рехабилитация гаранции (например, възможността за възстановяване на работника или служителя на работа в случай, че неговото уволнение или прехвърляне на друга работа незаконно - Член 394 от КТ RF).

4) гаранции, санкции (например, отговорността на работодателя за закъснение при изплащането на заплати и други плащания се дължи на работника или служителя - член 142 от КТ RF) ..

работникът или служителят отговаря за стандартите на трудовото законодателство е цялото явление се отразява в два вкуса: положителни и отрицателни (ретроспективно) 1. Отрицателни отговорност не възниква за лошо изпълнение или неизпълнение на задълженията си в миналото, позитивен служител е отговорен за правилното изпълнение на задълженията си в настоящето и в бъдещето. Отговорен служител в съответствие с нормите на трудовото законодателство може да бъде дисциплинарно (глава 30 от КТ RF) и материали (глава 39 от Кодекса на труда).